Копринената паяжина

Би Джи стоя пред телефона в продължение на повече от петнадесет минути, но така и не можа да се свърже с Ерик. Да, така е, господин Гуджонсън е бивш колега, но той повече не работи при нас — отговориха му отсреща. Напуснал е без предупреждение преди няколко дни. Не, никой не знае къде работи сега, но се говори, че вероятно е в чужбина…

Дванадесета глава

— Терън, моля те! — извика Катлийн и отскочи настрана от ритащите крачета, които заплашваха отново да я облеят с чистата вода от плувния басейн. Терън пищеше от удоволствие…

— Ти си истинска напаст. Знаеш ли това? — подразни го тя, грабна пълничкото му телце и покри с целувки вратлето му, докато той се мъчеше да избяга от този изблик на обич. Макар и само на седемнайсет месеца, вече отбягваше майчината защита и се опитваше да налага новооткритата си независимост. Само когато изпаднеше в затруднение, се сещаше за Катлийн и дотичваше при нея да търси утеха и помощ.

Беше подвижен, любознателен и упорит, решен да постигне своето, независимо от всичко. В дните, в които оставаше вкъщи, Катлийн прекарваше почти всяка минута с него, изпълнена с искряща гордост и обич.

Когато Терън се роди, Сет настоя тя да напусне работа. Разбираше, че майчинството поглъща и време, и енергия. Но Катлийн беше твърда като кремък.

— Преди да ти стана съпруга, бях твоя служителка. Назначи ме с идеята да свърша много трудна работа. Докато не почувствам, че съм свършила каквото очакваше от мен тогава, ще продължа да работя поне три дни от седмицата. С този нов магазин в Стоунтаун и бутика в Жирардели ти се нуждаеш от мен много повече от всякога.

Сет се съгласи, но при условие че ще приеме да получава заплатата си. Всяка седмица получаваше заплата, която внасяше в спестовната си сметка. Сет не й разрешаваше да харчи от тези пари — допълнително й даваше доста прилична сума за домакински разходи.

Беше си назначила помощник, който да поема нещата в нейно отсъствие. Независимо от това обаче тя гледаше да е близо до телефона, когато не беше в магазина или офиса си.

Помощникът й беше млад мъж на име Елиът Пейт. Той притежаваше отлични познания за бизнеса, както и стил и невероятен усет за стоката, която ще се продаде бързо. Бяха разпознали с взаимно признание и уважение талантите си и бързо станаха добри приятели.

Тя прие начина му на живот, който не одобряваше. Той си затвори очите пред прекалено подчертаната й — според него — женственост, а тя — пред проявите на лековато отношение към живота от време на време. Когато беше вкъщи с Терън, знаеше, че — чрез Елиът — държи нещата под контрол.

Днес беше един от тези дни. Двамата с Терън бяха помързелували късните следобедни часове в басейна. Катлийн не можа да се приспособи към това имение в Уудлон и да го приеме като свое. Беше твърде огромно, твърде показно, а и Хейзъл никога не пропускаше удобен случай да изтъкне пред нея коя е истинската му господарка.

Когато Сет за първи път я доведе тук като своя съпруга, Катлийн беше стресната от очевадната показност на богатство, но постепенно привикна с обстановката.

Къщата напомняше английско имение в провинцията. Беше заобиколена от обширна, добре поддържана поляна. Вътрешното обзавеждане беше извършено прецизно, с внимание и към най-малкия детайл. Но според Катлийн стаите изглеждаха повече като снимки от списание, отколкото като стаи, в които наистина живеят хора… И най-малката подробност отразяваше личността на Хейзъл — достатъчна причина за Катлийн да има усещането, че няма нищо общо с този дом.

Любимите й стаи бяха тези, в които живееше с Терън. Сет щедро я беше оставил да ги преподреди според собствения си вкус. Смени студената мрачна мебелировка на Хейзъл с по-светли и много по-функционални мебели.

Библиотеката на долния етаж беше превърната в стая за Сет, свързана със солариума, който беше станал негова специализирана спалня. Стаята на Сет беше приятна и жизнерадостна — обичаха да прекарват вечерите си там в разговори за магазините на Кирчоф и преждевременното развитие на Терън.

Сега, докато играеше с детето във водата, Катлийн се учудваше отново на изключително благоприятното за нея развитие на нещата. Когато се беше оженила за Сет преди вече почти две години, нямаше причини да очаква, че може някога да бъде така… доволна. Думата „щастлива“ почти се оформи в главата й, но тя не отразяваше истински начина, по който се чувстваше. И все пак изпитваше дълбоко чувство на задоволство от това, което беше успяла да направи от живота си, когато в един момент всичко изглеждаше така безнадеждно…

Беше възстановила отношенията си с Харисънови. Бяха й се обадили почти веднага след като им съобщи за женитбата си. Поздравленията им бяха доста резервирани.

Но когато им съобщи за раждането на Терън, беше обсипана с подаръци и съвети за отглеждането му. Оттогава си кореспондираха често и от време на време си говореха по телефона — на рождени дни и други празници. Въпреки че никога не можаха да възстановят близостта си отпреди онова лято, Катлийн беше доволна, че поне взаимоотношенията им не престанаха.