Корабът на изкуплението

Горе-долу по същото време Клавейн загубил историческото си значение. Антоанет прегледа останалите документи и откри множество достойни за анекдоти репортажи, свързани с него, обхващащи различни периоди от следващите повече от четиристотин години. Като се имаха предвид замразяването и разширяването на времето, естествено придружаващо всяко междузвездно пътуване, със сигурност не бе живял повече от няколко десетилетия през цялото това време. Без да се включват подмладяващите терапии, прилагани преди чумата. Не, нейният благодетел трябва да бе Клавейн… освен ако не беше някой друг със същото име. Каква бе вероятността животът на Антоанет Бакс да се е пресякъл с живота на една толкова крупна историческа фигура? Подобни неща просто не се случваха с нея.

Нещо я смути. Пред офиса настъпи раздвижване, последва шум от падащи и стържещи неща. Зейвиър повиши глас в знак на протест. Антоанет изключи терминала и излезе.

Това, което видя, я накара да ахне. Зейвиър бе изправен до едната стена, стъпалата му висяха на два-три сантиметра от пода. Беше притиснат там, както личеше по всичко, болезнено, от един от манипулаторите на многорък, блестящочерен полицейски пълномощник. Машината, която отново я накара да се сети за кошмарен сблъсък с чифт черни ножици, бе влетяла в офиса, събаряйки по пътя си шкафчета и стайни растения. Тя се взря в пълномощника. Макар те всичките да ѝ се струваха повече или по-малко еднакви, Антоанет просто разбра, че беше същият, който я бе посетил на борда на „Буревестник”.

— По дяволите! — процеди тя.

— Мис Бакс.

Машината свали Зейвиър на земята, доста безцеремонно. Зейвиър се закашля, пое си дълбоко въздух и потри болезненото място под гърлото си. Опита да каже нещо, но се чу само поредица от дрезгави, режещи гласни.

— Мистър Лиу ми пречеше в процеса на моите издирвания — обясни пълномощникът.

Зейвиър се закашля отново.

— Аз… просто… не се отдръпнах достатъчно бързо от пътя му.

— Добре ли си, Зейв? — попита Антоанет.

— Добре съм — отговори той, вече повъзвърнал отчасти цвета на лицето си. Обърна се към машината, заела по-голямата част от офиса, която оглеждаше други неща с множеството си крайници. — Какво, по дяволите, искаш?

— Отговори, мистър Лиу. Отговори на същите въпроси, които ме вълнуваха при последното ми посещение.

Антоанет изгледа машината.

— Този скапаняк е идвал при теб, докато ме нямаше?

— Без никакво съмнение, мис Бакс — отвърна машината. — Налагаше се да го направя, защото вие бяхте толкова неприветлива.

Зейвиър я погледна.

— Той се качи на борда на „Буревестник” — потвърди тя.

— И?

Полицейският пълномощник прекатури една кантонерка и затършува едновременно с досада и целеустременост в разсипаната документация.

— Мис Бакс ми показа, че пренася пасажер в една криокамера. Нейната история, чиято достоверност бе проверена в приют „Айдълуайлд”, гласеше, че тялото трябвало да бъде върнато там, тъй като станала някаква административна грешка.

Антоанет сви рамене; явно щеше да ѝ се наложи да лъже пълномощника.

— Е, и?

— Тялото беше вече мъртво. А вие изобщо не сте ходили в приюта. Насочихте се към междупланетното пространство малко след моето тръгване.

— И защо ще правя такова нещо?

— Точно това бих искал да знам, мис Бакс. — Машината изостави кантонерката и я срита встрани с един от острите си крайници. — Попитах мистър Лиу, но той не успя да ми помогне. Така ли е, мистър Лиу?

— Казах каквото знаех.

— Май е добре да проявя специален интерес и към вас, мистър Лиу, как мислите? Имате много интересно минало, ако се съди по полицейските протоколи. Познавахте Джеймс Бакс много добре, нали?

Зейвиър присви рамене.

— Кой не го познаваше?

— Работили сте за него. Това означава нещо повече от обикновено запознанство, нали?

— Имахме бизнес договорка. Аз оправях кораба му. Поправям много кораби. Това не означава, че сме били женени.

— Но несъмнено сте си давали сметка, че Джеймс Бакс ни притеснява, мистър Лиу. Този човек не се интересуваше особено от въпроси като правилно и неправилно. Не се интересуваше от нещо толкова незначително като закона.

— Откъде е можел да го познава? — възкликна Зейвиър. — Вие, скапаняците, правите закона просто така, докато си вървите.

Полицейският пълномощник се устреми към него с ослепителна бързина, като за миг се превърна в черен облак. Антоанет усети вятъра, който създаде около себе си. Секунда по-късно отново бе притиснал Зейвиър към стената, този път по-високо и доста по-силно. Той започна да се дави и се вкопчи в манипулаторите на машината, опитвайки отчаяно да се освободи.

— Знаете ли, мистър Лиу, че случаят „Мерик” така и не бе приключен задоволително?

Зейвиър не можа да отговори.

— Случаят „Мерик” ли? — попита Антоанет.

— Лайл Мерик — отвърна пълномощникът. — Чували сте за него. Търговец, като баща ви. От другата страна на закона.

— Лайл Мерик умря…

Зейвиър започваше да посинява.

— Но случаят никога не бе приключен, мис Бакс. Какво знаете за постановлението „Мандълстам”?

— Да не би случайно това да е някой от скапаните ви нови закони?