Копринената паяжина

Устните, които я бяха дарили с такова удоволствие само преди минути, сега се извиха в цинична подигравка.

— Катлийн, ти току-що доказа, че съм прав — подигра я той. — Ти не си достойна да бъдеш майка на моя син.

* * *

Дни по-късно Катлийн все още не беше на себе си от случилото се. Дори не й се искаше да се опита да разбере защо Елиът упорито размахва фактури пред лицето й.

— Катлийн, обърни ми внимание. Попитах те дали си върнала тази поръчка. Сет е на телефона. Хейзъл — Елиът направи красноречива гримаса — е с него и с оплакването, че клиентите търсят нови поло — ризи в есенни цветове и не могат да намерят нито една.

Тя с мъка се осъзна, което й даде възможност най-сетне да схване думите на Елиът.

— Не са ли вече в магазина? Поръчах по дузина от този тип ризи във всяка разцветка и различни размери за всеки от трите магазина. Как така няма да има нито една от тях в склада?

— Не ми е ясно — отговори Елиът и прокара озадачено пръсти през грижливо поддържаната си коса. — Ще говориш ли със Сет? Никога не съм го чувал така разстроен.

Катлийн вдигна телефона и спокойно каза в слушалката:

— Здравей, Сет. Не разбирам проблема, но съм сигурна, че ще намеря разрешение.

— Катлийн, проблемът е, че нямаме нито един от най-основните ни артикули и вината за това е твоя. Искам да знам защо?

Катлийн никога не беше чувала такова раздразнение в гласа на Сет. При това то беше насочено към нея!

— Аз ли съм виновна?

— Да. Веднага се свързах с отдела за доставки. Стоката е получена от нас — от теб — на тринадесети юли. Ти си я отказала, поставила си инициалите си на документа за отказ и си ги върнала веднага. Как можа да направиш такова нещо?

— Не съм го направила аз! — извика тя. Елиът повдигна изразително вежди. Никога досега не беше чувал остри думи между Катлийн и съпруга й. Катлийн притисна треперещи пръсти към челото си. Защо, след като беше вече толкова разстроена, трябваше към всичко друго да се прибави и това? Опита се да бъде логична. — Сет, има някаква грешка. Изобщо не съм виждала тази стока. Никога не съм подписвала нищо с инициали или по друг начин.

— Катлийн, в момента държа в ръка много чисто копие на поръчката с ясните ти инициали върху нея — как ще обясниш това? Трябва да позная поне подписа на жена си, когато го видя! — Катлийн прехапа устни в усилие да сдържи желанието си да му изкрещи обратно. Усещаше очите на Елиът върху себе си, знаеше, че Хейзъл злорадства до Сет.

Хейзъл!

Започна да разбира. Беше ли способна тази жена да направи подобно нещо? Би ли жертвала печалбите на магазините само за да предизвика скандал между нея и Сет? До този момент Катлийн не беше допускала това, но, изглежда, беше я подценила.

— Сет, аз никога не съм връщала тази поръчка — повтори тя отново.

Сет въздъхна тежко.

— Ще се обадя пак на Ралф Лорън и ще се опитам да измоля да ни изпратят отново стоката. Междувременно не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че клиентите ни няма да отидат на друго място.

— Ще дойда при теб след малко.

Постави бавно слушалката на място с невиждащ поглед. С ъгъла на очите си видя Елиът, който застана зад нея, постави внимателно ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— Седни. Трябва да поговорим.

Подчини се, прекалено разстроена, за да протестира.

— Какво става с теб, Катлийн? През последните три дни се държиш като зомби. Освен това изглеждаш ужасно.

— Благодаря.

— Знаеш какво искам да кажа. Къде изчезна тази енергична виталност, с която бяхме свикнали? Къде е нашата Литъл Мери Съншайн? Хм?

Катлийн не се притесняваше от Елиът. Той беше привлекателен, висок и строен, винаги добре облечен. Изрусяваше косата си и я поддържаше добре в момчешка прическа. Лицето му беше силно загоряло и Катлийн подозираше, че такова беше и тялото му. Правите му бели зъби и деликатната уста придаваха чар на усмивката му.

Сивите му очи под гъстите мигли имаха характерен открит поглед, който понякога можеше да бъде надменен и обиден. Можеше да бъде приеман като красив мъж, ако не се намесваше това негово подчертано презрително отношение към света и неговите обитатели. Но с нея се държеше добре и приятелски. Тя избегна познатия открит поглед и промърмори:

— Не мога да спя добре напоследък. Това е всичко.

— Не ми се вярва, че причината е само тази, но след като не желаеш да ми я кажеш, това си е твое право. Какво, мислиш, е станало с тази поръчка?

— Не знам.

— А аз съм цар на Сиам — седна на ъгъла на бюрото й и залюля крак в скъпа обувка.

„Небесносини платнени обувки, представи си!“ — помисли си развеселено Катлийн.

— Спомняш ли си случая, когато госпожа Вандърслайс поръча онази бална рокля за дъщеря си? Тогава ти поръча размер десети, а беше изпратен размер дванайсети. Дъртата кучка направи страхотен скандал, обвини те, че възприемаш дъщеря й като дебелана, спомняш ли си?

— Да, но…

— Чуй ме първо — продължи той. — Спомняш ли си, когато продаде еднакви рокли на двете дъртачки за галаконцерта на операта? Спомняш ли си разправията, която направиха?