Копринената паяжина

— Той прояви изключителна и напълно неочаквана щедрост към мен, като ми даде назаем необходимите средства, за да започна бизнеса си. Нямаше да мога да закупя апаратурата си и да наема сградата, от която имах нужда, без неговата подкрепа. Той ме свърза с всички бизнесмени в Сан Франциско, които са потенциални клиенти — Ерик се облегна на стената и затвори очи. Отчайваща безизходица се четеше на лицето и в позата му. — А сега как ще му се отплатя? Да го лиша от детето, което обича като свое, и да му призная, че изпитвам изгарящо желание към жена му? — Притисна затворените си очи с длани — личеше си явното му усилие да отхвърли всички дълбоко вкоренени в него скрупули, с които се бореше сега. Бавно въздъхна, отпусна ръце и я погледна. — Не можеш да си представиш каква жертва искаш от мен, Катлийн.

Тя се вгледа дълбоко в очите му. Гласът й трепереше, когато му каза:

— Не е вярно, Ерик. Мога да си представя.

Ерик чу думите й и в плувналите й в сълзи очи прочете онова, което остана неизказано. Обхвана лицето й между дланите си и погали с палци треперещите й устни. Докосна чело до нейното и затвори очи: бореше се с разкъсващата мъка да я държи в ръцете си и да няма права над нея.

Ето какво е адът, мислеше си той. Повече от две години тази жена беше властвала над мислите му. Познаваше тялото й по-добре, отколкото познаваше своето собствено, защото го беше изучавал, пламнал от страст и същевременно залюлян от нежност — то беше завинаги запечатано в ума му. Времето не беше замъглило емоционалната и физическата му памет за изключителния, неповторим празник да бъде с нея.

Беше я обичал заради това. Беше я обичал още и заради духа и куража, с който се беше преборила с тежките нещастия в детството си. А сега я обичаше и заради всеотдайността й към съпруга й — колкото, и иронично да звучи това. Затова не можеше да й говори за любов в момента. Не можеше да я има, независимо от вика на тялото си. Не беше крадец и не можеше да посегне към това, което вече не му принадлежеше. Но, боже мили! Как ще преживее отказа от нея?

— По-добре е да тръгваме — освободи я от прегръдката си и отвори пропаст между тях, изпълнена с огромната болка от безвъзвратна загуба и безцелна жал.

* * *

Катлийн нарече поетично този ден „целунат от звездите“. По мълчаливо съгласие оставиха всички техни сърдечни болки настрана и се отдадоха на радостта да бъдат заедно и сами цял един ден.

Катлийн първа направи опит да заговори за безопасни неща извън мъчителното минало и безнадеждното бъдеще. Избра тема, която — сигурна беше — щеше силно да заинтригува Ерик.

— Не можеш да си представиш! Джейми е осиновен! — възкликна тя, като си въобразяваше, че новината приятно ще го изненада. В този момент той й помагаше да влезе в колата.

— Знам — отговори той и затвори вратата.

— Знаеш?!

Ерик се настани зад волана и се разсмя на учуденото й изражение.

— Да-а. И обзалагам се, много преди ти да научиш новината. Кой ти каза?

— Би Джи и Една, разбира се. — Беше все още изненадана от неочаквания обрат на разговора им.

— Казаха ли ти кой го осинови?

— Не.

— Боб и Сали — с удоволствие посрещна възторжената й усмивка, която освети цялото й лице. — Сега той е Гуджонсън и е лудо влюбен в чичо си Ерик. Има си малка сестричка, Дженифър.

— О, Ерик, прекрасно е. Господ е благословил Боб и Сали.

— Да, така е — в тона му се долавяше лека горчивина. Докато пътуваха към центъра на града, Катлийн обсипа Ерик с идеи за обзавеждане на дома му. Накрая той се засмя и каза:

— Не ме е грижа какво ще правиш, стига да не го обзаведеш в някакво кошмарно съчетание от розов и яркочервен атлаз. Сигурен съм, че твоят вкус не се различава много от моя — игриво я бодна с лакът в ребрата и спря пред червена светлина.

— Но какви са твоите желания? — запита го отново тя, загубила търпение.

Хвърли й поглед, който достатъчно изразително й разкриваше съкровеното му желание, но се въздържа и не произнесе чувствените думи, които минаха през ума му.

— Харесвам различните нюанси на кафявия цвят. Харесвам и този специфичен ръждив цвят на кленовите листа през есента.

Катлийн се усмихна.

— Земните цветове?

— Да-а. Така е.

Катлийн го погледна пренебрежително и двамата се разсмяха.

Когато стигнаха до търговския център на града, в главата й вече се блъскаха куп идеи. Прекара го през ударен курс по обзавеждане. Той стоеше настрана и я остави да поеме нещата в ръцете си. Катлийн избра бельо за леглото му, хавлиени кърпи за банята, ъглово канапе за всекидневната, както и голяма масичка за сервиране на кафе, удобен стол и още две ниски масички. Поиска мнението му при избора на лампи. Ерик се хвана за една с основа, украсена с порцеланови фигурки на овчар и овчарка от седемнайсетия век. Катлийн се вторачи в този кошмар с ужас, но когато вдигна очи и видя веселите искрици в неговите над украсения с много волани абажур, разбра, че той само я дразни. Спряха се на две лампи с керамични основи и надиплени ленени абажури.