Корабът на изкуплението

— Нямам представа, но все трябва да има някакъв начин. Информация за бъдещето вече достигна в миналото, иначе нищо от това нямаше да се случи. Единственото, което знаем сега е, че, неизвестно как, нашите спомени за това място — независимо дали моите или твоите — ще стигнат в миналото. Нещо повече, ще стигнат до Галиана. — Фелка се наведе и докосна скалата под краката си. — Ето това е загадката, Клавейн. Ние не сме се озовали току-така на това място. Бяхме доведени тук от Галиана, защото тя знае, че е важно да го намерим.

Клавейн се сети за излъчвателя, който му бе показан преди малко.

— Ако е била тук…

— Ако е идвала тук — довърши мисълта му вместо него Фелка, — трябва да се е опитала да установи контакт с патърн джъглърите. Трябва да се е опитала да плува с тях. Може и да не е успяла… но ако предположим, че е успяла, какво щеше да се случи?

Мъглата вече се бе затворила напълно. Нямаше и следа от надвисналата над морето кула.

— Невронните ѝ модели щяха да бъдат запаметени — отвърна Клавейн, сякаш говореше насън. — Океанът е записал нейната същина, нейната личност, нейните спомени. Всичко, което е била. Може да го е напуснала физически, но е оставила тук, в морето, свое холографско копие, готово да бъде отпечатано в друго съзнание, в друг ум.

Фелка закима енергично.

— Защото патърн джъглърите правят точно това, Клавейн. Те съхраняват всички, които плуват в техните океани.

Клавейн се вгледа в далечината с надеждата да зърне отново кораба.

— Тогава тя би трябвало да е още тук.

— И можем да се свържем с нея, ако и ние поплуваме. Ето какво е знаела тя, Клавейн. И това именно е посланието, което ни предаде чрез Вълка.

Неговите очи също започваха да парят.

— Ама че е умна тази Галиана. А ако грешим?

— Ще разберем. Не непременно от първия път, но ще разберем. Трябва само да плуваме и да отворим съзнанието си. Ако тя е в морето, в колективната им памет, джъглърите ще ни отведат при нея.

— Не мисля, че бих понесъл, ако това предположение се окаже невярно, Фелка.

Тя го хвана за ръката и я стисна силно.

— Няма да се окаже невярно, Клавейн. Няма.

Той се надяваше с всички сили, че тя е права. Фелка го дръпна за ръката и двамата направиха първите си нерешителни крачки към морето.