Копринената паяжина

Вълнението, изписано на лицето на Хейзъл, не разкриваше и частица от бурята, която вилнееше в нея. Беше усетила, че това момиче ще им създаде доста неприятности. Красотата и умът бяха несъвместими качества. Това, което за брат й беше интелигентност, за Хейзъл беше само лукавство. Катлийн си беше пробила път в любимата й корпорация чрез поставяне на клопки и долнопробно хитруване. А сега нахлуваше в семейството и дома й. Умело беше изкушила бедния Сет, който беше готов да реагира на вниманието на всяка жена.

Майка им беше умряла, когато Хейзъл беше на двайсет и четири години. Сет, късно родено дете, беше само единайсетгодишен. Оттогава Хейзъл беше поела изцяло грижата за него. Този вид обвързаност не беше желано от нея задължение, а още по-малко можеше да се каже, че й доставяше особено удоволствие. Но проклета да бъде, ако разреши мястото й да бъде заето от друга жена.

Успокои малко нервите си и с пресилена усмивка се обърна към него:

— Защо не ми разкажеш какво точно стана, Сет, скъпи.

Той с плам се впусна в изброяване на качествата на Катлийн. Колкото повече Хейзъл го слушаше, толкова по-гневно ругаеше брат си наум за глупостта му, в която тя никога не се беше съмнявала: за нея той винаги е бил и си оставаше пълен глупак. Щедрите му жестове я дразнеха. Търпението му, начинът, по който приемаше собствената си недъгавост, я вбесяваха. Защо не беснее, защо не прелива от горчиво озлобление? Беше един прекалено слаб човек. Точно като баща им, когото винаги беше презирала.

Когато най-сетне Сет направи достатъчно дълга пауза за глътка от питието си, тя също постави устни на ръба на чашата си с шери, но не пи. Отвращаваше се от това питие. Утехата й идваше от бутилката водка, скрита в едно от чекмеджетата на спалнята й.

Опита се да се усмихне мило, но се получи само грозна гримаса, която Сет не забеляза.

— Знам колко талантлива и красива е госпожица Хейли, Сет — думите се залепиха на гърлото й като лекарство с вкус. — Но какво знаем за нея?

— Отгледана е в сиропиталище след смъртта на родителите й — Сет се впусна да запознава сестра си с главните факти от живота на Катлийн, както тя му ги беше разказала през онзи неповторим следобед от живота му.

Колкото повече говореше за Катлийн, толкова по-силен ставаше блясъкът в очите му и толкова по-болезнено беше онова парещо чувство на потъване в бездна, което гореше отвътре стомаха на Хейзъл.

— Сет, скъпи — започна тя ласкаво. — Прости ми липсата на деликатност, но ти не можеш… искам да кажа… това няма да бъде истинско семейство в традиционния смисъл на думата.

Погледна с престорено смущение ръцете в скута си и със злорадата мисъл, че брат й няма да може да задоволи тази малка уличница и за милион години. Беше забелязала как Катлийн хитро използва тези свои примамващи очи и фино, гъвкаво тяло, как измъчва глупавия й брат, като го кара да мисли, че и той е мъж.

— Знам, Хейзъл — тъжно каза Сет. — Но Провидението ми предложи компенсация за това — Катлийн носи в себе си наследника на корпорацията Кирчоф. Тя очаква бебе през пролетта.

Последните му думи разбиха на пух и прах фалшивото спокойствие на Хейзъл.

— Какво! — едва можа да изрече тя. Лицето й беше истински отблъскващо, в този момент на него се четеше цялата грозота на душата й — маската беше паднала. Курвата беше бременна! Този факт не я изненада. Порази я безочливият опит на тази кучка да натресе копелето си на фамилията Кирчоф. — Смяташ да се жениш за курва, бременна с копелето на някой друг? Възнамеряваш да дадеш името си на този боклук?

Сет беше шокиран за момент от грубия й език. Знаеше, че сестра му се среща с мъже само на професионална база, откакто личната й любовна връзка завърши с провал. Постави чашата си на масата за сервиране на кафе и се приближи със стола до нея. Разбираше, че тя сигурно е изключително разтревожена, за да реагира така. Може би трябваше да й съобщи новината по-внимателно, вместо да й натрапва личното си щастие така недискретно и без каквито и да било задръжки.

— Хейзъл — започна той тихо, — разбирам те, изненадана си и подозрението ти към мотивите на Катлийн е естествено, но трябва да те помоля да не говориш така за нея. Обичам я много, не забравяй това.

Хейзъл се вторачи изумено в него — не можеше да повярва на ушите си, питаше се дали има представа колко идиотски звучаха думите му.

— Мъжът… бащата на детето й е причинил голяма болка. Била е влюбена в него. Знам, че Катлийн нямаше да го допусне до себе си, ако не е била влюбена в него.

Ти си мислиш така, подигра му се мълчаливо Хейзъл. Тази курва ще разтвори дългите си крака за всеки мъж. А на теб, глупави мой братко, ти липсват нужните атрибути точно за това.

— Моля те, дай й шанс, Хейзъл. Сигурен съм, че след време ще започнеш да я цениш и обичаш. И детето също. В края на краищата то ще бъде твоя племенничка или племенник — усмихна й се мило.