Копринената паяжина

— Нямате право да говорите така! Аз имам квалификация за тази работа и ще я работя според силите си. Сет е много интелигентен човек с модерно мислене…

— Сет е инвалид — сряза я госпожица Кирчоф. — Трябва непрекъснато да защитавам брат си от жени, които се опитват да се възползват от този факт. Напълно зависим е от мен за всичко. — Почти допусна да бъде обхваната от гняв, но навреме възстанови контрола над себе си и си спести унижението на едно неоправдано избухване. Опъна рамене назад и се обърна настрана от Катлийн с жест на отпращане. — Ще взема мерки да не останете дълго при нас. Жени като вас никога не се задържат на едно място.

Преди Катлийн да оформи в думи гневния отговор на върха на езика си, Джордж отвори вратата и даде път на инвалидния стол на Сет.

— Чудесно! Моите две любими дами! Радвам се, че сте се срещнали.

Десета глава

Да, бяха се срещнали, но срещата им беше повече конфронтация за Катлийн, отколкото обикновено запознаване. Тази първа сутрин определи тона на всички следващи срещи с Хейзъл Кирчоф. Тъй като Хейзъл беше главен мениджър на магазина, двете с Катлийн често се срещаха. Винаги когато оставаха сами, тя се държеше надменно и злонамерено, но когато Сет беше наблизо, беше очарователна и любезна.

Катлийн никога не се беше сблъсквала с по-опасен характер от този на Хейзъл Кирчоф и се стремеше да намали до минимум общата си работа с тази жена. Не беше нужно много време, за да се разбере, че Хейзъл не се нрави на по-голяма част от служителите в магазина. Беше злобно критична, способна да прекърши до сълзи и най-издръжливата личност измежду тях с жестокия си език. Но когато Сет беше наблизо, от същия този език капеше мед. Пред брат си се усмихваше и хвалеше идеите му, а зад гърба му ги принизяваше и осмиваше.

Подчертаваше непрекъснато правата си над него. Дори Джордж отстъпваше назад, когато тя беше наоколо. Често самият Сет изглеждаше смутен от прекомерното глезене, на което го подлагаше, но никога не й правеше забележки за това. Приемаше нежеланата й помощ с любезността, която характеризираше отношенията му с всички хора около него.

За разлика от сестра му, Сет беше обичан от всички. Трудно беше да се съжалява човек, който нямаше подобно усещане към себе си. Той не пропускаше случай да се пошегува със своя стол, който наричаше „моята колесница“, флиртуваше с чувство за хумор с жените, имаше приятелски отношения с мъжете и съумяваше да накара и току-що назначения чиновник да има самочувствие. Плащаше на хората си добре. Срещу това очакваше прилежност и чувство за отговорност от всички — и те му ги даваха. Поради тази причина редовните клиенти на магазина му бяха верни и към тях се отнасяха с почитание, от което служителите на другите универсални магазини можеха много да се поучат.

Тези първи трескави дни Катлийн и Сет прекараха главно в офиса му в преглеждане на документация, проверка на поръчки, направени от предшественичката и, проверяваха дали поръчаните стоки са получени и колко още остава да бъдат получени за сезона на зимните отпуски. Някои от поръчките не бяха особено лоши, други бяха отвратителни и хвърляха и двамата в отчаяние.

— Ще направим най-доброто, което можем. През октомври очаквам от теб да отидеш до Ню Йорк и да направиш покупките за пролетта по твоя преценка. Тогава всъщност ще направим първата си голяма стъпка в новата посока.

— Междувременно — каза Катлийн — ще телефонирам на някои от модните къщи, с които съм работила в миналото, и ще ги помоля да ми изпратят няколко от най-новите си модели. Надявам се, че не е твърде късно.

Той се съгласи и Катлийн се зае да разучи магазина с подробности. Двамата със Сет посещаваха отделните сектори заедно в неговата специално пригодена за стола му кола — фургон. Джордж ги придружаваше от сградата до колата, която беше боядисана в сребрист цвят отвън, а отвътре беше черна. Хидравличен асансьор вдигаше стола на Сет и го вкарваше в нея. Обстановката беше наистина луксозна и Катлийн спомена за това веднъж, докато се отпускаше на богатата кожена тапицерия, а Джордж блокираше стола на Сет.

— Да-а — съгласи се сухо Сет. — Исках ферари, но проклетият стол не можеше да се побере в такава кола.

Катлийн се разсмя.

* * *

За голяма изненада на Сет, Катлийн помоли да й бъде дадена за офис малка складова стая на приземния етаж, а не определеното за нея помещение на по-горен етаж.

— Тя е много по-удобна. Повярвай ми — доказваше му тя убедително съображенията си. — Тук мога да разпределям стоките в момента на пристигането им, да ги проверявам по фактури и да ги преглеждам преди разпращането им по различните отдели.

— Но, Катлийн — запротестира той, — тази работа тук се върши от служители на по-ниско ниво.

— Знам. Те могат да помагат. Но предпочитам да върша по-голямата част от тази работа сама или поне да следя изпълнението й.

Незабелязано настъпи първата седмица на октомври и тя заживя в очакване на пътуването до Ню Йорк, запланувано в края на месеца.