Конспирация за короната

Поглеждайки към крадеца, магьосникът запита:

- А кой си тий?

- Аз? Никой - отвърна Ройс.

Есрахаддон сви очи и повдигна вежда.

- Може би, може би не.

- Сестра ми ми заръча да дойда тук и да говоря с теб - каза Олрик, насочвайки вниманието на магьосника обратно към себе си.

- Знаеш ли защо?

- Аз бях тоз, що я накара да те спрати.

- Чиста работа, като се има предвид, че си заключен тук - забеляза Ейдриън.

- Чиста? - запита Есрахаддон. - Възнамеряваш да чистиш ли? Не сзирам мръсотия връз материята.

Останалите се спогледаха объркано.

- Не мислете за това. Ариста ме даряваше с присъствието си красиво за около година, макар трудно да определях движението на слънцето от таз почернена дупка. Ученик на Изкуството смята се тя, но училища за магьосници вашият свят не търпи. Това нежелание я доведе да търси съвета ми. Накара ме да я науча уменията давн забравени. Сред тези четири стени заключеник, дорде времето изтича изсред пръстите небезпокоено, с нищ освен гласа ми собствен да ме свеселява. И приех аз от съжаление. Вести от новия свят твоята принцеса ми предаде. Аз, в замяна, обсипах я с дарове - дарове на знание.

- Знание? - запита Олрик притеснен. - Какъв тип знание?

- Дреболии. Не бе ли неотдавна баща ти болен? Лочевна попара научих я да справи.

Останалите го изгледаха объркано. Погледът на Есрахаддон ги изостави. Той изглежда търсеше нещо.

- Но другиг го нарече тя. Беше... - лицето му се изпъна от концентрация, докато накрая се намръщи и поклати глава.

- Лечебна отвара? - попита Майрън.

Магьосникът изгледа монаха внимателно.

- Воистина.

- Научил си я да направи отвара за баща ми?

- Страховито, нали? Такъв дявол като мен да трови краля твой. Ал' не отрова или спрострител на смърт бе то. С идентична мисъл бе и тя и предизвика ме тъй, дето всеки да отпие от същата чаша да докаже липса на вреда. Не рога сдобихме, ни смърт посети, но твоят васал подобри състоянието си след приемство.

- Това не обяснява защо Ариста ме изпрати тук.

- Смърт дома ли твой е посетила?

- Откъде знаеш? Да, баща ми бе убит - каза Олрик.

Магьосникът въздъхна и кимна.

- Аз предупредих, дето проклятие страховито виси над семейната тий съдба, но да чуе сестра ти не щя. Но все накарах я аз да те изпрати тук, що случи ли се смърт ил' инцидент сполети рода на Есендън.

Есрахаддон преднамерено се вторачи в Ейдриън, Ройс и сетне Май-

рън.

- Безвинно обвинени твоите друзи ще да са? Че тъй я посъветвах ази - доверни са сал онези, нарочени за дейности най-гнусни.

- Значи знаеш кой е убил баща ми?

- Име нямам, ни съм ясновидец. Но ясен е лъкът, от който изхвърча стрелата. Отецът твой умря от ръката на съюзник на противника, що ме държи.

- Нифронската църква - прошепна тихо Майрън, но магьосникът чу и очите му огледаха монаха още веднъж.

- Защо й е на църквата да убива баща ми?

- Че глухи и слепи са страстите человешки щом миризма е сетена. Внимават те и слушат добре тез стени, а дордето акт благомъдър с намерение благотворно имах аз, тъмничарите ми решиха, че ръката ми ссочва баща ти за Наследник на Новрон.

- Почакай малко - прекъсна го Олрик. - Църквата не иска да убие наследника. Цялата им екзистенция се върти около това да го възстановят на трона и да се положи началото на Новата имперска ера.

- Хиляда лета не делят истина от лъжа. Смърт нарочена и търсена за кръвта на бог. Туй истинската причина за запора ми е.

- И защо е това?

- Сам, занемен и погребан дълбоко, прикован към каменен гроб съм държан. Че аз стоя свидетел на подмяната на истината, единствен светил-ник в безкрайна тъма. Църквата, тоз бастион на вярата, дяволската змия, сцеди живота от императора и семейството му - всички без един. Намери ли се наследник, доказателства ще покажа и против клевета. Че аз бях този, който се бори в защита на нашия повелител.

- В известния нам вариант, ти си този, който убил имперското семейство и си отговорен за разрухата на империята - каза Ейдриън.

- Отгде се е такава приказка явила? От влечугавий език на митроса-ни змии? Вярвате ли вий, че такава сила се крие у един човек?

- Какво те кара да мислиш, че са убили императора? - запита Олрик.

- Не е въпрос или догадка. Не предположение изказвам аз, а спомен - пресен като вчера. Аз зная. Там бях и този бях, що свободи единствения син на императора от гибел в набожни ръце.

- Значи искаш да ни кажеш, че си живял по времето на императора? Очакваш да ти повярваме, че си на над деветстотин години? - запита Ройс.

- Ти за съмнение говориш, но никакво нямам аз. Въпрос зададен и въпрос отвечан.

- Това е просто въпрос, колкото това е просто затвор - отвърна Ройс.

- Все още не разбирам какво общо има това с баща ми. Защо църквата би го убила?

- Запазен жив по сили на магьосване съм аз, че сал аз наследника мога откри. Тези змии гледат и се надяват да се схлъзна и дам в ръцете им плода на Новрон. От любезност интерес към баща ти проявих; и в бързина да отърве натоварени души от следима вина уби църквата баща ти. Множи се кръвта да багри виновните ръце. Не го очаквах - но чудех се над злата им жажда, че Ариста предупредих от опасност и поличби зли.