Копринената паяжина

Катлийн напрегна гърди да изкрещи отново, но устата й остана безмълвна. Паниката беше стегнала гърлото й и не пропускаше нито звук. Докато тичаше към басейна, видя русата му главичка да потъва в дълбоката вода под дъската за скачане.

Почти беше стигнала облицовката с червено дърво около басейна, когато край нея прогърмяха стъпките на Ерик, който едва не я събори на земята. Без нито миг колебание той скочи в басейна с главата надолу. На Катлийн й се стори, че го няма цяла вечност, но в действителност Ерик изплува след секунда на повърхността с Терън на ръце.

Детето плюеше вода и се опитваше да си поеме дъх, притиснато върху гърдите на Ерик, който доплува на гръб до стената на басейна и го подаде в разтрепераните ръце на майка му.

Катлийн чуваше собствените си ридания, без да разбира, че тези измъчени, жалостиви звуци са нейни.

— Терън, о, Терън — стенеше тя и притискаше малкото му телце към себе си. Момчето беше останало живо след един почти фатален инцидент, но сега, усетило напрежението и тревогата на майка си, се разплака отчаяно.

— Бебето ми, съкровището ми — припяваше Катлийн все още в шок от преживяния ужас. Пръстите й галеха лицето на детето, опипваха телцето му, като че ли искаше да се увери, че то е наистина здраво и читаво.

Ерик се измъкна от басейна и коленичи до тях с утешителни думи. От дрехите му обилно се оттичаше вода.

— Ерик… — Катлийн го погледна с все още разширени от ужас очи. — Видях го да потъва и си помислих… — Думите замряха в гърлото й, не можеше да ги изрече, прилоша й и се облегна безсилно на мокрото му рамо, но продължаваше да притиска дърпащия се Терън към гърдите си.

— Знам, Катлийн, знам. Умрях неколкократно в себе си през тези черни секунди — гласът му беше натежал от явните следи на преживяния емоционален стрес.

Когато всички се поуспокоиха малко и Терън вече весело шляпаше с ръчичка по мокрото коляно на Ерик, за да види отново и отново как от подгизналата тъкан на панталоните му излиза вода, Катлийн вдигна очи и видя Хейзъл. Къде бяха останалите? Сега, когато първоначалната паника беше преодоляна, осъзнатият вече ужас на инцидента я блъсна в лицето с пълна сила.

— Какво правеше Терън сам тук? — запита тя остро.

— И аз искам да знам това — обади се и Ерик. Той вдигна Терън и го притисна бащински към гърдите си.

Хейзъл се затича през поляната към басейна точно когато Алис и Джордж изкараха Сет във вътрешния двор.

— Какво се е случило? — извика Сет с разтревожен глас. Приближиха се почти едновременно към тримата до басейна и ги засипаха с въпреки.

Ерик вдигна нагоре ръце, за да въдвори ред, и Катлийн си спомни за онзи напрегнат ден, когато Джейми се отдели от другите деца, решил да поскита сам в гората. И тогава Ерик беше успял да успокои всички.

— Единственото, което знаем, е, че когато излязохме от колата, Терън беше върху дъската за скачане и падна във водата, но — за щастие — успях да го измъкна за секунди.

— Аз… не можах да направя нищо — започна да заеква Хейзъл. Всички едновременно се обърнаха и се вторачиха в нея. Катлийн никога не си беше представяла, че може някога да види сълзи в очите на тази жена, но сега те бяха там. — Играехме във вътрешния двор с малките му камиончета. Той… аз… разглеждах списание. Когато чух писъка на Катлийн, вдигнах глава и го видях до басейна. Той стигна дотам невероятно бързо. Аз… о, Сет! — Лицето й се сгърчи и тя го покри с ръце, като поклащаше глава, като че ли не можеше да повярва на собствената си небрежност.

— Хайде, хайде, всичко е минало — зауспокоява я Сет. — Терън е в безопасност. Но ти трябва да го наблюдаваш по-отблизо, Хейзъл. Знаеш колко е любопитен.

Хейзъл застена зад дланите си, но вниманието на всички беше насочено отново към Терън, който се беше възстановил напълно от уплахата си.

Катлийн не изпускаше Хейзъл от очи. Всички си отдъхнаха с облекчение след злощастния случай, завършил така добре, и се смееха от сърце на вадите, които правеха Ерик и Терън. Решиха двамата да отидат директно в пералното помещение до кухнята, където Алис щеше да им донесе сухи дрехи за преобличане. Преди Джордж да го върне в къщата след другите, Сет успокоително стисна ръката на сестра си. Терън все още беше в безопасната прегръдка на Ерик. Катлийн остана в сянката на храстите, които растяха около вътрешния двор.

Решила, че е сама, Хейзъл изправи рамене, отхвърли унизителната поза, която беше възприела, и злобно прокълна. Обърна се бързо, за да си прибере нещата от масата. Канеше се да тръгне след другите към къщата, когато видя Катлийн пред себе си и гневния пламък в очите й. Хейзъл пое остро дъх, ръцете й замряха във въздуха.

— Катлийн, ти ме учудваш. Защо не беше тук да се грижиш за сина си?

Катлийн направи две стъпки напред и сега само няколко сантиметра деляха двете жени.

— И ти ме учудваш, Хейзъл. Мислиш ли, че можеш да извършиш убийство и да минеш между капките?

Хейзъл инстинктивно отстъпи назад, стресната от заплахата в очите на младата жена.

— Не разбирам за какво говориш — гласът й не прозвуча достатъчно убедително, независимо от усилията й.