Копринената паяжина

Все още зашеметен и с притъпени реакции, Ерик се обърна и автоматично подаде ръка на Сет.

— Добре съм — прокашля се той и повтори механично: — Добре съм.

— Прекрасно. Готов ли си да започнем работа върху нашия проект? Установи ли се някъде? — както обикновено, лицето на Сет беше открито и откровено, излъчваше готовност да помогне, да разбере и… да прости.

— Да — отговори Ерик. — Купих си жилище. В този момент представлява само четири голи стени. Ще трябва да го мебелирам.

Сет се засмя.

— Голям късметлия си. Катлийн е истински талант в това отношение. Сигурен съм, че с радост ще ти помогне. Нали, Катлийн?

Четиринадесета глава

Катлийн погледна бързо Ерик, после съпруга си.

— Аз… сигурна съм, че Ерик може сам да ангажира човек за обзавеждането на дома си — предложи тя.

Какво й беше казал Ерик преди малко? Какво й беше казал? Че няма съпруга! Ерик няма съпруга!… И никога не е имал!

— Е, да, но ако наеме специалист по обзавеждане, апартаментът му ще заприлича на нашата всекидневна — твърде съвършен за обикновен човешки живот в него.

За първи път Катлийн чуваше Сет да прави, макар и завоалирана, критика на сестра си. Но точно сега това не беше толкова важно. То дори едва докосна съзнанието й. Главата й все още се въртеше около онези думи на Ерик. Той няма съпруга. Никога не съм бил женен. Думите кънтяха в ушите й като упорит напев, от който не можеше да се откъсне. Това изречение означаваше всичко в света за нея.

— Катлийн е прекалено заета, за да се ангажира и с обзавеждането на апартамента на един ерген — обади се Ерик.

Подчерта ли думата „ерген“ или така й се стори? Сет се отправи със стола си към бюрото, като прикри деликатно с ръка внезапна прозявка.

— Извинете. Обядът ми беше доста обилен — той като че ли изобщо не забелязваше наситеното напрежение в стаята, шока, който вибрираше от стените, остатък от разкритието, направено само преди минути. — Утре е четвъртък, нали? Един от свободните ти дни. Имаш ли някакви специални планове за утре?

— Не, но…

— Ерик, а ти?

— Не.

— Прекрасно. Утре вие двамата ще пазарувате цял ден. Когато свършите, ще ви чакам вкъщи — ще ви опека бифтек на скара във вътрешния двор.

Тъй като никой от тях не каза нищо повече, Сет прие, че въпросът е решен и премина на други теми. Катлийн се извини, наведе се да целуне Сет, кимна на Ерик и излезе от стаята.

На вечеря проблемът с отказаната поръчка отново беше поставен на дневен ред, и то от Хейзъл.

— Смятам — започна тя, като избърса изтънчено устни със салфетката пред нея, — че Катлийн е претоварена с твърде много работа. Какво друго може да бъде обяснението на тази нейна грешка, която ще ни струва толкова много?

Сет, както винаги, пропусна да забележи хапливия подтекст на думите й и възприе само външно изразената загриженост за Катлийн.

— Аз не съм направила грешка — реагира Катлийн със спокоен тон.

— Скъпа, това няма вече значение — намеси се успокоително Сет. — Погрижил съм се за всичко. Ще получим стоките до една седмица.

— Има значение, ако някой ме обвинява в некомпетентност, което не отговаря на истината — реагира буйно тя.

— Хейзъл не искаше да каже, че…

— Аз ще реша кога съм претоварена с работа — ако има такова нещо — и ще се справя с проблема сама. Нямам нужда от съветите на когото и да било — стана рязко. — Ако ме извините, ще отида горе да поиграя с Терън.

Катлийн ги остави на масата и не слезе, докато не разбра, че Хейзъл се е прибрала в своите стаи.

Катлийн беше поразена от смъртната умора, която изтичаше от очите и устата на Сет. Лицето му, обикновено със здравословен загорял тен от часовете терапия, които прекарваше в затопления басейн, сега беше болнаво сиво. Виолетовите сенки под очите му, които през деня бяха едва забележими, сега бяха тъмни и драстично очертани.

— Сет — прошепна тя, като коленичи до стола му, за да може да постави глава на коляното му. Джордж тактично се оттегли. — Съжалявам за избухването си тази вечер. Нямам обяснение на станалото, но искам да знаеш, че не съм отказала тази поръчка — не мога да направя подобно нещо, в каквато и криза да съм била.

Почувства равномерния натиск на ръката му, която я галеше по главата.

— Скъпа моя Катлийн, аз също не знам какво може да се е случило, но ти прощавам, каквото и да си направила. Обичам те — гласът му беше успокоителен, а думите му пронизаха сърцето й с искреността на чувството. Притисна още по-силно глава към безчувствените му крака в отчаяното си безсилие да изрази нежността, която изпитваше към него.

— Безпокоя се за тебе, Сет. Добре ли си? — вдигна глава и го погледна отблизо в очите, замъглени с нещо, което не можа да определи. Но виждаше ясно, че те не блестяха с въодушевлението, което беше свикнала да съзира в тях.

— Добре съм. Какво може да ми е?

— Не знам — промълви тя озадачено. — Ще ми кажеш, ако не се чувстваш добре, нали?

— Ако това ще гарантира любовта ти, ще споделя с теб най-дълбоките си и най-тъмни тайни — усмихна й се, но шегата му увисна във въздуха.