Копринената паяжина

— Катлийн, двамата с Ерик кореспондираме от няколко месеца. Работим заедно върху общ проект за магазините. Исках да те изненадам с него. Сега, когато Ерик е тук, ще обсъдим всички детайли след вечеря.

Усмивката й беше скована и неискрена, виеше й се свят и й се гадеше толкова силно, че се уплаши да не постави себе си и другите в неудобно положение, като започне да повръща пред тях. Първоначалната шокираща изненада да види Ерик тук, в собствения й заден двор, беше заменена с женска суета. Чувстваше се неудобно от мократа си коса, разпиляна по раменете й. Цял ден не си беше поставяла грим, ябълковозеленият й бански беше плътно прилепнал към треперещото й тяло, от нея се стичаше вода.

— Съжалявам, но не мога да изслушам сега плановете ви, Сет. Ако ме извините, ще отведа Терън да го облека за вечерята. Ще ви видя във вътрешния двор след един час.

— Окей, но доведи и Терън при нас. Искам Ерик да го види, когато е по-представителен.

— Като живак е — обади се Ерик и погледна Терън за първи път.

— Да, така е — заяви гордо Сет. — Трябва да го видиш, като се опитва да се изкачи сам по стълбите. Много е смел.

С нарастващ ужас Катлийн забеляза, че Ерик продължава да се взира в лицето на детето. То го разглеждаше със същия интерес.

— Трябва да го прибера вътре — повтори Катлийн, впусна се между Ерик и Сет и грабна Терън. — Извинете ме. — Забърза със сина си на ръце към къщата.

Почти изтича през кухненската врата и когато най-сетне се озова в безопасност в кухнята, облегна се разтреперана на стената.

— Боже мили, Катлийн, изглеждаш така, като че ли си видяла дух. Какво ти е? — запита я Алис загрижено.

Алис, съпругата на Джордж, работеше при тях като домакиня и готвачка едновременно и управляваше къщата с компетентността на капитан на кораб. Беше тиха и закръглена — пълна противоположност на Джордж, — но двамата се допълваха съвършено. Катлийн знаеше, че бяха загубили син в пубертета от мускулна дистрофия. Докато Сет е бил все още в болницата след катастрофата, Джордж го посещава от името на асоциация по параплегия и му предлага целодневните си услуги. И от тогава тази двойка работеше за него.

Алис прекоси покрития с плочки под на кухнята, като си бършеше мимоходом ръцете в някаква кърпа.

Катлийн нервно се засмя.

— Мисля, че прекалих със слънцето. Когато излязох от басейна, ми се зави свят — пое дълбоко дъх. — Какво има днес за вечеря? Сет е довел Ер… гост за вечеря. Надявам се, че това няма да ти създаде допълнителни затруднения.

Докато говореше, Катлийн напразно се опитваше да нормализира дишането си и се презираше за това.

— Не се безпокой. Приготвила съм печено говеждо и то е вече във фурната — отговори разсеяно Алис. Бледността на Катлийн я тревожеше повече от броя на гостите за вечеря. — Ще предложа ордьовър от пресни плодове, с основното ядене ще сервирам салата и зеленчуци, а за десерт — крем парфе. Какво ще кажеш?

— Звучи чудесно — излъга Катлийн. Мисълта за храна я изпълваше с отвращение. — Терън има нужда от вана.

— Сигурна съм в това — Алис се усмихна на момченцето, което в момента беше заето с изпразване на чекмеджето, пълно с пластмасови мензури.

— Хайде, Терън — Катлийн го хвана за ръка. — Ако имаш нужда от помощ, Алис, повикай ме. — Често предлагаше помощта си на Алис, но тя никога не беше прибягвала до нея.

— Не се безпокой за вечерята. Ти само се погрижи да се облечеш красиво за гостите.

Катлийн се радваше, че Алис не видя неуверената й походка, докато пресичаше широкия хол, от който се издигаше нагоре величествената стълба.

Докато къпеше Терън, в главата й се въртяха милиони въпроси, които беше потиснала долу, до басейна. Какво прави Ерик тук? Какъв вид общ бизнес можеше да има със Сет? Къде е бил през тези две години? Какво ли е правил през това време? Жена му с него ли е?

Той изглеждаше същият. Не, беше друг, различен. Откъде идваше това усещане? Може би от възрастта. Времето беше издълбало тънки бръчици в ъглите на очите му.

Гънките от двете страни на устата му бяха потвърди, без намек за склонност да се омекотят във весела усмивка. Очите му — тя потрепери — в тях не танцуваха познатите искрици на предизвикателното му чувство за хумор. Сега те бяха студени, цинични, безчувствени.

Постави Терън в кошарката му и се отпусна във ваната. Какво правеше той тук? Защо отново се беше появил в живота й точно когато нещата вървяха така добре? Защо не беше дошъл по-рано?

Избягваше най-важния въпрос, онзи, който я измъчваше най-много от всички други. Ще разбере ли, че Терън е негов син? И ако разбере, какво ще направи?

Изсуши тялото си и влезе в спалнята, обвита в голяма хавлиена кърпа. Изправена пред гардероба си, избра костюм, отхвърли го, насочи се към друг и накрая се спря на вечерни панталони от бяла коприна. Блузата без презрамки към панталона беше на многоцветни ивици в метални цветове. Около талията си уви шокиращо розов пояс. Обу бели сандали с високи токове, а на ушите си постави два златни диска. Изящни златни верижки обгръщаха врата й.