Конспирация за короната

- Това заплаха ли е?

- Защо да го правя? Както знаеш, аз нямам нищо общо с всичко това. Да не споменаваме, че би било твърде глупаво от моя страна да заплашвам магьосник. Въпросът е, че кралят не е умен като мен. Напълно е възможно да се напие и разприказва в първата изпречила се на пътя ни та-верна, както редовно правят аристократите - Есрахаддон премести поглед върху Олрик, чието червено лице сега бе пребледняло. - Факт е, че изминахме целия този път, за да открием кой е убил бащата на Олрик и че не знаем много повече в сравнение с преди да тръгнем.

Есрахаддон се изкикоти тихо.

- Много добре. Моля, разкажи ми как умря баща ти.

- Беше наръган с нож - обясни Олрик.

- Какъв нож?

- Обикновен островръх военен кинжал - Олрик задържа ръцете си на около фут разстояние. - Някъде толкова дълъг. Имаше плоско острие и кръгла глава.

Есрахаддон кимна:

- Къде беше наръган?

- В параклиса му.

- Къде в тялото?

- О, в гърба, горната лява част, мисля.

- Има ли някакви прозорци или други врати към параклиса?

-Не.

- Кой откри тялото?

- Тези двамата - Олрик посочи към Ройс и Ейдриън.

Чародеят се усмихна и поклати глава.

- Не, освен тях, кой оповести кралската смърт? Кой вдигна тревога?

- Това ще да е капитан Уайлин, моят началник-стража. Той беше на мястото много бързо и ги залови.

Ейдриън си помисли за нощта на убийството на крал Амрат.

- Не, не е така. Там имаше джудже. Трябва да е дошло откъм ъгъла на залата точно когато излизахме от стаята. Вероятно е видяло тялото на краля на пода на параклиса и затова изкрещя. Войниците дойдоха веднага след вика му и то изненадващо бързо, бих добавил.

- Това е бил просто Магнус - каза Олрик. - Каменоделства из замъка месеци наред.

- Видяхте ли джуджето да се приближава от коридора? - запита магьосникът.

- Не - отвърна Ейдриън и Ройс потвърди с поклащане на глава.

- А когато вие влязохте в параклиса, тялото на краля виждаше ли се?

Ейдриън и Ройс поклатиха глави.

- Тогава това разкрива всичко - каза магьосникът, като че всичко бе напълно ясно. Останалите объркано се вгледаха в него. Есрахаддон въздъхна. - Джуджето е убило Амрат.

- Това е невъзможно - протестира Олрик. - Баща ми беше едър мъж и кинжалът бе забит надолу. Джудже не би могло да го промуши в горната част на гърба.

- Баща ти е бил в параклиса си, като всеки набожен крал, коленичил със сведена глава. Джуджето го е убило, докато се е молел.

- Но вратата беше заключена, когато влязохме - каза Ейдриън. - И в стаята нямаше никой друг краля.

- Нямало е никой видим за вас. Параклисът има ли олтар с шкаф? -Да.

- Така беше и преди хилядолетие. Религията се променя бавно. Шкафът би бил твърде малък за човек, но джудже би могло да се побере с лекота. След като е убило краля, то е заключило вратата и е зачакало да откриете тялото - Есрахаддон замлъкна. - Не може да е правилно - вие двамата да? - извъртя очи и поклати глава. - Ако това е било причинено на езика ни, страхувам се да узная съдбата на всичко останало.

Заради заключената врата, нощен стражник или чистач не би открил тялото по-рано. Само опитен крадец би могъл да влезе, какъвто предполагам поне един от вас е - последните думи произнесе, докато гледаше към Ройс. - След като сте излезли, джуджето е изпълзяло, отворило вратата и вдигнало тревога.

- Значи джуджето е посредник на църквата?

- Не - магьосникът въздъхна неудовлетворено. - Никое джудже не би носило обикновен кинжал. Техните традиции се променят по-бавно и от религията. Даден му е бил кинжалът от онзи, що го е наел. Открийте този човек и ще откриете истинския убиец.

Всички гледаха зашеметени магьосника.

- Това е невероятно - рече Олрик.

- Не, не беше толкова трудно да се определи - магът кимна към скалата. - Бягството бе тежко. Да говоря като вас е тежко. Да се определи убиеца на крал Амрат бе... бе... леко?

- Леко? - запита Ейдриън. - Имаш предвид лесно.

- Как така лесно е противоположното на тежко? Това смисъл няма.

Ейдриън сви рамене.

- И все пак е така.

Есрахаддон изглеждаше объркан.

- Уви. Толкова помощ можах да ви предложа. Затова ще поемам по пътя си. Както казах, очакват ме дела. Бе ли достатъчно съдействието ми, за да предотврати развързани езици?

- Имаш думата ми - Олрик протегна ръка.

Магьосникът погледна към отворената длан и се усмихна:

- Думата ти е достатъчна.

Обърна се и без да се сбогува, пое надолу по склона.

- Ще вървиш пеша? Доста ходене има, до което и да е място оттук -викна подире му Ейдриън.

- Очаквам разходката с нетърпение - отвърна магьосникът, без да се обърне. Следвайки древния път, зави и изчезна от поглед.

Останалите оседлаха конете си. Конете вече не притесняваха толкова Майрън, защото той уверено зае мястото си зад Ейдриън. Дори не се държеше, докато не заслизаха по склона в посока обратна на тази, в която бяха дошли. Ейдриън очакваше да задминат Есрахаддон, но стигнаха до дъното на клисурата без да го видят.

- Не е от обикновените хорица, нали? - запита Ейдриън. Все още се оглеждаше за някаква следа от магьосника.