Ковачница на мрак

— Допускам, че всичките й ухажори са вдигнали ръце — отвърна Силхас. — Всеки се доближава само за да види рязко откроени собствените си недъзи и в срама си да се отдръпне, за да не се върне никога повече.

— Напълно е възможно да си прав — каза Аномандър.

— Тя сякаш не е изстрадала нищо в самотата си — отбеляза Силхас. — Не виждам и някаква слабост във вниманието й към изящество и съвършенство. В елегантната си отчужденост тя идва пред теб като творба на висше изкуство и може да те обземе непреодолимото желание да се доближиш, да потърсиш недостатък в ръката на твореца, но колкото повече се доближаваш, толкова повече се замъглява пред очите ти.

Андарист забеляза колко напрегнато гледа Аномандър Силхас, но щом той проговори, стана ясно, че мислите му са тръгнали по коловози, различни от тези, които поглъщаха Силхас.

— Братко, виждаш ли Хиш Тула като потенциален съюзник?

— Всъщност не мога да кажа — отвърна Силхас. — Тя сякаш е въплътеното определение за неутралност, нали?

— Да — съгласи се Аномандър. — Е, нека обсъдим това по-късно. Сега ще се заемеш ли с този надгробен камък?

Андарист стисна очи и зачака отговора на брат си.

Силхас отвърна почти на мига.

— Виждам още дъжд, а ни чака път през хлъзгава кал. Предлагам да оставим и този проблем засега. Успокой се, Андарист. Не бих направил нищо, с което да застраша бъдещето ти, и макар да не търпя разните „поличби“ и тем подобни, не ми предстои това, което чака теб. Тъй че, ако ми простиш насмешката, нека не бързаме като пале пред майка си.

— Прав си — отвърна Андарист и погледна брат си, който го гледаше с обич. — Ще се постарая да не обръщам внимание на насмешката ти, колкото и дразнеща и покровителствена да изглежда.

Силхас се засмя.

— Води ни тогаз. Братята ти искат да се срещнат с този прочут зидар и да видят дара му.

— Прочут — измърмори Аномандър — и адски скъп.

Яхнаха конете си и тръгнаха.

Андарист се обърна към Аномандър и каза:

— Надявам се един ден да отвърна на жертвата ти, братко, със също толкова ценна и благородна като твоята.

— Където обич е разменната монета, никоя жертва не е прекалено голяма, Андарист. А и с това богатство, кой от нас би се поколебал? Просто се заядох с теб, братко. Вярвам, че ще съм много щастлив с поднасянето на този дар, и се надявам ти и невястата ти да сте също толкова щастливи в получаването му.

— Мисля си — каза след малко Андарист — за дара на баща ни към нас. Майка Тъма възнагради верността му с издигането на синовете му, а ти, Аномандър, бе издигнат най-високо сред нас.

— Какво искаш да кажеш?

— Би ли позволил на Силхас да оскверни гробницата на баща ни?

— Да я оскверня? — възкликна изумено Силхас. — Аз исках само да…

— Да счупиш печата — каза Андарист. — Как иначе би могло да се нарече?

— Мигът отмина — каза Аномандър. — Да не говорим повече за това. Братя, нямаме време. Нека ценим времето, както подобава. Кръвта ни е една и винаги ще е една, и това е най-големият дар на баща ни за нас — би ли възразил някой от вас на това?

— Не, разбира се — отвърна Силхас.

— И макар сега да съм издигнат до Първи син на Тъмата, не ще стоя сам. Виждам и двама ви с мен, редом до мен. Мир ще е нашето наследство — ще го постигнем заедно. Това, което трябва да се направи, не мога да го направя сам.

След дълго мълчание Силхас сякаш се отърси от мислите си и каза:

— Хиш Тула гледа с обич на теб, Аномандър. Ще види благородството в стремежа ти.

— Така се надявам, Силхас.

А Андарист каза:

— Макар да не я познавам така добре като вас двамата, тя е известна с непринудената си вежливост и известна… почтеност, и нито веднъж не съм чувал жлъчна дума за Хиш Тула, което само по себе си е забележително.

— Дали да се обърна към нея тогава? — попита Аномандър и погледна братята си един по един.

А те кимнаха.

Аномандър бе постъпил добре, като им напомни какво ги очаква, прецени Андарист. Предстоеше борба и в името на Майка Тъма щяха да се окажат в самия й център. Не можеха да си позволят никакво разделение или вражда.

През клоните на дърветата от двете страни на пътя небето бе ясно, а слънцето блестеше като стопено злато по листата.

— Пътят напред сякаш не е видял дъжд, Андарист. Допускам, че строителите ти са много доволни от това.

Андарист кимна и каза:

— Казват, че азатанаите имат власт и над земята, и над небето.

— Тези земи са на Тайст — възрази Аномандър. — Земи на Пурейк. Не помня поканата ми да се е простирала чак до такова използване на магия. Макар че — добави с усмивка — май не мога изцяло да възразя на безоблачното небе.

— Ще пристигнем с пара, вдигаща се около нас — подхвърли Силхас със смях. — Като деца, родени от хаоса.

Завистта беше нежелано чувство и Спаро упорито се бореше да я надмогне, докато слугите — с тежкото конопено платно в ръце — бавно се отдръпваха от долницата на фургона, а зеблото се плъзна с лекота по повърхността на камъка за домашното огнище и каменоделците и дърводелците ахнаха удивено.