Копринената паяжина

Когато Алис най-сетне съобщи, че вечерята е готова и освободи Катлийн от Терън, тя беше вече стегнато кълбо от нерви. Забеляза, че Ерик често се вглежда в детето. За първи път беше благодарна, че Терън се хранеше в кухнята под грижите на Алис. Беше се опитала да се противопостави на това заточение — считаше, че той трябва да бъде заедно със семейството. Но почти веднага след раждането му Хейзъл беше дала да се разбере, че нейното желание е той да не се храни на една маса с тях. Сет се беше съгласил с думите: „Мисля, че за теб е добре да имаш възможност да се отпуснеш и нахраниш спокойно, Катлийн. Хейзъл мисли само за теб и твоето добро.“

Влязоха в трапезарията и Катлийн беше обхваната от смут, когато стана ясно, че Ерик трябва да седне точно срещу нея, тъй като Сет седна на единия край на масата, а Хейзъл — на другия. Вкусната храна, умело сервирана от Алис, засядаше на гърлото й. Едва можа да изяде една трета от порцията си.

Мразеше тази стая — тя я задушаваше и потискаше. Стените бяха покрити с тъмносиньо моаре, тъкан, която никога не беше харесвала. Мебелите бяха тежки и тъмни, порцеланът — претрупан с орнаменти, полилеят — в отблъскващо натруфен стил.

— Върху какъв точно проект работите двамата със Сет, господин Гуджонсън? — запита Хейзъл с най-мазния си тон.

Ерик се засмя непринудено по своя специфичен начин, който Катлийн си спомняше така добре: ъглите на мустаците му се повдигнаха леко нагоре и създадоха впечатление за наличие на скрити под тях трапчинки. Мекото осветление на стаята създаваше измамното впечатление, че очите му горят със син пламък и излъчват своя собствена светлина. Въпреки случилото се преди вечеря, сърцето й се разтвори отново пред мъжката му красота.

— Знам, че вие, госпожо Кирчоф, и вие… — поколеба се, преди да продължи. — Катлийн, се питате защо така неочаквано се появих тук тази вечер.

— Това е твоето шоу, Ерик. Ти им разкажи какво смятаме да правим — обади се Сет.

— Фотограф съм, но работя главно с видеолента. Работих известно време към телевизионна станция, филиал на голяма телевизионна мрежа — хвърли бърз поглед на Катлийн. — Миналата година отидох в Европа и известно време работих там. Но Щатите ми липсваха и се върнах с надеждата да започна собствен бизнес, като основа своя продуцентска компания. Реших, че районът около залива предлага възможности и може да се установя тук. Няколкото спонсори, които имах късмет да открия, ме препратиха към Сет. Той не само се съгласи да инвестира в моята компания, но и направи първата сериозна поръчка. Планираме да създадем филми за магазините „Кирчоф“. Те ще се различават от обикновените реклами — ще бъдат новаторски и уникални. Надявам се, че когато се появят на екрана, ще привлекат клиенти за моята компания, фирмата „Кирчоф“ е много престижно име и ще бъде добра реклама за мен и работата ми. Бъдещите ми планове включват също индустриални и документални филми — всичко в тази област.

— Това е чудесно, Ерик! — извика Катлийн, преди да успее да задуши ентусиазма си. Другите трима я погледнаха с учудване. Изчерви се, погледна към Сет: — Точно от това имахме нужда, Сет. Много съм доволна от решението ти.

Той се усмихна и посегна към ръката й.

— Знаех, че ще го приемеш по този начин. Разчитам на теб — надявам се, че ще помагаш на Ерик.

Погледна бързо Ерик, върна поглед към съпруга си.

— По… по какъв начин? — заекна тя.

— Искам да му бъдеш консултант. Той знае много за производството, но признава, че информацията му в областта на модата е слаба. Ще има нужда от твоето експертно мнение, преди да започне работа върху всеки от предвидените филми. — Тъмните му очи блестяха от възбуда и независимо от личните й опасения, свързани с внезапната поява на Ерик в новия й живот и перспективата за съвместна работа с него, повишеното настроение на Сет не можеше да не я радва.

— Хейзъл, ти какво мислиш? — попита Сет.

В нейната част на масата царуваше зловещо мълчание.

По-възрастната жена се усмихна мило на Ерик и каза:

— Страхувам се, че не разбирам много от търговски реклами по телевизията. Ще запазя преценката си за изкуството на господин Гуджонсън, докато видим резултатите от работата му.

След тази неясна забележка им предложи да се преместят във всекидневната за кафето.

Ерик придружи Хейзъл до всекидневната — Катлийн вървеше до стола на Сет и държеше свободната му ръка. Веднага щом се разположиха, Джордж донесе голяма сребърна табла с порцеланов сервиз за кафе и я остави на масичката за сервиране на кафе. Алис го последва с Терън, обхванал с крачета широкия й ханш.

— Малкият принц е готов за лягане, но първо иска да целуне всички за лека нощ.