Конспирация за короната

- И затова си искал да дойда тук? Да ми обясниш това? Да ме накараш да разбера?

- Не! Наистина сзовах те аз, но за цел по различен път.

- Каква?

Магьосникът ги погледна; изражението му разкри лек оттенък на веселост.

- Бягство.

Никой не каза нищо. Майрън се възползва, за да седне на каменната пейка зад него и прошепне на Ейдриън:

-Беше прав. Животът извън абатството е много по-интересен от книгите.

- Искаш да ти помогнем да избягаш? - запита Ройс невярващо. Разпери ръце и посочи заобикалящата го крепост. - Оттук?

- Наложной.

- Йощ още невъзможно. Измъквал съм се от редица трудни ситуации, но не и от нещо подобно.

- И с малко си наясно. Мерките от теб съзрени са дреболии. Стени, пазачи и крепост са грижа последна. Съзри какви вълшебства сковават ме! Вълшебни ключалки пазят вси врати тук и чезнат като дим и сън с минаване. И мостът също, че вече се е загубил. Вижте сами - счезнал.

Ройс повдигна скептично вежда.

- Олрик, трябва ми пръстена ти - принцът му го подаде; крадецът се изкачи и изчезна в тунела. След няколко минути се върна и подаде пръстена обратно на Олрик. Леко кимна, с което потвърди вече подозираното от Ейдриън.

Боецът насочи вниманието си обратно към магьосника и той продължи.

- Мизерия донасят и руните по стените занданни. Магия предпазва престъпния камък, който нито сила на удар, ни ум на магия може да разпука в омразната клетка. Туй е, дето чувате като извратена хармония, погребално хленчене, що мъчи ухото. Сред тези символи не друга магия вирее. И още повече, що може да лиши надеждата и зарази ума, че времето само лежи заробено в омразната му хватка, словено тъй бездвижно. Затуй годините като вълни минават, без да допрат пещерата, ни обитатели. В компанията ми не сте старели нито миг. Не ще гладувате или жадувате -не повече, откол преди да влезете. Възмутително постижение, шедьовър на колосален подвиг, за една душа построен.

- Моля? - запита Олрик.

- Той казва, че тук не може да се прави магия и... и... че времето не тече - обясни Майрън.

- Не вярвам това - каза Олрик.

- Сложи на гръдта си ръка и сдири мярката на сърцето си.

Майрън прекара пръсти около гърдите си и тихо изпищя.

- И с всички тези препятствия очакваш да ти помогнем да избягаш? - запита Ейдриън.

Дяволита усмивка бе отговорът на магьосника.

- Макар да си умирам да попитам как - рече Ройс, - се чувствам още по-задължен да попитам защо. Ако са си дали толкова труд да те запечатат тук, ми се струва, че са имали добра причина. Каза ни каквото искахме да чуем. Приключихме. Така че защо бихме били толкова глупави да се опитваме да ти помогнем да избягаш?

- Малък избор съществува за избиране.

- Имаме много възможности - храбро контрира Олрик. - Аз съм кралят и командвам тук. Ти си този, който е безсилен.

- О, не аз запречвам пътя ти, о, принце. Ти разбираш правилно, аз съм безпомощен - окован в безсилие затворник. Но с нашите тъмничари трябва да разрешиш спор. Дорде всяка се дума записва и премерва, провикни се да те пуснат и поздрави тишината, що ще последва. Викай - и чуй ехото неотговорено. Затворен с мен сред зидовете на смъртта те искат.

- Но ако слушат, значи знаят, че аз не съм наследника - каза Олрик, но храбростта в гласа му бе изчезнала.

- Викни и виж чия истина надвива.

Притеснението на Олрик се появи на лицето му докато първо гледаше към Ейдриън, сетне към Ройс.

- Може да е прав - каза тихо крадецът.

Притеснението се превърна в паника и принцът започна да крещи заповеди за освобождението им. Нямаше отговор, никакъв звук от отваряне на врата или приближаващи се стражи, които да ги придружат до изхода. Всички (освен магьосника) изглеждаха притеснени. Олрик кършеше ръце, а Майрън така се беше вкопчил в перилата на балкона, като че ако се пуснеше, щеше да отхвърчи.

- Значи все пак е било капан - каза Олрик. Обърна се към Ройс. -Извинения за усъмняването ми в уместната ти параноя.

- Дори и аз не очаквах това. Може би има друг изход - Ройс приседна на една от пейките и лицето му придоби същото замислено изражение, както когато бе съзерцавал входа на затвора.

За известно време всички помълчаха. Накрая Ейдриън се приближи до Ройс и прошепна:

- Добре, приятел, тук е мястото, където ми казваш, че имаш този прекрасно неочакван план за измъкване.

- Имам един, но изглежда почти толкова ужасяващ, колкото алтернативата.

- Какъв е той?

- Правим каквото ни каже магьосникът.

Погледнаха надолу към небрежно седналия в стола. Сега робата му изглеждаше с малко по-различен оттенък на синьото. Ейдриън повика останалите и обясни плана на Ройс.

- Може ли това да е трик? - запита тихо Олрик. - Чиновникът ни предупреди да не правим нищо, което той ни каже.

- Имаш предвид любезния чиновник, който прибра моста и отказва да ни пусне? - отвърна Ройс. - Не виждам алтернатива, но ако някой от вас има друга идея, готов съм да я изслушам.

- Просто бих искал да усетя сърцето си отново - каза Майрън, притиснал длан към гръдта си. - Това е притеснително. Почти се чувствам като мъртвец.

- Ваше Височество?

Олрик погледна намръщено към крадеца.

- За протокола - не ви бива особено за кралски закрилници.