Копринената паяжина

— Да, назначавам ви. Ако искате. Заплатата е четиридесет хиляди долара на година и в тази сума не са включени премиалните и намалението на цените за работещите в магазина. Това задоволява ли ви?

Дали я задоволява? Не знаеше как да реагира.

— Господин Кирчоф, сигурен ли сте? Искам да кажа… да, искам тази работа, но не ви ли предстоят още интервюта? Може би е по-добре да…

— Не, госпожице Хейли. Оцених, че вие сте човекът, от когото имам нужда, още щом прекрачихте прага на офиса ми. Презирам жените, които се втурват тук и започват да ме бомбардират с грандиозните си идеи, без да обръщат внимание на това, което аз искам да кажа. Вие сте добър слушател. Имате стил, притежавате опит. Мога да разбера това от начина, по който се обличате, и от резюмето ви. Но — и това е много важно за мен — независимо от професионализма ви, вие сте изключително женствена. Искам клиентките ми да желаят да изглеждат като вас — уверени в себе си, но по женски омекотени, независими, но подчертано женствени.

Катлийн се изчерви под одобрителния му поглед.

— Приемам с радост вашето предложение, господин Кирчоф. А отговорът ми на вашия въпрос е: мога да започна работа незабавно. Или веднага щом си намеря апартамент и си прехвърля нещата от Атланта.

— Много добре. Какво ще кажете за — погледна календара на бюрото си — понеделник, шестнадесети? Ще имате на разположение десет дни. Ако прецените, че този период от време е недостатъчен, кажете ми.

— Благодаря ви. Десет дни са повече от достатъчни. Желая да започна работа колкото е възможно по-скоро.

Усмихна й се топло.

— Това е чудесно.

Тя протегна ръка и той я стисна сърдечно. Ръкостискането му беше силно и приятно.

— Благодаря ви, господин Кирчоф. Няма да съжалявате за избора си.

— Не се страхувам от това. Ще помоля само да забравите за това „господин Кирчоф“ и да ме наричате Сет.

— В такъв случай аз съм Катлийн.

— Катлийн — повтори той тихо, като че ли вкусваше звука на името й на устните си.

Катлийн стана с известно чувство на неудобство — знаеше, че той трябва да остане седнал. Но докато вървеше към вратата, чу звука на моторчето от стола му, с който я следваше.

— Готов съм отново да си счупя гръбначния стълб само заради привилегията да отворя врата за теб, Катлийн, но сега би ли имала нещо против да направиш това за мен?

Разсмя се заедно с него.

— Разбира се, че не.

Задържа вратата отворена, докато той премине със стола си през нея, и го последва във външния офис. До бюрото на секретарката стоеше изправен мъж в тъмносив костюм.

— А, Джордж! — поздрави го Сет. — Време ли е вече за тръгване?

— Да, Сет. Имаш среща на обяд със сестра си.

— Джордж, искам да се запознаеш с най-новия служител в магазина на Кирчоф, госпожица Катлийн Хейли.

— Ти я назначи, така ли? — възкликна Клеър Ларчмънт иззад бюрото. — О, толкова се радвам!

— Защо? — подразни я Сет. — Може да съм я назначил, за да замести теб.

— Абсолютно невъзможно — каза тя спокойно. Усмихна се любезно на Катлийн. — Добре дошли на борда, госпожице Хейли.

— Катлийн — поправи я Катлийн.

Клеър й се усмихна и кимна, после се обърна към компютъра си.

— Катлийн, Джордж е моят личен камериер, шофьор, терапевт, компаньон на чашка и най-добър приятел. Джордж Мартин.

— Господин Мартин — повтори Катлийн с усмивка.

— Моля, наричайте ме Джордж, иначе може да не ви чуя — обади се с усмивка Джордж, висок слаб мъж на средна възраст, с излъчване на човек със силен характер.

— Сега вече всички сме на първи имена, с изключение на вас, госпожо Ларчмънт — продължи да я дразни Сет. Клеър се обърна към него, както обикновено, съвсем невпечатлена от забележката му. — Моля, направи необходимото за включване на новата служителка към ведомостта — застраховка и прочие бюрократични изисквания. Освен това дай на Катлийн чек за пет хиляди долара, за да покрие разноските по преместването си тук.

Катлийн опита да протестира, но Сет я спря.

— Няма да приема никакъв друг начин за решаване на този проблем. Ако бяхме голяма корпорация, която прехвърля опитен администратор от едно място на друго, щеше да се постъпи по същия начин. А аз гледам на теб по този начин.

— Благодаря — Катлийн беше направо слисана от начина, по който се развиваха нещата. Когато постави чека в чантата си, подаде отново ръка на Сет. — Ще се видим отново на шестнадесети.

— Ще очакваме с нетърпение тази дата — усмихна й се с тази негова искрено тъжна усмивка и стисна силно ръката й. Кимна на Клеър и Джордж и излезе от офиса. Докато чакаше асансьора, погледна часовника си. Имаше за какво да се поздрави. Беше изминал половин час, в който не беше помислила за Ерик.

* * *

Премести се в Сан Франциско относително лесно.

След интервюто си със Сет, Катлийн си купи вестник и влезе в някакво ресторантче да обядва. Започна да търси подходящ апартамент сред обявите във вестника.