Конспирация за короната

Тук, в най-мрачния дял от затвора, робата на Есрахаддон засия още по-силно и той заприлича на гигантска светулка. Вървяха, докато пред тях се изправи каменна стена и без колебание магьосникът премина през нея. Останалите бързо го последваха.

Ярката светлина на прекрасното, чисто есенно небе почти ги заслепи в мига, в който прекрачиха бариерата. Синьото небе и студеният свеж въздух бяха добре дошла промяна. Ейдриън си пое дълбок дъх и се наслади на аромата на тревите и падналите листа; аромат, който дори и не бе усетил преди влизането в затвора.

- Странно. Би трябвало да е нощ и да вали. Не може да сме били вътре повече от няколко часа, нали?

Есрахаддон сви рамене и повдигна глава, за да погледне слънцето. Дишаше дълбоко, въздъхвайки доволно с всяко издишане.

- Неизвестни са резултатите от промяна на времето. „Кой ден сме днес?“ по-правилно да се запита. Този, утре или вдругиден. Възможно е стотици или хиляди да са отлетели - магьосникът изглеждаше развеселен от шокираните им лица. - Не се тревожете, най-вероятно сал часове сте пропуснали.

- Това е доста изнервящо - рече Олрик. - Да губиш така часове.

- Воистина, че деветстотин години съм загубил. Всекиго, що познавах - мъртъв, империята изчезнала и кой знае в какво състояние светът е оставен. Ако казваното от сестра ти истина се окаже, много се е променило в света.

- Впрочем - вмъкна Ройс, - вече никой не използва думи като воистина и тий.

Магьосникът помисли над това за миг, сетне кимна.

- По мое време различните класи говореха в различна форма на езика. Сметнах ви аз за простолюдие или, в лицето на краля, зле образовани.

Олрик го изгледа гневно.

- Ти звучиш странно, не ние.

- Воистина. Тогава ще се наложи да говоря като всички ви. Макар да е грубо и назадничаво.

Ейдриън, Ройс и Майрън започнаха да оседлават конете, които си стояха където ги бяха оставили. Майрън се усмихваше, видимо доволен да е отново с животните. Галеше ги, докато нетърпеливо разпитваше как да затегне ремъка.

- Нямаме резервен кон и Ейдриън вече има спътник - обясни Олрик. Погледна към Ройс, който не показваше да предлага услугите си. - Есра-хаддон ще язди с мен в такъв случай.

- Това няма да е необходимо, че по свой път ще вървя.

- Нищо подобно. Ще дойдеш обратно с мен. Има много неща, за които искам да говорим. Бил си съветник на императора и очевидно си много талантлив и умен. Силно се нуждая от такъв като теб. Ти ще си мой кралски съветник.

- Не, туй... - той въздъхна и продължи. - Това ще те шокира, но аз не избягах, за да се занимавам с дребните ти проблеми. Много по-важни неща изискват вниманието ми - и твърде дълго далеч от тях съм бил.

Принцът изглеждаше слисан.

- Каква работа може да имаш след деветстотин години? В крайна сметка, не е като да трябва да се прибереш вкъщи и нагледаш добитъка. Ако е въпрос на компенсация, ще бъдеш добре платен и ще живееш толкова луксозно, колкото мога да осигуря. И ако си мислиш, че другаде можеш да печелиш повече, само Етелред от Уоррик може да ти предложи колкото мен, а довери ми се, не искаш да работиш за себеподобните му. Той е върл империалист и верен поклонник на църквата.

- Не търся обезщетение.

-Не? Погледни се. Нямаш нищо: нито храна, нито подслон. Струва ми се, че трябва да обмислиш ситуацията повече, преди да ми откажеш.

Освен това, благодарността сама по себе си трябва да те застави да ми помогнеш.

- Благодарност? Значението и на тази дума ли се е променило? По мое време тя значаваше да покажеш признателност за извършена услуга.

- И продължава да бъде. Аз те спасих. Освободих те от онова място.

Есрахаддон повдигна вежда.

- Помогна ли ми като услуга към мен? Не мисля. Ти ме освободи, за да спасиш себе си. Нищо не ти дължа, а ако дължах, то разплатих се ко-гато те изведох навън.

- Но цялата причина, поради която дойдох тук, бе да се сдобия с помощта ти. Наследявам окървавен трон! Крадци ме отвлякоха и ме влачиха из земята ми в първия ми ден като крал. Все още не зная кой е убил баща ми или как да го намеря. Изключително се нуждая от помощ. Ти сигурно знаеш стотици неща, които най-великите днешни умове никога не са подозирали...

- Хиляди поне, но пак няма да дойда с теб. Теб те очаква кралство. Моят път отвежда другаде.

Лицето на Олрик почервеня от объркване.

- Настоявам да дойдеш с мен и да станеш мой съветник. Не мога просто да те оставя да се скиташ. Кой знае какви неприятности може да причиниш? Ти си опасен.

- Наистина, скъпи принце - рече магьосникът и тонът му стана сериозен. - Позволи ми да ти дам малък безплатен съвет: не използвай думата настоявам по мой адрес. Когато трябва да се оправиш с малък теч, не предизвикай потоп.

Олрик настръхна.

- След колко време църквата ще започне да те търси? - непринудено запита Ройс.

- Какво спредв. - магьосникът въздъхна. - Какво имаш предвид?

- Заключи доста добре затвора, така че никой няма да знае за бягството ти. Но ако ние се завърнем и започнем да се хвалим как сме те измъкнали, това може да разбуди нечие любопитство - каза Ейдриън.

Магьосникът насочи поглед към него: