Ковачница на мрак

Спаро знаеше, че тъкмо по указание на Аномандър — и с неговите пари — бе станала тази поръчка. Също тъй беше добре известно, че точно този Висш зидар на азатанаите се води майстор на майсторите, умението му бе несравнимо с това на всеки други жив зидар, което правеше сана му най-малкото равен на самия Аномандър, когото Майка Тъма бе избрала да назове свой Първи син.

Лорд Андарист се обърна към брат си.

— Бих искал да ме придружиш, Аномандър, за да видим поставянето на твоя дар. — После се обърна и махна на Силхас. — Ти също, Силхас.

Но Силхас само поклати глава.

— Дарът е на Аномандър, а ти си облагодетелстваният, Андарист. Напълно съм доволен да остана където съм. Хайде, вървете и двамата, и по-бързо, за да не би онова неучтиво същество да забрави защо е тук и за кого е направен камъкът.

Андарист подкани с жест Спаро да тръгне с тях и домашният строител отново се поклони.

— Милорд, но аз съм само…

— … моят каменоделец и строител, Спаро, и твоята любов към изкуството е достатъчна причина за мен. Ела с нас. Нека заедно видим величието на тази творба.

Спаро тръгна с разтуптяно сърце след двамата лордове. Разбира се, щеше да вижда достатъчно често творението на Висшия зидар през следващите месеци, на подобаващото му място в Голямата зала, но дори твърдият базалт, изваян от азатанай, не беше неуязвим на износване и пропукване, на драскотини, петна и нащърбване от пламтящото огнище. А въпреки цялата си завист той беше точно това, което Андарист бе казал: обичаше камъка и изкуството на извайването му.

Смълчан от оказаната му привилегия, той застана до своя господар и Аномандър, щом те спряха в Голямата зала. Азатанаят стоеше от другата страна на камъка на домашното огнище, а огромният блок се рееше във въздуха над чакащото го ложе. Висшият зидар се обърна към Андарист и заговори строго:

— Земята каза за вашето идване. Вие ли сте този, който скоро ще се венчае? Вашият дом ли ще е това?

— Да, аз съм Андарист.

Широкото лице на Висшия зидар се извърна към Аномандър.

— Вие значи трябва да сте Първият син на Майка Тъма. Дарителят на този дар към вашия брат и жената, която той ще вземе за съпруга.

— Да, аз съм — отвърна Аномандър.

— И с това дарение — продължи Висшият зидар — се обвързвате с кръв и се заклевате в това, което ще бъде направено тук, и в тайните слова, изваяни на този камък на домашното огнище. Ако верността ви е колеблива, кажете го сега, Първи сине. Щом този камък легне на своето място, обвързването на клетвата не може да бъде нарушено и ако се провалите в своята обич, в своята вярност, тогава дори аз не мога да отговарям за последствията.

Това изявление сякаш стресна двамата братя, а Спаро усети как гърдите му се стегнаха, все едно сърцето му изведнъж бе спряло да бие. Пое си с усилие дъх.

Аномандър кривна глава, за да надвие сякаш собственото си напрежение или дори обида.

— Висши зидарю — каза той, — говорите за обичта ми към Андарист и за желанието ми животът, който го очаква, да е честит, сякаш са под въпрос. Говорите също тъй за този дар, сякаш въплъщава заплаха или дори проклятие.

— Такава възможност съществува във всеки дар, Първи сине.

— Сделката между мен и вас — каза Аномандър — включваше плащане в монети за услугите ви…

— Не съвсем — отвърна азатанаят. — Платихте за охрана и превоз на този камък на домашното огнище, и за извличането му от кариерата Джеларкан. Монетите ви купиха каруца, товарни животни и нужния ескорт през Пустошта Барет. За дарбите си не взимам пари.

Аномандър се беше намръщил.

— Простете, Висши зидарю, но със сигурност платих много повече от това, което описахте.

— Кариерите на Джеларкан са оспорвани, милорд. Хора загубиха живота си за набавянето на този камък. Опечалени семейства трябваше да бъдат обезщетени.

— Това… ме наскърбява — отвърна Аномандър и Спаро ясно видя едва сдържания му гняв.

— Избраният камък няма равен на себе си в способността си да съхрани и укрепи магията, която влагам в него. Ако желаехте по-малък дар, не трябваше да се обръщате към мен. Сред азатанаите има много надарени каменоделци, всеки от които би могъл да ви послужи добре в правенето на този дар. Но вие потърсихте най-изкусния майстор каменоделец, за да изразите големината на своята вярна любов към брат ви и предстоящия му брачен съюз. — Висшият зидар сви рамене. — Направих това, което помолихте. Камъкът на домашното огнище за този нов дом няма равен на себе си в пределите на Тайст.

— А сега заставате пред нас и настоявате за кръвна клетва — каза Аномандър.

— Не — отвърна Висшият зидар и скръсти пред гърди здравите си мускулести ръце. — Камъкът го иска. Словата, всечени на повърхността му, го искат. Честта, която пожелахте да окажете на своя брат, го иска.

Андарист понечи да заговори, но едно поклащане на главата от страна на брат му го накара да замълчи. Аномандър каза: