Копнеж

— Шшшш — казах отново, въпреки че гласът й не бе чак толкова силен. — Просто спим. Толкова. Да, знам, че звучи странно, но аз просто… — потърсих думи, с които да й обясня. Исках Сам да бъде близо до мен не само защото почти го бях изгубила. Не ставаше дума и единствено за страст. А за това да заспя в обятията му, да усещам как сърцата ни бият заедно. Ставаше дума за това, че ръцете му, които ме обгръщаха, звукът на дишането му, ароматът на спящото му тяло… това бяха нещата, които изграждаха моя дом, единственото място, където исках да бъда в края на деня. Не беше същото като това да бъдем заедно, когато сме будни. Беше съвсем простичко, но не знаех как да го обясня на Рейчъл. Зачудих се защо изобщо бях поискала да й кажа нещо подобно. — Не знам дали мога да ти го обясня. Самото усещане от спането е по-различно, когато той е тук.

— О, обзалагам се, че така — каза Рейчъл, повдигайки вежди.

— Рейч! — скастрих я.

— Съжалявам, съжалявам. Опитвам се да проявя разбиране, просто най-добрата ми приятелка току — що сподели с мен, че прекарва всяка нощ с гаджето си, а крие от техните. И какво сега — той ще се промъкне обратно? Покварила си Момчето!

— Мислиш ли, че правя нещо неправилно? — попитах. Бях потръпнала при думите й, защото си помислих, че може би наистина съм покварила Сам.

Рейчъл поклати глава.

— Всъщност мисля, че е ужасно романтично.

Разсмях се. Смях, изпълнен с облекчение.

— Рейчъл, толкова много го обичам — казах. Но думите ми не прозвучаха истински. Прозвучаха като клише от някаква телевизионна реклама, просто не можех да намеря вербално изражение на всички пламенни чувства, които изпитвах към Сам. — Заклеваш ли се да не казваш на никого?

— Тайната ти е на сигурно място при мен. Пък и аз съм последният човек, който би разделил младите влюбени. Божичко! Наистина не мога да повярвам, че вие двамата сте истинска двойка.

Сърцето блъскаше в гърдите ми. Чувствах се разтърсена от силата на това откровение, чувствах се прекрасно… между мен и Рейчъл вече имаше една тайна по-малко. Когато майка й пристигна няколко минути по-късно, ни завари да се кикотим щастливо. Може би беше време да споделя с приятелката си и някоя от другите тайни.

Сам

Навън беше поне минус седем градуса. Обгърнах тяло с голите си ръце, огрявам от студената лунната светлина — блед диск отвъд плетеницата от оголени клони. Чаках майката на Грейс да излезе от кухнята. Тихичко проклех скованата в лед пролет на Минесота и думите ми родиха малки бели облачета, които потънаха в мрака на нощта. Чувствах се странно — обгърнат от студа, треперещ и неспособен да раздвижа пръстите на краката си; студ, който изгаряше дори очите ми, но въпреки това бе неспособен да ме превърне във вълк.

Едва чувах гласа на Грейс през стъклената врата на верандата. Разговаряше с майка си за мен. Майка й проявяваше учтив интерес дали следващата вечер също щях да дойда. Грейс отговори разсеяно, че най-вероятно ще направя точно това, защото от гаджетата се очаква да прекарват някакво време заедно. Майка й отбеляза как някои хора биха си помислили, че двамата я караме прекалено бързо и трябва да забавим темпото. Грейс я попита дали иска още от пилето с пармезан, или да го прибира в хладилника. Можех ясно да доловя нетърпението в гласа й, но госпожа Бризбейн очевидно не му обръщаше никакво внимание и ме превръщаше в затворник на студа с присъствието си в кухнята. Докато треперех на покритата с лед веранда, облечен само в дънки и тениската си на „Бийтълс“, започнах да обмислям потенциалното очарование на идеята двамата с Грейс да се оженим и да заживеем по хипарски на задната седалка на фолксвагена ми, далеч от всякакви родителски ограничения. Подобен вариант никога не ми се беше струвал толкова прекрасен, колкото сега, докато зъбите ми тракаха, а ушите и пръстите ми прогресивно замръзваха.

Чух гласа на Грейс:

— Ще ми покажеш ли над какво работиш в момента?

— Добре — съгласи се леко изненадано майка й.

— Чакай само да си взема пуловера — каза Грейс. Приближи се до стъклената врата към верандата и тихичко я отключи, като междувременно грабна пуловера си от стола до кухненската маса с другата ръка. Устните й произнесоха думата „извинявай“, след което отново се обърна към майка си — Страшен студ е тук.

Преброих до двайсет, след като двете излязоха от кухнята, и се шмугнах вътре. Бях зверски премръзнал, но си оставах Сам.

Имах всички доказателства, които ми бяха нужни, за да се убедя, че лекът е подействал, но въпреки това все още очаквах някакъв неочакван и зловещ обрат на събитията.

Грейс

Сам трепереше неистово, когато влязох в стаята си, и при тази гледка моментално забравих за главоболието си. Бързо затворих вратата, без да включвам лампата, и се насочих към леглото, водена от треперливия му глас.

— М-м-може би трябва да преосмислим начина си на живот — произнесе той, опитвайки се да пребори тракането на зъбите си. Качих се на леглото и го обгърнах с ръце. Можех да усетя, че е настръхнал дори през плата на тениската му.