Копринената паяжина

— Обичам те, Сет, истински те обичам — той излъчваше доброта и човешка топлота около себе си — сякаш беше избран представител на доброто в света.

Лицето му се стопли от любов.

— Знам, Катлийн — прошепна Сет. — Ти и Терън имате толкова голямо значение за мен — понякога ме боли от любов към вас. Като че ли тялото ми не може да я поеме, на моменти имам чувството, че ще се пръсна от обич към вас…

Разбираше го. Познаваше чувствата, които се опитваше да й опише. Беше се чувствала по същия начин през изминалите две години — към обичта й към него се прибавяше и мъчителната болка от невъзвратимостта на състоянието му…

— Красива си, Катлийн. Истински красива. Искам да запаметя лицето ти за времето, което ще прекарам във вечността — пръстите му с копнеж галеха лицето й.

Стресна се от напрегнатия в изблик на чувства глас, стисна импулсивно ръката му и тихо извика с протест името му.

— Хайде, Катлийн — каза той отривисто, като вдигна главата й, за да я целуне по бузата. — Остави трудолюбивия си уморен съпруг да си легне. Освен това и на теб ти предстои утре много напрегнат ден. Харесваш Ерик, нали?

Разбираше от какво голямо значение беше нейното мнение за него.

— Разбира се. Мисля, че това, което смята да прави за магазините на Кирчоф, е фантастично. Решението ти да го ангажираш е чудесно и тъкмо навреме.

Облекчението, изписано на лицето на Сет, си струваше напрежението да работи с Ерик цял ден.

— Радвам се, че го одобряваш. Нямаш и нищо против, че предложих услугите ти по мебелиране на дома му, нали? Знам, че обичаш да се занимаваш с това, а и прекалено много се застояваш вкъщи в компания само с мен, Джордж, Алис и Хейзъл. Да не изброявам и изискванията на Терън към теб.

— Никога не мисли така. Вие сте моето семейство. Но нямам нищо против да помогна на Ерик, щом ти искаш.

— Чудесно — изглеждаше доволен. — Лека нощ, любима. — Придърпа я надолу и този път я целуна нежно по устата.

Почувствал, че времето им на интимност изтече, Джордж изплува от сянката и зае мястото си до стола на Сет. Пожела й лека нощ и отвори вратата към спалнята на съпруга й.

Сет никога не покани Катлийн в тази своя стая, а и тя никога не се опита да наруши пълното му уединение в нея. Може би в тази спалня ограниченията на парализата му бяха поясно подчертани, отколкото навсякъде другаде. Тя се подчини и уважи желанието му да стои настрана от спалнята му. Ако не можеше да му помогне по друг начин, поне никога нямаше да направи нещо, което да смути или нарани този деликатен мъж — човека, дал й бъдеще в момент, когато мислеше, че няма такова…

* * *

Какво да облече? Катлийн се замисли върху съдържанието на трите си гардероба и типично по женски реши, че нямаше нищо подходящо за случая.

Държеше се като глупава тийнейджърка: в края на краищата не отиваше на среща с красавеца на класа! Отиваше само да пазарува с Ерик, а той я беше виждал облечена и официално, и само по униформените тъмносини панталонки и тениска в Маунтин Вю. Беше я виждал и напълно гола…

Катлийн се изчерви при този спомен. Беше лежала в леглото му царствено гола, а той я беше виждал и под душа и беше играл с потоците пяна и вода, които се стичаха по голото й тяло. Дали си спомня тези моменти от кратката им любов? Червенината на бузите й се сгъсти, фамилиарността, с която я беше докосвал през последните няколко дни, доказваше, че си спомня тялото й много добре…

Спря се на чифт кафяви кожени панталони, които беше купила по настояване на Сет. Той се гордееше с фигурата й и често я убеждаваше да участва като модел в някое от установените по нейна инициатива редовни, подобаващо пищни модни шоупрограми на магазините „Кирчоф“. Сет беше винаги много щедър към нея — обсипваше я с подаръци, настояваше да си купува поне по една дреха за себе си от всяка модна къща, която посещаваше при командировките си до Ню Йорк.

Когато участваха заедно в някоя от честите им обиколки на магазините и Сет забелязваше подходяща според него дреха с размера на Катлийн, веднага я смъкваше от закачалката и й я подаваше с примамваща усмивка.

— Ще изглеждаш прекрасно в нея, скъпа — казваше й обикновено той с добра имитация на интонацията на Хъмфри Богарт.

Катлийн никога не спореше с него. Ако можеше да му достави удоволствие, като носи красивите дрехи, които той харесваше за нея, защо да не го прави? Заслужаваше толкова много, а тя можеше да направи толкова малко за него…

Когато приключи с обличането си, Катлийн беше обхваната от краткотрайно чувство на вина от вълнението си пред срещата с Ерик. Това развълнувано очакване означаваше ли, че е непочтена към Сет? Не, заспори тя със себе си. Сет беше този, който предложи това излизане. Тя го нравеше заради него — заради Сет. Но докато се оглеждаше с критичен поглед в огледалото, трябваше да си признае, че го прави и за себе си.

Към панталоните беше облякла копринена блуза с електриково син цвят, който задълбочаваше изумруденото зелено на очите й. Вносните й италиански ботушки бяха с цвета на панталоните й. Остави косата си свободно да се навива край лицето и по раменете й като шал с цвета на мед.