Кости по хълмовете

Хвърли поглед към труповете, които започваха да привличат мухи. Самарканд вече не бе негова грижа.

— Обеси стражите ми, преди да се върнеш, Субодай, Днес те се провалиха.

Без да обръща внимание на болката в бедрото си, той възседна коня и препусна към туманите.

28.

Полюшването на ханския гер върху движещата се каруца беше странно усещане за Юсуф Алгани. Младият бедуин бе видял много поразителни неща, откакто предложи услугите си на туманите. Докато денят напредваше и те потегляха със семействата, той беше очаквал да го извикат отново при хана. Беше проследил с интерес как проверяват всеки арабски мъж и жена за знака на спокойствието. Изведнъж се оказа, че в лагера има изненадващо много тъмнокожи лица. През годините на престоя си в Хорезъм монголите бяха помъкнали почти хиляда араби със себе си, млади и стари. Повечето работеха като преводачи, но някои се занимаваха с медицина или работеха заедно с дзинците като инженери и занаятчии за хана. Чингис като че ли не го бе грижа, че понякога зарязват заниманията си и развиват молитвените килимчета, макар Юсуф да не беше сигурен дали го прави от уважение или от безразличие. Подозираше, че е второто — в лагера освен мюсюлмани имаше будисти и несториани, като неверниците бяха далеч повече от истинските правоверни.

Юсуф чакаше ханът да заговори, след като приключи с храненето. Той дори бе позволил на мюсюлманските касапи да убиват кози и овце по начина, по който желаят. Монголите сякаш не ги беше грижа как се хранят или живеят арабите, важното бе да се подчиняват. Юсуф не можеше да разбере мъжа, който седеше срещу него и разсеяно човъркаше зъбите си с клечка.

Когато дойде нареждането да се яви при хана, Субодай го бе довел за ръка и му беше заръчал да прави каквото му кажат.

Не се нуждаеше от това предупреждение. Човекът пред него бе изклал десетки хиляди, че и повече негови сънародници. Но пък и мъртвият шах беше вършил същото при своите войни и преследвания. Юсуф приемаше подобни неща. Важното бе да оцелее и не го беше грижа дали ханът ще успее, или ще го оставят на гарваните.

Чингис остави блюдото, но задържа дългия нож в готовност в скута си. Предупреждението не остана незабелязано от младия мъж.

— Изглеждаше нервен на пазара — рече Чингис. — Толкова ли е дълга ръката на тези хашишини?

Юсуф си пое дълбоко дъх. Още се чувстваше неудобно дори да говори за тях, но ако не беше на сигурно място сред туманите, сигурно вече щеше да е мъртъв.

— Чувал съм да се говори, че могат да се доберат до всекиго, господарю. Предадат ли ги, стоварват страшно отмъщение върху виновниците, върху техните роднини, приятели, дори върху цели села.

Чингис се усмихна тънко.

— Аз правя същото — рече той. — Страхът може да държи във вериги хора, които иначе ще се бият до смърт. Разкажи ми за тях.

— Не знам откъде са — бързо рече Юсуф. — Никой не знае.

— Някой трябва да знае — прекъсна го Чингис и погледът му стана студен. — В противен случай няма как да приемат заплащане за убийствата.

Юсуф нервно кимна.

— Вярно е, господарю, но те пазят тайните си и аз не съм сред онези, които знаят. Чувал съм единствено слухове и легенди.

Чингис не каза нищо и Юсуф побърза да продължи, мъчейки се да намери нещо, което да задоволи стария дявол, който си играеше с ножа.

— Говори се, че ги владее Планинският старец, господарю. Мисля, че това е по-скоро титла, отколкото име, тъй като е едно и също от много поколения. Обучават младежи да убиват и ги изпращат с поръчения срещу огромни суми в злато. Не спират, докато не им бъде отнет животът.

— Тази сутрин бяха спрени — рече Чингис.

Юсуф се поколеба, преди да отговори:

— Ще има и други, господарю. И ще стават все повече, докато поръчката не се изпълни.

— Всички ли носят този знак върху кожите си? — попита Чингис. Помисли си, че няма да е толкова трудно да пази семейството си от хора, които се различават по такъв начин. За негово разочарование, Юсуф поклати глава.

— Мислех си, че е част от легендата, господарю, докато не го видях с очите си на пазара. Грях пред Бог е да бележат телата си по такъв начин. Изненадах се, че изобщо го виждам. Не вярвам всички да носят знака, особено след като ти го откри. Онези, които ще дойдат, ще бъдат младежи с недокоснати кожи.

— Като теб — тихо рече Чингис.

Юсуф се изсмя пресилено, макар да прозвуча някак кухо.

— Аз съм ти верен, господарю. Питай военачалниците си Субодай и Джебе. — Тупна се в гърдите. — Моята вярност е единствено към теб.

Чингис изсумтя на лъжата му. Какво друго би могъл да каже младият мъж, дори и да беше хашишин? Идеята, че всеки арабин в лагера може да е убиец, беше обезпокоителна. Имаше жени и малки деца, а също и братя. Можеше да се пази от войски, но не и от врагове, които идват в нощта и дават живота си, за да вземат неговия.