Конспирация за короната

- Да вървим - чу Есрахаддон да казва зад гърба му. Ейдриън се извъртя и видя, че магьосникът вече не е на сцената. Вместо това той мина небрежно покрай Ейдриън, заобикаляйки неподвижните пазачи. - Елате, елате - повика ги чародеят.

Без да каже дума, групата се завтече подир магьосника. Той ги поведе през тунела и новоизпънатия мост. Затворът бе странно тих и Ейдри-ън осъзна, че музиката е престанала. Единственото озвучаване идваше от стъпките им по каменния под.

- Не се тревожете за беди отминали, но не изоставайте и ме следвайте - каза им окуражително Есрахаддон.

Мълчаливо направиха както им заръча. За да минат покрай чиновника, който надничаше през огромната врата, те трябваше да се доближат на инчове от прорязаното му с безпокойство лице. Докато Ейдриън се опитваше да мине покрай него без да го бутне, видя окото му да помръдва. Ейдриън се вцепени.

- Могат ли да ни видят или чуят?

- Не. Призрачен дъх си тий, повей хладен за усета им.

Магьосникът ги водеше без колебание, завивайки, прекосявайки

мостове и изчаквайки стълби с пълна увереност.

- Може би сме мъртви? - прошепна Майрън, вглеждайки се във всеки застинал страж, когото отминаваха. - Може би вече всички сме мъртви. Може би сме призраци.

Ейдриън си помисли, че Майрън може да е напипал нещо. Всичко бе толкова необичайно неподвижно, така празно. Плавното движение на магьосника и надиплената му роба, която сега излъчваше мека сребриста светлина, далеч по-ярка от която и да е факла или фенер, само подчертаваха сюрреалистичната атмосфера.

- Не разбирам. Как е възможно това? - запита Олрик, обикаляйки около двойка обвити в черно пазачи, които наблюдаваха третия мост. Размаха ръка пред лицето на един от тях, който не реагира.

- Това твое дело ли е?

- Това е итинал.

-Ъ?

- Магическа кутия. Мощта да изменя времето е извън достига че-ловешки, че твърде е голям обсега и твърде широко полето. Но обгради пространството, изолирай ефекта и опитоми дивия свят вътре. Връз тези стени старите ми колеги сплитали са сложни магии, проектирани да променят времето и пространството. Трябваше да изменя съвсем леко нишка ил две, да ни извадя от фаза.

- Значи пазачите не могат да ни видят, но това не обяснява защо просто си стоят там - каза Ейдриън. - Ние изчезнахме и ти си свободен. Защо не претърсват? Не трябва ли да заключват вратите, за да ни обградят?

- Сред тези стени спрени са пясъците на времето за всички, освен

нас.

- Обърнал си го наопаки! - възкликна Майрън.

Есрахаддон хвърли преценяващ поглед на монаха през рамо.

- Трижди ти ме впечатли. Как рече, че тий името?

- Не е казвал - отвърна вместо него Ройс.

- Не се доверяваш на людете лесно, чернокачулати ми приятелю? Умно. Внимателни трябва да бъдат делата на мъдрите и магьосниците -Есрахаддон намигна на крадеца.

- Какво има той предвид под „обърна наопаки“? - попита Олрик. -Времето е спряло за тях, докато ние сме свободни?

- Воистина. Макар времето все още да се движи, то върви много бавно. Неподозиращи ще останат те във вечност изгубени.

- Започвам да разбирам защо са се страхували от теб - каза Олрик.

- Деветстотин години прекарах затворен за спасяването на сина на человека, за когото всички бяхме зклети да дадем живота си в защита. Изключително любезна е отплатата, че има по-лоши моменти, в които за вечност да си затворен.

Достигнаха голямото стълбище, което отвеждаше до коридора на главния вход и започнаха дългото, изтощително изкачване по каменните стъпала.

- Как не полудя? - попита Ейдриън. - Или времето изтече в миг, как-то е за тях?

- Неусетно минаваше, но не толкова бързо, когато се измерва във векове. Всеки ден битка водих аз. Търпението е умение, научено като практикуващ Изкуството. И все пак имаше времена когато... е, кой може да рече какво е да си нормален?

Когато наближиха коридора с лицата, Есрахаддон погледна по протежението му и спря. Ейдриън забеляза магьосника да настръхва.

- Какво има? - запита боецът.

- Тези лица, застинали тъй, са работниците, що построили затвора. Дойдох тук аз по време на запечатването. Палатков град обвиваше езерото. Стотици занаятчии със семействата си се отзоваха, за да изпълнят дълга си към падналия император. Такъв бе Негово Имперско Величие. Всички оплакваха смъртта му и малцина в огромната и разнообразна империя не биха дали живота си за него. Набеден за предател, омраза сзирах в очите им. Горди бяха да са строители на гробницата ми.

Погледът на магьосника се местеше от лице на лице.

- Някои разпознавам - каменарите, скулпторите, готвачите и съпругите. Църквата, в страх от изплъзнали се от невинни устни тайни, запечата ги тъй. Всички пред вас, оплетени в лъжа. Колцина мъртви? Колцина погубени за скриването на тайна, която дори хилядолетие не е изтрило?

- Там няма врата - Олрик предупреди магьосника. Есрахаддон го погледна като че разбуден от сън:

- Глупак не бъди. Влязохте през нея - рече и бързо ги поведе по коридора. - Просто сте били извън фазата нейна.