Читаем Конспирация за короната полностью

Почакаха няколко минути и при разнеслата се птича песен-сигнал, Ейдриън ги поведе напред. Пътят завиваше наляво, сетне надясно и след това отново можеха да виждат езерото, което погледнато сега приличаше на светла локва. Пътят започна да се стеснява и накрая свърши. От двете

страни постепенно се издигаха възвишения, но право пред тях преливаше в стръмна скала, издигаща се на няколкостотин фута.

- Да не сме сбъркали мястото? - запита Ейдриън.

- Предполага се, че е скрит затвор - припомни Олрик.

- Просто допуснах - каза Ейдриън, - че под скрит се има предвид намиращ се на затънтено място. Ако не знаеш, че затворът се намира тук, би ли дошъл на такова място?

- Ако наистина е бил построен от най-добрите умове в каквото е оставало от империята, вероятно е труден за намиране и още по-труден за проникване.

- Легендите разказват, че е бил строен главно от джуджета - обясни Майрън.

- Прекрасно - рече Ройс. - Пореден Дръминдор.

-Имахме затруднения с проникването на построена от джуджета крепост в Тур Дел Фур преди няколко години - обясни Ейдриън. - Грозна работа. Да се настаним удобно, това може да отнеме малко време.

Ройс изследва скалата. Препречилият пътя камък бе оголен, като че прясно отрязан; и докато по околните скали имаше мъх и малки растения се подаваха от цепнатините, по камъка такива отсъстваха.

- Тук има врата, зная го - рече крадецът, опипвайки леко камъка. -Проклети джуджета. Не намирам панти, цепки или спойки.

- Майрън - запита Олрик - да си чел как се отваря вратата на затвора? Чувал съм истории, че джуджетата имат слабост към гатанките и понякога използват звукови ключове; думи, които отварят вратата при произнасяне.

Майрън поклати глава, докато слизаше от коня.

- Думи, отварящи врати? - Ройс погледна скептично принца. - Детски приказки ли си слушал?

- Невидимата врата също ми звучи като част от приказка - отвърна Олрик, - така че ми се стори подходящо.

- Не е невидима. Можеш да видиш скалата, нали? Просто е добре замаскирана. Джуджетата могат да режат камъка така прецизно, че да не остане пукнатина.

- Трябва да признаеш, Ройс, че вършеното от джуджетата е удивително - каза Ейдриън.

Ройс го изгледа през рамо:

- Не ми говори.

Ейдриън се усмихна.

- Ройс не обича особено дребния народ.

- Отвори се в името на Новрон! - внезапно изкрещя Олрик със заповеднически тон. Каменните склонове си препредадоха гласа му.

Ройс се извъртя и изгледа изпепеляващо принца:

- Повече не прави така!

- Е, ти нямаше никакъв напредък. Просто си помислих, че след като това е църковен затвор, може би религиозна заповед ще го отключи. Май-рън, има ли някаква стандартна религиозна фраза за отваряне на врата? Ти би трябвало да знаеш. Съществува ли нещо подобно?

- Аз не съм свещеник на Нифрон. Уиндското абатство е манастир на Марибор.

- О, да - сети се разочаровано Олрик.

- Имам предвид, зная за църквата на Нифрон - поясни монахът, - но тъй като не съм член, не са ми известни тайни кодове или химни.

- Нима? - рече Ейдриън. - Аз ви мислех за по-малкия и по-беден брат на нифронската църква.

Майрън се усмихна:

- По-беден да, но всъщност ние сме по-възрастният. Култът към император Новрон е сравнително неотдавнашна проява - няколко десетилетия след смъртта на императора.

- Значи вие боготворите Марибор, а Нифрон - Новрон?

- Близко - каза монахът. - Нифронската църква също почита Марибор, но те акцентират повече на Новрон. Главната разлика е в целите. Ние вярваме в личностно отдаване на Марибор, дирим волята му в усамотение. Чрез древните ритуали и тишината, той ни говори в сърцата ни. Стараем се да опознаем Марибор по-добре.

От друга страна, църквата на Нифрон се съсредоточава върху раз-тълкуването на волята на Марибор. Те вярват, че раждането на Новрон е израз на желанието на Марибор да поеме управлението на човечеството в свои ръце. И съответно са силно замесени в политиката. Наясно сте с историята на Новрон, нали?

Ейдриън сви устни.

- Хм... той бил първият император и победил елфите в някаква война преди много време. Не съм сигурен защо това го прави бог.

- Всъщност не е.

- Тогава защо толкова много хора го боготворят?

- Смята се, че Новрон е син на Марибор, изпратен ни на помощ в най-тъмния ни час. Боговете са шестима. Еребус е баща на всички богове и създател на света на Елан. Имал трима синове и дъщеря. Най-големият син, Феррол, е владетел на магията и създател на елфите. Средният син е

Дром, майсторът ковач, създател на джуджетата. Най-малкият син е Ма-рибор и той, разбира се, създал човека. Дъщерята Муриел създала животните, птиците и рибите.

- Дотук петима.

- Да, съществува още и Уберлин, син на Еребус и Муриел.

- Богът на мрака - вмъкна Олрик.

- Да, чувал съм за него, но... чакай, искаш да кажеш, че бащата е имал дете от собствената си дъщеря?

- Било ужасна грешка - обясни Майрън. - Пияният Еребус наложил волята си над Муриел. Така се родил Уберлин.

- Трябва да е било доста неловко на семейните събирания с това изнасилване на собствената дъщеря - отбеляза Ейдриън.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сердце дракона. Том 9
Сердце дракона. Том 9

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Героическая фантастика