Конспирация за короната

Навлизаха по-дълбоко, а водачът им не се спираше или поколебаваше. Вървеше с бърза крачка, което понякога принуждаваше Майрън (който имаше най-къси крака) да подтичва, за да не изостане. Стъпките им отекваха из каменната зала. Единственият друг шум, който Ейдриън чу, бяха звуците на далечния шепот на скрити разговори - прекалено тихи, за да се разбират думите. Дали идваха от обитатели иззад невидян ъгъл или бяха резултат от някаква особеност на камъните, бе невъзможно да се узнае.

По-натам започнаха да се появяват стражници, стоейки на пост покрай пътя им. Повечето бяха облечени като водача им, но други, намиращи се по-дълбоко в затвора, носеха черна броня с проста бяла емблема на счупена корона. Зловещи на вид шлемове прикриваха лицата им, докато стояха застинали в перфектни стойки. Никой от тях не помръдваше или продумваше.

Ейдриън запита Майрън за емблемата, които тези хора носеха.

- Тази емблема принадлежи на древния орден на Серетските рицари - тихо обясни монахът. - Сформиран преди осемстотин години от лорд Дариус Серет, комуто патриарх Линнев възложил да намери изгубения Наследник на Новрон. Счупената корона символизира разпадналата се империя, която те искат да възстановят.

Най-накрая стигнаха до мястото, което Ейдриън определи като тяхна крайна цел. Влязоха в кръгла зала, където невероятно висока врата обсебваше отсрещната стена. Изработена от камък, тя бе обгърната от блестящ ред фини подобни на паяжина декорации, които изглеждаха органични. Рамката й бе нашарена подобно жилките на листо или изтънчените фи-лизи на увивните растения, като декорацията се простираше, дордето се скрие от окото в сенките. От двете страни на вратата имаше керамични обелиски, покрити с дълбоко гравирани в камъка руни. Между тях и вратата в поставени на висок пиедестал мангали горяха сини пламъци.

Мъж седеше на повдигнат стол иззад шестфутово каменно бюро, което беше майсторски украсено с различни форми виещи се линии. От двете страни на масата горяха дебели колкото бъчва свещи. Те бяха два пъти по-високи от човека, а по разтопения восък Ейдриън заключи, че някога са били високи колкото вратата.

- Посетители - обяви водачът им и чиновникът, който до този момент бе зает да пише в масивна книга с черно перо, вдигна лице. Сивата му брада висеше до пода. Прерязано дълбоко с бръчки, лицето му приличаше на дънера на древно дърво.

- Имена? - запита чиновникът.

- Аз съм Олрик Брендън Есендън, син на Амрат Есендън, крал на Меленгар и настоявам за аудиенция със затворника.

- Другите? - чиновникът посочи към останалите.

- Те са мои слуги; кралските защитници и моят свещеник.

Чиновникът стана от стола и се приведе напред, за да огледа по-об-

стойно всеки от отряда. Вглеждаше се в очите им последователно, преди да седне отново. Потопи перото си и обърна на нова страница. След няколко прекарани в драскотене мига, попита: - Защо искате да видите затворника? - зачака отговор с готова за писане ръка.

- Моята работа не те касае - отвърна царствено Олрик.

- Може би, но затворникът е моя отговорност и ако искаш да се занимаваш с него, това ме касае. Трябва да знам целта ти или няма да разреша посещение, крал или не.

Олрик погледа чиновника известно време, сетне омекна.

- Искам да му задам въпроси, отнасящи се до смъртта на баща ми.

Чиновникът обмисли чутото за секунда, сетне започна да драска с

перото си по страницата на огромната книга. Когато приключи, вдигна глава и рече:

- Много добре. Можете да влезете в килията, но трябва да спазвате правилата ни. Те са за ваша безопасност. Онзи, с когото искате да говорите, не е обикновен човек. Той е древно зло; демон, запрян успешно от нас. Твърдо сме решени да го задържим. Както можете да си представите, той силно желае да избяга. Коварен е и постоянно ни изпитва. Непрекъснато дири слабост, скъсване на линия или пролука в камъка.

Първо, тръгнете веднага по пътя към килията му, не се бавете. Второ, стойте в галерията, не се опитвайте да слезете до клетката му. Трето - и най-важно - не правете нищо, за което ви помоли. Без значение колко незначително може да звучи. Не се оставяйте да ви заблуди. Той е интелигентен и вероломен. Задайте му въпросите и си тръгнете. Не се отклонявайте от тези правила. Разбрахте ли? - Олрик кимна. - Тогава нека Новрон се смили над вас!

Точно в този момент големите врати се разцепиха по средата и започнаха бавно да се отварят. Шумното триене на камък връз камък ехтеше, докато най-накрая дверите стояха широко отворени. Отвъд тях лежеше каменен мост, простиращ се над пропаст. Мостът бе три фута широк и гладък като стъкло; изглеждаше не по-дебел от пергаментов лист. В далечния край се издигаше колона от черен камък. Острововидна кула, чи-ято единствена връзка със света бе крехкият мост.

- Можете да оставите фенера си. Няма да ви трябва - заяви чиновникът. Ройс кимна, но въпреки това задържа светилото.