Копнеж

Помислих си, че ролята ми в този епизод от шоуто определено е приключила, така че ги оставих в кухнята. Чух гласа на татко: „Ще ги избия всичките“, и отговорът на мама, която се давеше в сълзите си: „Прави каквото искаш, Том“.

Край. Най-вероятно трябваше да приключа с храненето на вълците.

Колкото по-близо идваха, толкова по-опасно ставаше.

Десета глава Грейс

По времето, когато Сам се прибра вкъщи, двете с Рейчъл вече от половин час се опитвахме да сготвим пиле с пармезан. На приятелката ми й липсваше необходимата концентрация, за да подготви панировката за пилето, така че й бях поверила разбъркването на доматеното пюре, а аз се захванах с овалването в галета на безбройните парчета месо. Преструвах се, че съм отегчена от тази работа, но истината е, че повтарящите се действия ме успокояваха и полепването на яркожълтите жълтъци по месото и тихото шумолене на галетата ми носеха някаква изтънчена наслада.

Честно казано, щях да се чувствам прекрасно, ако главоболието не продължаваше да ме тормози с все същата настоятелност. Въпреки това готвенето и присъствието на Рейчъл ми помагаха да забравя поне отчасти за болката, както и за факта, че зимната нощ бе притиснала с непрогледния си мрак прозореца над мивката, а Сам все още беше някъде навън. В мислите си като мантра повтарях отново и отново: Той няма да се трансформира. Той е излекуван, всичко свърши.

Рейчъл удари бедрото си в моето и чак сега осъзнах, че радиото е увеличено до крайност. Тя отново завъртя дупе, удряйки бедро в моето, след което направи пирует в центъра на кухнята, размахвайки ръце над главата си в нещо, което сигурно минаваше за танц в представите на анимационното кученце Снупи. Целият й вид — черна рокличка и раирани гети, съчетани с вързаната й на две опашки коса — допълваше цялостния смехотворен ефект.

— Рейчъл — казах, когато тя срещна погледа ми, без да спира танца си, — ще си останеш стара мома, ако продължаваш в този дух.

— Никой мъж не може да устои на това — увери ме тя. Завъртя се отново и се оказа лице в лице със Сам, застанал в края на коридора. Тътенът на баса явно беше заглушил звука от отварянето на входната врата. Когато го видях, стомахът ми се стегна от необикновено съчетание емоции — облекчение, раздразнение и някакво странно предчувствие.

Продължавайки да гледа към Сам, Рейчъл добави ново движение в танца си и раздвижи ръце с изпънати напред показалци. Изглеждаше като създание от петдесетте, когато на хората не им е било позволено да се докосват.

— Здравей, Момчето! — опита се да надвика музиката тя. — Приготвяме италианска храна!

Изсумтях нещо възмутено, докато продължавах да държа парче пиле. Рейчъл допълни:

— Колежката ми ме информира, че това изказване е било малко пресилено. Всъщност наблюдавам как Грейс приготвя италианска храна.

Сам ме погледна с обичайната си тъжна усмивка, която този път изглеждаше малко по-напрегната от обикновено, и каза:

— …

Опитах да намаля радиото с ръката си, която не беше омазана в галета.

— Какво?

— Попитах какво точно приготвяте? — повтори Сам. — След това се опитах да кажа: „Здравей, Рейчъл“ и „Може ли да вляза в кухнята, Рейчъл?“

Тя се отмести от пътя му с тържествено движение. Сам дойде при мен и се приведе над плота. Жълтите му вълчи очи бяха присвити, сякаш се бе замислил за нещо, и май беше забравил, че все още е с яке.

— Пиле с пармезан — отговорих.

Той примигна.

— Какво?

— Това приготвяме. Къде беше досега?

Сам се запъна:

— Аз… бях… в книжарницата. Четох. — Посочи ми Рейчъл с очи и засмука долната си устна. — Не мога да говоря в момента. Устните ме болят заради студа навън. Кога ще дойде пролетта?

— Забрави за пролетта — ухили се Рейчъл. — Аз искам да знам кога ще дойде вечерята.

Махнах с ръка към все още суровите парчета пилешко и Сам извърна очи към плота зад него.

— Мога ли да помогна? — попита.

— В общи линии трябва да приключа някак с тези осем милиона пилешки гърди — обясних. Главата ми беше започнала да пулсира от болка и гледката на купчината със суровото пиле сериозно започваше да ме дразни. — Нямах представа, че в един килограм обезкостено пилешко има толкова много месо.

Сам внимателно се промъкна покрай мен, за да се измие, и се приведе така, че бузите ни да се докоснат, докато си бършеше ръцете.

— Аз ще овалям останалите в галета, докато ти пържиш — предложи. — Става ли?

— Аз пък ще кипна вода за пастата — отчете се и Рейчъл. — Адски съм добра в кипването на разни неща.

— Голямата тенджера е в килера — насочих я аз.

Когато тя изчезна в малкото помещение и започна да рови шумно из посудата, Сам се наведе към мен и устните му докоснаха ухото ми. Прошепна:

— Днес видях един от новите вълци на Бек. Беше се трансформирал.

Трябваха ми няколко минути, за да осмисля думите му: нови вълци… превръщат се в хора… дали и Оливия беше човек? Дали Сам трябваше да открие и другите вълци?