Кости по хълмовете

Воините на Джелауддин се сражаваха яростно и дисциплинирано, докато отстъпваха крачка по крачка през собствените си мъртъвци. Монголската атака изгуби скорост в гъстите им редици, а извитите саби продължаваха да се издигат и да се спускат едновременно. Някой воини бяха съсечени от седлата и за свой ужас Хаджиун видя, че арабите отблъскват хората му и наобикалят всеки попаднал сред тях воин, подобно на остров в море.

Останалата част от армията на Джелауддин започна да обръща към него. Бяха напуснали безопасната си позиция, но напредваха в ред, без да се втурват като обезумели. Отсрещният фланг тръгна напред и Хаджиун изруга. Колоната му се беше врязала само в част от врага и той взе рога от гърдите си, за да нареди да контрират новата заплаха. Хазар отговори, като дръпна своите хора назад само с една команда, която бе предадена надолу по веригата на командването. Хаджиун видя въпросителния му поглед и посочи към затварящата се врата от хора, която пресичаше равнината. Войниците на Джелауддин знаеха къде се намират траншеите и ги прескачаха почти без да забавят. След малко щяха да обкръжат монголските тумани и тогава щеше да започне истинската касапница.

Хазар имаше десет хиляди стрелци, всеки с по тридесет стрели в колчана си. Те се построиха във възможно най-широката линия, макар че водещият й край бързо влезе в сражение с крилото. Останалите насочиха опънати лъкове към маршируващите срещу тях. Хазар спусна ръка и хиляди стрели полетяха във въздуха и улучиха броня и хора. Моментално последва втори залп, след това трети.

Хаджиун изкрещя отчаяно, когато видя как арабските редици се разтресоха. Стотици изпопадаха, но основната маса вървеше с високо вдигнати щитове и издаваше само сумтене, когато поемаше ударите. Хаджиун беше останал открит и за първи път наистина изпита страх от поражение.

Наду два пъти рога си. Това беше команда за отстъпление. Тези около него реагираха първи, но заповедта се разпространи като вълна през туманите. Хазар изкрещя гневно, но също обърна коня си с гръб към врага и се оттегли.

Арабите нададоха тържествуващ вой при вида на бягащия враг. Хиляди се опитаха да съсекат отстъпващите монголи и се втурнаха след тях с вдигнати саби. Хаджиун изчака, като внимаваше да не препуска твърде бързо и да не ги оставя назад. Лъжливото оттегляне щеше да е по-лесно срещу конници — тогава всеки препускаше сам, заслепен и обезумял от жажда за кръв.

Рязко пое дъх, когато над равнината се разнесе друг сигнал. Не беше от монголски рог. За свое изумление Хаджиун видя как тичащите арабски редици спират и обръщат назад. Някакъв пъстро облечен принц беше дал командата и войниците моментално прекратиха преследването. Хаджиун вече бе избрал мястото, където да обърне и да ги направи на парчета, далеч от защитната линия. Вместо това те заеха изходните си позиции и туманите останаха сами в равнината, задъхани, окървавени и обхванати от безсилен гняв.

Само малка част от арабите закъсняха да реагират и бяха съсечени. Останалите стояха в стегнати редици, крещяха обиди и размахваха саби и щитове, сякаш предизвикваха монголите да дойдат и да ги вземат. Хаджиун видя ужасената физиономия на Хазар, когато се срещнаха на половин миля от бойното поле.

— Джелауддин — задъхано рече Хазар. — Копелето ни познава много добре.

Хаджиун мрачно кимна. Синът на шаха бе виждал и преди лъжливите оттегляния и беше готов за тях. Направи така, че да изглеждат като глупаци, които бягат от врага. Братът на хана с мъка се опита да възвърне така нужното си спокойствие.

Слънцето се бе преместило изумително много по време на боя и сенките на късния следобед бяха издължени, когато Хаджиун се спеши и надигна меха с вода. Имаше време за втора атака, но Джелауддин бе успял да го изпревари на всяка стъпка и самоувереността му беше разклатена. Хазар усети объркването му и заговори отново, за да накара брат си да започне да мисли:

— Какво ще кажеш довечера да заемем позиция недалеч от тях и да ги обстрелваме? Можем да ги притиснем до хълмовете зад гърба им.

Хаджиун поклати глава.

— При липсата на друга заплаха те просто ще се скрият зад щитовете си. Само ще изхабим стрелите.

— Тогава какво, братко? Да ги оставим да победят ли? — Очите на Хазар се разшириха от изумление, когато Хаджиун не отговори. — Нима ще оставиш тези чукащи псета селяни да тържествуват?

— Освен ако нямаш по-добра идея — озъби се Хаджиун.

Хазар го зяпна и двамата вдигнаха с благодарност очи, когато към тях приближи Джелме, целият покрит в прах.

— Поне са отрязани от реката — рече той. — Каквито и запаси вода да имат, в крайна сметка ще свършат. Можем да изчакаме.

Хазар се намръщи презрително.

— Ще ми се Субодай да беше тук — каза той. — Той нямаше да ни кара да чакаме врагът да умре от жажда или от старост.

Хаджиун се намръщи, макар да беше съгласен с него.

— Това е положението — рече той. — Без трикове и маневри. Лъкове и мечове срещу двойно повече.

— Само това ли си намислил? — невярващо попита Хазар. — Чингис ще ти отреже палците заради такъв план. Ще изгубим повече от половината си хора.