Копринената паяжина

Когато външният звънец наруши относителната тишина на къщата, изтича леко надолу по стълбите.

— Аз ще отворя, Алис! — извика тя, докато пресичаше хола, но когато приближи до вратата, сигурността й сякаш я напусна.

Хвана топката на вратата, сякаш бе спасителен пояс. Отвори я със замах, преди нерешителността да я обземе напълно.

Ерик се вторачи в нея. Не каза нищо, поглъщаше я само с гладни очи. Мускулите на гърлото му се свиха конвулсивно. Когато най-сетне вдигна поглед и срещна нейния, я поздрави с леко дрезгав глас:

— Добро утро.

— Добро утро — едва можа да му отговори тя. Изглеждаше така великолепно, че дъхът й спря. Стройните му бедра изпъкваха под тесните дънки. Тъмна на цвят карирана памучна риза обгръщаше раменете му и мускулите на широкия му гръден кош. На врата му беше небрежно завързан наметнатият жълтеникавокафяв пуловер. — Влез — промърмори тя и отстъпи настрана, за да му даде възможност да мине. — Сет иска да ни каже довиждане. Той закусва в момента с Терън.

Ерик се спря, обърна се към нея, погледна я и кимна:

— И аз искам да го видя.

Катлийн не разбра дали имаше предвид Сет или Терън, но реши, че е по-добре да не пита. Тръгна на няколко стъпки пред Ерик, поведе го през лабиринта на първия етаж към светлата слънчева трапезария до кухнята.

Бяха посрещнати от радостния звън на детски смях.

— Какво става тук? — запита прекалено весело Катлийн. Както можеше да се предположи, Терън беше центърът на вниманието — той седеше все още по пижамка на високото си столче. В ръката си държеше банан, който се опитваше да обели сам.

— Здравейте — обади се Сет. — Алис, моля те, налей едно кафе на Ерик. Седнете и вземете участие в шоуто. От пет минути Терън се опитва да разбере как да достигне до вътрешната част на банана. Не приема ничия помощ. Гледайте само.

Сет се наведе към столчето на детето и каза:

— Терън, дай да ти обеля банана — протегна ръка към плода, но момченцето го притисна плътно до себе си и не отпусна ръчички, докато Сет не си прибра ръката обратно. После енергично поднови борбата си с банана.

— Не е ли чудесен? — запита Сет риторично, изпълнен с гордост.

— Да, така е — прозвуча странно прегракналият глас на Ерик и Катлийн бързо извърна към него глава. Неестественият му глас я беше накарал да изтръпне — погледна го почти с очакване да види сълзи в очите му, но за нейно облекчение — нямаше такива. Той само гледаше втренчено сина си със силно чувство на собственост в погледа — точно както беше гледал и нея само преди няколко минути. Сърцето й се сви от внезапна жал. Можеше да си представи колко мъчително беше да вижда сина си и да няма право да изрази бащинството си.

Победоносно гукане привлече вниманието й към Терън — той беше успял да си обели банана! Само за секунди плодът изчезна в устата му.

— Той е най-упоритото момче, което някога съм виждала — обади се Алис, като поклащаше глава в предвиждане на злокобни последствия от подобно дебелоглавие.

— Ще се упражнявате ли в басейна тази сутрин? — обърна се Катлийн към Сет — с радост забеляза, че сега той изглежда по-добре, отколкото снощи.

— Да. После ще оставя Терън да поиграе малко в него.

— Не мислиш ли, че водата е твърде студена за него?

— Ще го подържа съвсем малко в нея — само докато се намокри — и веднага ще го приберем вътре.

Катлийн мълчаливо се съгласи с него — знаеше, че температурата на водата беше внимателно поддържана през цялата година заради редовните упражнения на Сет и Джордж.

— Но внимавай с него. Във водата е хлъзгав като змиорка и не изпитва никакъв страх от нея.

— Знаеш, че ще внимавам. Джордж ще бъде с нас през цялото време. Не бих рискувал живота на сина си за нищо на света — протегна ръка към нея и обгърна с пръсти нейната.

Тя не посмя да погледне Ерик, но усети видимото стягане на тялото му при думите на Сет. Чувстваше болезнено собственото си вътрешно напрежение.

— Ерик, нека Алис ти приготви набързо закуска.

Но Ерик отклони предложението му.

— Не, благодаря. По пътя насам изядох една поничка — усмивката му беше естествена и ослепителна, както винаги. Никой не би могъл да открие признаци на бурята, която бушуваше в него. — Ако Катлийн е готова, можем да тръгваме.

— Готова е — каза Сет с леко смръщване. — Никога не успях да я накарам да закуси нормално. Прекалено се грижи за фигурата си.

— Личи си — отговори Ерик, като я погледна одобрително.

— Трябваше да я видиш по време на бременността й — каза Сет. Думите му не отвлякоха вниманието на Ерик — той продължаваше да я гледа и когато Сет продължи: — Никога не съм виждал друга жена, която да носи детето в себе си толкова грациозно. Ако човек я гледаше отзад, нямаше начин да познае, че е бременна. Изглеждаше пленителна до деня на раждането.

— Сигурно — обади се Ерик.

Топлината в погледа му я изваждаше от равновесие, а и темата на разговора беше твърде неудобна за нея. Стана бързо и събори, без да иска, чашката на Терън с портокалов сок. За щастие тя беше затворена отгоре за предотвратяване на инциденти като този. Изправи я нервно и каза:

— Ще се върнем преди вечеря. Алис, имаш ли нужда от нещо?