Конспирация за короната

- Първи ден ми е - сухо отвърна Ройс.

- И вече съм запрян в безвремие. Потръпвам само при мисълта какво би било, ако имаше цяла седмица.

- Слушайте, не виждам да имаме избор - каза им Ройс. - Или правим каквото той ни казва и се надяваме, че ще ни измъкне, или се примиряваме с цяла вечност под съпровода на това отвратително пеене.

Печалният хор бе толкова окаян, че Ейдриън предусещаше неминуемата лудост, която щеше да му докара. Опита се да не му обръща внимание, но подобно на Майрън воят извикваше в паметта му мъчителни спомени. Видя разочарованието на бащиното си лице, когато се записваше в армията. Видя покрития с кръв тигър, който се задавяше с кръв, до-като стотици крещяха: „Галенти!“ Бе взел решение. Всичко бе по-добре от алтернативата да остане тук.

Ройс се изправи и се върна на балкона, под който магьосникът изчакваше спокойно.

- Приемам, че ако ти помогнем да избягаш, ти ще се погрижиш и за нашето измъкване?

- Воистина.

- И няма начин да определим дали казваш истината?

Магът се усмихна:

-Не.

Ройс въздъхна тежко.

- Какво трябва да направим?

- Твърде малко. Принцът ви, този пресен и своенравен крал, трябва малко поезия да рецитира.

- Поезия? - Олрик избута Ейдриън, за да се присъедини към Ройс на балкона.

Магьосникът се изправи и срита стола си, за да разкрие четири стиха, грубо надраскани на пода.

- Удивително е каква красота може времето да въздаде - рече магът с видима гордост. - Говори: и ще бъде така.

Ейдриън тихо прочете ярко осветените редове от лъча.

Като владетел царството, пазител на ключове, по заповед съветник хвърлен бе в затвор гробовен.

Несправедливо бе и иде време да створим порти, та душа да се възземе.

По силата на дадений ми дар, по родно право, че съм господар.

Така произнасям следния закон, свободен е затворникът Есрахаддон.

- Как е възможно това? - запита Олрик. - Нали каза, че магии не действали тук.

- Воистина, а тий не си вълшебник. Тий само ми даваш свободата, каквото право законите позволяват на владетеля на земята - закони, издигнати много преди раждането на Меленгар; закони, погрешно преценили дълготрайността на властта и кой може да я носи - тук и сега това си тий. Тий си законният и неоспорим владетел на тази земя и като такъв, ключалките можеш да отвориш. Че тук резетата се вдигат с думи на магия - думи, които през времето са променили значението си.

Този затвор, въздигнат на нявга собственост на имперската мощ земя, в отсъствие на императора подви коляно пред патриарха на нифрон-ската църква. Сега сред тези стени нито песъчинка не е отронила времето, ни бе разклатена от гърма на войните. Армии маршируваха, земи се разделяха; империята изоставена на капризите на пълководците. Сетне в кървава борба тези хълмове родиха Меленгар, автономно кралство под подобаващ крал. Тий, добри ми Кралю на Меленгар, имаш силата да справиш грешното, тъй дълго за истина представяно. Девет века прах ума погребват, кралю, че тези тъмничари забравили са собствените руни да четат.

В далечината Ейдриън дочу триенето на камък в камък. Голямата врата извън килията се отваряше.

- Изречи тези думи, милорд - и ще сложиш край на деветстотин години несправедлив запор.

- Как ще ни помогне това? - запита Олрик. - Мястото е пълно с пазачи. Как това ни измъква?

В далечината магьосникът се усмихна широко:

- Думите твои ще сразят вълшебната бариера и върнат ми свободата да използвам отново Изкуството.

- Ще направиш магия. Ще изчезнеш.

Стъпки прогърмяха по моста, който очевидно се бе появил отново. Ейдриън изтича по стълбите на галерията, за да погледне в тунела.

- Идват пазачи! И не изглеждат особено щастливи.

- Ако ще го направиш, нека е по-бързичко - каза на Олрик Ройс.

- Мечовете им са извадени - извика Ейдриън. - Това никога не е добър знак.

Олрик впери поглед в магьосника.

- Искам думата ти, че няма да ни оставиш тук.

- С радост дадена, милорд - Есрахаддон сведе почтително глава.

- Това по-добре да проработи - измърмори Олрик и започна да чете на висок глас изписаните по пода думи.

Ройс изтича да се присъедини до Ейдриън, който се разположи до изхода на тунела. Ейдриън възнамеряваше да използва тясното пространство, за да ликвидира преимуществото откъм бройка на стражите. Стъпи здраво на земята. Ройс зае позиция малко по-назад. Едновременно изтеглиха оръжията си и се приготвиха за предстоящата атака. Стражите бяха поне двайсетима. Ейдриън виждаше очите им и разпознаваше какво гори в тях. Бе преживял много битки и познаваше много лица на сражение: страх, безразсъдство, омраза, дори лудост. Сега имаше насреща си ярост - сляпа, изгаряща ярост. Ейдриън изучаваше най-предния, преценявайки стъпките му, за да предугади върху кой крак ще падне тежестта му, ко-гато попадне в обсег. Правеше същото и с онзи зад него. Преценявайки атаката, вдигна мечовете си, но пазачите спряха. Ейдриън изчакваше, мечовете му все още бяха готови, но стражите не атакуваха.