Кости по хълмовете

Хаджиун кимна. Тревогите му се изпариха под жълтия поглед на брат му. Поведе коня си до Чингис и двамата се върнаха при герите да се нахранят и да почиват. Когато наближиха, Хаджиун си спомни за пристигането на съгледвачите.

— А Джучи? Взе ли решение?

Устните на Чингис се стегнаха, когато чу името.

— Той ми отне седем хиляди души, Хаджиун. Не мога да му простя това. Ако беше заминал сам, може би щях да го оставя да намери пътя си. Но той открадна една десета от войската ми и аз си я искам обратно.

— Би ли ги взел? Честно? — изненадано попита Хаджиун.

— Отначало смятах, че ще заповядам да ги убият, но имах време да помисля, докато чаках вест. Те напуснаха жените и децата си и са го последвали точно както другите следват мен и се отказват от всичко, което познават и обичат. От всички други аз най-добре знам какво може да стори един водач. Оставили са се да ги води, но сега са ми нужни, щом Джелауддин събира буря. Прати съгледвачи да извикат Субодай. Джучи му се възхищаваше най-много от всички други. Ще му позволи да говори.

Субодай дойде, макар сърцето му да бе натежало. Навсякъде в огромния лагер се говореше за откриването на Джучи и той се надяваше, че Чингис няма да го повика. Намери хана при Угедай, да гледа как синът му обучава младежите си. Чингис му направи знак да го последва и двамата се отдалечиха от събиращите се тумани, яздейки рамо до рамо като стари приятели.

Сърцето на Субодай силно туптеше, докато слушаше. Беше почитал Чингис, откакто за пръв път срещна мъжа, изковал един народ от враждуващите племена. Беше до него, когато превзеха първата си крепост в Си Ся, а после и цялото кралство. У Субодай нямаше престорена скромност. Знаеше, че е изиграл жизненоважна роля за успеха на хана. Чингис се отнасяше към него с уважение и Субодай му се отплащаше с не по-малко. Въпреки това искането го изпълни с горчивина и болка. С мъка пое дъх, когато Чингис го погледна в очакване на отговор.

— Господарю хан, няма да направя това. Поискай каквото и да е друго и аз ще го сторя. Каквото и да е.

Чингис дръпна поводите и завъртя коня си към военачалника. Човекът беше блестящ, по-надарен във военното дело от всеки друг, но ханът изискваше на първо място подчинение и единствено изненадата спря резкия му отговор.

— Ако пратя Хазар или Хаджиун, Джучи сигурно ще се възпротиви. Хората му нарушиха клетвите си, за да го последват. Няма да се поколебаят да се бият, за да го защитят. Ти си единственият, който ще бъде оставен да говори, Субодай. Единственият, който може да го приближи.

Победен, Субодай затвори очи за момент. Чингис явно разбираше как гледа на него Джучи, в противен случай нямаше да избере именно него.

— Господарю, никога не съм отказвал да изпълня твоя заповед. Не го забравяй, когато искаш това от мен.

— Ти го обучаваше, когато бе само едно гневно момче, но тогава те предупредих, че кръвта му е лоша и че във всеки момент може да се обърне против нас. Нима не бях прав? Поверих му воини и власт, а той ги взе и избяга. Кажи ми, като мой военачалник, как трябва да постъпя с такъв човек!

Субодай стисна поводите в юмруците си. Не каза, че Чингис сам бе виновен за това, че гордостта му от Чагатай беше разяла Джучи, докато в сърцето му не остана нищо освен омраза. Това нямаше никакво значение за хана. Отчаяно опита друга тактика.

— Нека поне изчакаме, докато не се справим със сина на шаха, господарю. Хората ми са много нужни тук. Ако ме изпратиш сега, няма да ме има шест месеца, ако не и повече. Нападнат ли ни преди това, няма да ти бъда от полза.

Чингис свъси вежди. Гневът му към съпротивляващия се военачалник нарастваше.

— Принцът разполага само с шейсет хиляди души, Субодай. Мога да пратя два или три тумана и да го изкормя още сега. Това ми е по-важно. Ти си единственият, на когото Джучи ще позволи да говори. Той те уважава.

— Знам — тихо рече Субодай. Чувстваше се зле, разкъсван между верността към хана и приятелството си с Джучи. Не помагаше и тактическият му ум, който виждаше истината в думите на Чингис. Субодай знаеше, че може да приближи Джучи повече от всеки друг. Загледа отчаяно брега на езерото. Чингис като че ли усети окаяното му положение и поомекна донякъде.

— Нима си мислил, че всички заповеди ще бъдат леки, Субодай? Че никога не бих поискал нещо трудно? Кажи ми кога се проверява човек. Когато ханът му заповядва да влезе в бой с воините, доказали уменията и храбростта си? Или сега, когато е натоварен с работа, която не иска? Ти имаш най-добрия ум от всичките ми военачалници, Субодай. Признавам ти го. Ако виждаш друг начин, кажи ми и ще опитам.

Субодай вече беше обмислил и отхвърлил дузина планове, но не си заслужаваше да сподели никой от тях. В отчаянието си направи един последен опит.

— Туманите се събират, господарю. Нека остана с тях и да пренесем войната на юг при принца. Тук съм ти по-ценен. Ако ме пратиш на север, ще изгубиш и моя туман точно когато ще ти е нужен всеки мъж.