Копринената паяжина

— Аз… видях я. Бях чакала цял ден, знаейки, че си ранен… Те не искаха… да ми кажат… Бях толкова изплашена. После тя дойде и каза, че е госпожа… госпожа Гуджонсън. Веднага я въведоха при теб… а аз… аз… Тя беше дребна и руса, и хубава, и тя…

— Сали…

Мокрите мигли на Катлийн трепнаха и тя го погледна озадачено:

— Сали?

— Снаха ми. Съпругата на брат ми Боб.

Коленете на Катлийн се подгънаха и тя залитна към него. Той я обгърна с ръцете си, притисна я така силно, че свирепостта на прегръдката му изкара дъха й.

— Господи, Катлийн, какъв грях сме сторили, че да заслужим това наказание?

Телата им се залюляха в общ ритъм и в безсилен опит взаимно да уталожат общата си болка. Останаха дълги минути в тази мълчалива, но в същото време толкова красноречива прегръдка. Ерик шепнеше неразбираеми думи в косата й, нежността му изпълваше сърцето й с утеха.

Целуна я. Устните му превзеха нейните. Ръцете му търкаха гърба й, като че ли тя беше лекуващ лосион, който той силно искаше да втрие в кожата си.

Но после с диво усилие на волята той я отблъсна от себе си. Седна на ъгъла на леглото с разтворени широко колене, вплете ръце между тях и се вторачи в побелелите си кокалчета.

— Как можа да си помислиш, че съм женен след… — гневното раздразнение в гласа му я блъсна в лицето. — Не ти ли мина поне за миг през ума, че съм нещо повече от проклет измамник? По дяволите, Катлийн, как можа?

— Не знам — простена тихо тя. — Бях съкрушена, не на себе си от безпокойство за теб и от страх. Така се страхувах, че ти… страхувах се от всичко.

Когато Ерик заговори отново, гневът му се беше стопил.

— Бях като побеснял маниак, когато се оказа, че никой не знае къде си. Отначало мислех, че ти се е случило нещо ужасно, че си отвлечена или тем подобни. После, когато разбрах, че си ме оставила преднамерено и целенасочено си прикрила следите си, ме обхвана ярост, която сигурно няма равна на себе си в цялата човешка история. Не можех да разбера защо…

Гласът му заглъхна. Той продължаваше да стои така, вгледан отчаяно в стегнатите юмруци, в които се бяха свили ръцете му. Катлийн се беше облегнала на перваза на прозореца, вторачена с невиждащ поглед в пространството; чуваше само опустошението в гласа на Ерик и се гърчеше в същото безнадеждно отчаяние вътре в себе си.

— Когато те видях онази нощ, искаше ми се да те убия — в смеха му нямаше радост. — Не. Първо исках да се любя с теб и след това да те убия.

Замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Ерик първи наруши тишината.

— Защо се омъжи за него, Катлийн?

Катлийн пое дълбоко дъх. Чувстваше пронизващия му поглед в гърба си, но отказа да се обърне и да срещне очите му.

— Открих, че съм бременна с Терън — преглътна буцата в гърлото си — тази буца заставаше там всеки път, когато си спомняше първата си среща с доктор Питърс и решението, което беше взела тогава. — Отначало реших, че абортът е изходът от този проблем. Отидох в болницата и дори влязох в операционната. Спрях ги малко преди да ми сложат упойка.

— Господи боже — прошепна Ерик.

— Да, точно Господ беше с мен този ден. Можеше никога да не дам живот на Терън — цялото й тяло започна да трепери и тя замълча, неспособна да продължи разказа си. Когато се възстанови, пое отново дъх и продължи. Разказа му за предложението на Сет и за женитбата им. — Той беше толкова добър към мен, Ерик. Нито веднъж не ми е задавал въпреки за теб — за бащата. Прие и двама ни — мен и Терън — без една критична дума. Отнася се с Терън като към собствен син.

— Но Терън не е негов. Той е мой. Мой, Катлийн.

Тя се обърна бързо и вдигна пребледняло лице към него.

— Ти няма — не трябва — да го нараняваш, Ерик. Моля те. Умолявам те.

— Кучи син! — изруга той свирепо, стана и пресече стаята, за да застане до нея. Не я погледна. Вторачи се през прозореца с ръце в джобовете на дънките си, без да вижда.

Обърна се неочаквано към нея и закрещя:

— Как да се боря с човек като него? Парализиран инвалид. Да се превърна в най-долния негодник в света и да предявя правата си над Терън? Да грабна детето, което той обича като свой син, когато съдбата вече го е ритнала в зъбите? Какво се очаква от мен да направя, Катлийн? Терън е мой син, по дяволите! — Удари с все сила с юмрук в стената на новата си къща, без да почувства болката, която сам си причини. — Щеше да бъде много по-лесно, ако Сет наистина беше кучи син. Пак дяволският ми късмет. Този човек е светец.

Горчивината в гласа му сви сърцето й. Мъчително беше да наблюдава жестоката му борба със себе си и съвестта си.