Кости по хълмовете

Изчака, след което се обърна към малката група зад него. Петимата бяха върховната власт на монголския народ. Само Угедай се равняваше с тях, при това едва от предишната нощ.

— Чакайте тук — рече той, наведе се ниско и отвори изрисуваната дървена врата.

Вътре бе още тъмно. Майка му още не бе вдигнала плъстеното покривало, за да пусне дневната светлина. Благодарение на отворената врата успя да види сгушената й фигура в леглото. Старата хрътка спеше навита на кълбо при краката й и му се озъби, когато приближи. От гърлото й се разнесе ниско ръмжене. Чингис преглътна на сухо.

— Изкарай кучето навън, майко. Трябва да говоря с теб.

Хулун отвори мътните си очи, все още кървясали от айрага, който беше изпила, за да заспи без сънища. Затвори едното почти моментално и трепна от пулсиращата болка в главата си. Чингис усети острата миризма на урина в гера, лъхна го и на немита плът. Изпита мъка при вида на сивата коса на майка си, рошава и неподдържана, и осъзна, че е трябвало много по-рано да я изтръгне от мъката й. Изглеждаше стара и измъчена.

Докато той бе погребал своята мъка в атаката срещу града и запълваше дните си с планове и действия, тя бе оставена да тъгува сама и това я беше изпило.

Въздъхна. Подаде отново глава навън и примигна от ярката светлина.

— Хаджиун, изведи кучето й. Искам също храна, чай и дърва за печката. Хазар, ще се погрижиш ли?

Направи път на Хаджиун да махне старата хрътка от леглото на майка им. Когато брат му посегна, кучето рязко скочи и челюстите му изщракаха. Хаджиун просто го перна по муцуната, смъкна го от леглото и го изрита към вратата. То излетя навън, като не преставаше да лае.

— Остави кучето на мира — раздразнено рече Хулун.

Щом седна и осъзна, че двама от синовете й са в гера, тя прокара неволно ръка през косата си и ги изгледа сърдито. Чингис забеляза, че през последните няколко месеца е отслабнала ужасно. Изпълни го чувство за вина, че не се бе погрижил някой да я наглежда. Нима Бьорте и Чакахай не й носеха храна и дрехи?

— Какво искаш? — каза Хулун и отново трепна от силното главоболие. Остави косата си на мира и ръцете й паднаха върху завивките в скута й. Жълтите нокти бяха почернели от мръсотия.

Въпросът бе зададен на Хаджиун, но той само сви рамене и погледна към Чингис.

— Първо пийни горещ чай със сол, после ще говорим — с равен тон рече Чингис. В малкия гер се чуваше как червата й куркат и той не се изненада, когато тя отметна мръсната завивка и тежко се изправи на крака. Не каза нищо, докато надяваше меките ботуши и излезе да посети клозета наблизо.

Хаджиун погледна засрамено брат си.

— Затова ли ни повика? — попита той. — Не знаех, че се е стигнало дотук. Съжалявам.

— И аз не знаех — отвърна Чингис. — Малко ли неща минаха през главата ми, откакто Темулун умря?

Извърна поглед, много добре осъзнавайки, че думите му са слаби.

— Днес ще оправим всичко — каза той.

Хазар се върна точно преди майка им, така че тя го последва в гера. Той също бе поразен от живия скелет, който се върна на мястото си в леглото. Прегърна я формално за поздрав, но вътрешно трепна, зареди печката и запали праханта с огнивото си, след което задуха, докато в ръката му не се разгоря пламъче.

Чаят завираше сякаш цяла вечност и самият Чингис наля първата чаша на майка си. Тя отпи и очите й се поизбистриха, щом топлината на напитката изпълни старото й тяло.

— Какво искаш, Темуджин? — попита най-сетне тя, обръщайки се към него с момчешкото му име, както не би посмял да направи никой друг в лагера.

— Отмъщение за сестра ми — отвърна Чингис почти шепнешком.

Очите на Хулун бяха широко отворени и тъмни в сумрака и тя ги затвори, сякаш я беше ударил.

— Не искам да слушам това — рече тя. — Ела утре, ще бъда по-силна.

Чингис обаче бе непреклонен. Взе празната купа от ръцете й, като клатеше глава.

— Не, майко. Обличай се или ще пратя прислужница да го направи. Днес ще яздиш със синовете си извън лагера.

— Махай се, Темуджин — рече тя. Този път гласът й беше по-силен, отколкото преди малко. — И вземи братята си със себе си. Чакам да умра, не виждаш ли? Изиграх моята роля в живота ти и в живота на народа. Бях до теб от самото начало и това ми донесе единствено мъка. Просто се махай и ме остави, както винаги си го правил.

Когато Чингис отговори, тонът му беше нежен:

— Няма да се махна, майко. Хаджиун? Кажи на Темуге, че трябва да ни почака известно време. Ще я измия и облека.

Победена, Хулун се отпусна в леглото. Остана неподвижна, докато Чингис взе кофата с вода и кърпа, да приглади назад косата й. Намери някакъв костен гребен на пода и тя остана мълчалива, когато той започна да реши сплъстената сива маса, като полагаше огромни грижи да не й причини и най-малката болка.