Копринената паяжина

— Не съвсем — вгледа се в бездънните дълбини на тъмните му очи и не видя там осъждане. Можеше да бъде напълно честна с този човек, без да се страхува от евентуален присмех. — Не знаех, когато приех работата тук. Кълна се. Едва не направих аборт, но… — За нейно огорчение, очите й започнаха да се пълнят със сълзи. Колко можеше да плаче едно човешко същество, без да се обезводни напълно, да изсъхне като сух клон в пустиня? Сигурно наближаваше това състояние — струваше й се, че последния месец беше плакала непрекъснато.

— Вярвам, че решението ти да родиш детето е правилно. Защо не сподели това с мен досега?

— Бях объркана, не знаех какво да правя.

— А сега знаеш ли?

Поклати тъжно глава.

— Не. Просто се опитвам да живея ден за ден и да държа глава над водата.

Той постави ръце на раменете й и я притегли към себе си, докато главата й се отпусна на гърдите му. Отначало заплака тихо, после мъчителни ридания разтърсиха тялото й. Той успокоително галеше гърба й и шепнеше утешителни думи в ухото й. Най-сетне се овладя и се изправи, като прие кърпичката, която той извади за нея от вътрешния си джоб.

— Бащата? — запита я той тихо.

През главата й премина мисълта да излъже и да каже на Сет, че бащата е мъртъв, но не можа.

— Бяхме заедно само една нощ. На следващия ден той си отиде.

Пръстът му се плъзна под брадичката й и повдигна лицето й нагоре, докато тя се принуди да го погледне в очите.

— Обичаше го, нали?

Отмести поглед. Очите й зашариха из стаята, спряха се на един предмет, носле на друг, на каквото и да било, търсеше да ги ангажира с нещо, за да избегне проницателния поглед на Сет.

— Катлийн?

Погледна го, прочете на лицето му само нежност и съчувствие и не издържа.

— Да — ридаеше тя с лице, заровено в кърпичката му. — И все още го обичам. Господ да ми е на помощ, все още го обичам…

— Знае ли за…

— Не! И никога няма да узнае. Никога няма да го видя отново. Той има друг живот, има… — не можа да намери сили да каже на Сет, че Ерик е семеен. Искаше да запази поне част от уважението му към нея. — За мен той е като мъртъв.

Стана и отиде до прозореца, обгърнала кръста си с ръце като в самозащита. Не чу моторчето на инвалидния стол и подскочи, когато той заговори зад нея.

— Защо напускаш магазините на Кирчоф?

Катлийн се обърна бързо към него с разширени от изненада очи.

— Защо? — повтори тя с недоверие в гласа. Не беше ли чул какво му каза? — Защо? Мисля, че причината е повече от очевадна. Бременна съм, Сет. След няколко месеца ще наедрея като балон. А няколко месеца след това ще бъда с новородено бебе, за което ще трябва да се грижа.

— Познавам житейските факти, Катлийн — каза той спокойно, но с усмивка. — В твоя договор няма клауза, според която евентуална бременност не допуска по-нататъшно изпълнение на задълженията ти. Първо, това не би било законно, и второ, ние тук не сме чак толкова консервативни! Няма ограничения за работещите жени да имат деца. Страхуваш се, че няма да имаш сили да се справиш с допълнителното натоварване?

— Не, но… — говореше бавно, все още не искаше да повярва, че на мрачния хоризонт пред нея заискрява надежда.

— Какво смяташ да правиш?

— Ами… — започна тя уклончиво. — Ще си потърся някаква по-обикновена работа, на по-ниско ниво. Ще дам детето в дневни…

— В дневни ясли, където то ще расте без теб, без нужните грижи?

— Не, разбира се! — гневно реагира Катлийн. — Първо ще се уверя в нивото на яслите. Няма да го дам, където и да е.

— Това не прави яслите по-приемливи, Катлийн. Ела тук — хвана ръката й и я придърпа върху скута си.

— Сет — ахна тя. — Какво… Ще ти причиня болка.

Той се засмя.

— Бих искал да можеше! — После отново я погледна със сериозни очи и я придърпа по-близо до себе си, като постави едната си ръка на гърба, а другата — около кръста й. — Катлийн, бих желал да мога да чувствам нещо в краката си. Дори това нещо да е болка. Истината е, че съм напълно безчувствен от кръста надолу. От кръста надолу съм мъртъв. — Очите му пронизаха нейните. — Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

В първия момент Катлийн погледна смутено настрана, но после върна погледа си към него. Лесно беше да преодолее смущението си с човек, толкова непретенциозен и искрен като Сет.

— Да, мисля, че разбирам.

— В такъв случай ти е ясно, че аз никога няма да мога да имам бебе, да имам семейство, въпреки че това беше едно от най-съкровените ми желания. Колкото и да ми се иска — той погали леко бузата й, — не бих могъл да имам каквито и да било физически изисквания към една жена… — Вдигна ръката й към устните си и целуна нежно върховете на пръстите й. — Ще се омъжиш ли за мен, Катлийн?

Сега тя се вторачи в него с неразбиращ поглед. Неочакваното предложение беше зашеметяващо само по себе си. Но още по-смайващ беше фактът, че й се поднесе след признанието й за бременността и любовта й към бащата на детето в нея. Луд ли е Сет?

— Сет, ти…