Копринената паяжина

Впусна се в кратък разказ за универсалния магазин, основан от дядо му още през двайсетте години на века. Магазинът се запазва по време на кризата и Първата световна война. Бащата на Сет поема бизнеса след войната и го разширява, като увеличава, разбира се, и печалбите. Умира преди три години.

— Погледнато отстрани, човек може да си помисли, че след смъртта на баща ми бизнесът би следвало естествено да премине в мои ръце, но в завещанието си баща ми прехвърля правото на вземане на решения и управлението му на чичо ми. Татко не можа да преодолее убеждението си, че заедно с краката ми е парализиран и мозъкът ми. Той никога не ми прости напълно, че станах инвалид.

В гласа на Сет нямаше горчивина, само дълбока тъга.

— Чичо ми обаче почина съвсем ненадейно миналата година и аз поех нещата в ръцете си.

Направи пауза, за да поеме сребърната табла от Клеър. Върху нея имаше порцеланови чаши и кана с кафе. След отсервирането Клеър отново ги остави сами.

— Госпожице Хейли, магазинът на Кирчоф има потенциала да се превърне във водещ в модната индустрия на Сан Франциско. За съжаление години наред е бил в ръцете на възрастни мъже без перспективно мислене — включително и баща ми.

Отпи от кафето си и продължи:

— Когато поех контрола над магазина, започнах да сека глави — образно казано, разбира се — усмихна се и дари Катлийн с пълната сила на чара си. — Не беше лесно: голяма част от хората, които уволних, бяха работили тук в продължение на двайсет години и повече, но тази операция беше задължителна. Дадох достатъчно време на отговорника на всеки отдел да преструктурира своя сектор. Който не успяваше, бе изхвърлен от магазина. Извинете ме. — Направи пауза. — Искате ли още кафе?

— Не, благодаря — тя постави чашата си на таблата.

— Стигам до целта на това интервю, госпожице Хейли. Знам, че се питате каква е целта на всичко, което ви разказах.

— Изобщо не ми е скучно, господин Кирчоф.

Той отговори на усмивката й, натисна някакъв лост, който освободи блокировката на стола му. Заобиколи бюрото и спря до нея. От дължината на тялото и краката му можеше да се направи извод, че е бил висок човек преди катастрофата.

Търся някой, който да координира изцяло закупуването на модно облекло за магазина ми. Ще споделя една тайна с вас. До края на тази година ще започне строежът на още два магазина. До следващата Коледа в района на Залива ще има три магазина на Кирчоф.

— Но това е чудесно! — възкликна тя с искрено възхищение.

— Надявам се наистина да се окаже така. Но заедно с разширението на бизнеса искам да променя и имиджа ни. Години наред ние се бяхме обърнали към определен тип клиентка. Тя купува четири или пет рокли на година. Много е консервативна и непрекъснато си прави сметката. Вкусът й е ограничен. Въображението й — нулево.

— Познавам тази клиентка добре. Бич за всеки търговец на модно облекло — обади се Катлийн сухо.

Той се засмя.

— Ето защо имаме нужда да променим нашия имидж. Искам клиентелата на магазина на Кирчоф да бъде нова. Желая в моя магазин да влиза клиентка, която купува от четири до шест костюма на сезон. Тя е стилна, отворена към модата, смела, способна да се наложи с начина си на обличане и да създаде специфична модна тенденция. Тя е новатор и революционер в модата. Активна общественичка. Професионалистка. Възможно е и двете заедно. Във всички случаи обаче тя се облича според мястото си в обществото. Освен това облича и децата си точно толкова зашеметяващо, както и себе си.

— Аау! — възкликна впечатлена Катлийн. — Добре сте проучили пазара.

— Да, така е. Искам осъвременен отдел за женско облекло, който да предлага всичко — от секси бельо до рокли за девици. Искам разширен отдел за тийнейджъри, в който едно момиче в тази възраст да може да намери както първия си сутиен за тренировка на тенис корта, така и булчинската си рокля.

Мозъкът на Катлийн работеше на бързи обороти.

— Диапазонът на цените? — запита тя.

— Лукс цени.

— Аксесоари?

— Само най-добрите. Ако една клиентка се нуждае от колан за триста и петдесет долара, за да подчертае коприната на вечерната си рокля, искам да знае, че може да отиде в магазина на Кирчоф и да намери голям избор такива колани.

— Мъжко и детско облекло?

— За тези отдели съм наел други хора, но вие ще имате власт да проверявате поръчките им, за да се уверите, че се придържат към тенденцията, характеризираща вашите отдели.

— Само с американски дизайнери ли ще работите?

— Не, но предпочитам да купувам от Ню Йорк, отколкото от Европа. Местен патриотизъм, предполагам.

— Сумите за закупуване на стока?

— В този момент те са неограничени. Ще закупуваме в широк мащаб.

Това беше като сбъдната мечта! Катлийн несъзнателно захапа долната си устна, докато си представяше какво може да направи с такъв неограничен бюджет.

— Кога ще можете да започнете работа?

Въпросът беше толкова рязко поставен, че Катлийн подскочи от изненада и закова широко разтворените си искрящи очи в тези на Сет.

— К-какво? Искате да кажете… аз…?