Ковачница на мрак

— Ясни конски следи по улицата и около трупа. Прясно подковани копита, точно както бяха конете на Оссерк. Оссерк е може би най-силният мъж, когото познавам, лейтенант. Като вземеш всичко това и го добавиш към слуховете отпреди няколко дни, че Ренар се върнала късно от потока — по същия път, по който Оссерк минал по-рано заранта… е, разбирате, засега слуховете са само слухове и още е пълно със загадки. Гнездо на оси е, откъдето и да го сриташ.

Серап изруга тихо.

— Онзи пазач на портата говори ли?

— Само с мен.

— А конските следи?

— Мернах ги, след като чух, че момчето на Урусандер е излязло. Но не мисля, че ги е забелязал някой друг. Пообикалях доста с коня напред-назад и прикрих дирята около тялото. Разрових я, искам да кажа.

— Знам какво искаш да кажеш — сопна се тя раздразнена. — Лорд Урусандер уведомен ли е за всичко това?

— Още не. Канех се да тръгвам, когато пристигнахте.

— Би могъл да очистиш Гурен от подозрения, като го накараш да постави лявата си ръка около врата на мъртвия — да видиш дали отпечатъкът съвпада.

— Да, лейтенант. Мога. Макар че трупът е започнал да се подува доста.

— Но ако го беше направил и Гурен беше очистен от подозрение, щеше да ти остане само един избор…

— Да, лейтенант. И слухът вече се шири. Ако набедим Гурен, ще стане по-лошо, ако ме разбирате. По-лошо за лорд Урусандер. По-лошо за легиона.

— Премислил си го добре, Йелд.

Сержантът сви рамене.

— Не можем да го заличим. Но можем да го оставим да ръждяса.

Серап се метна на седлото.

— Ще докладвам за всичко това на лорд Урусандер.

— Всичко?

— Всичко, което е нужно да чуе. Имало е убийство. Няма свидетели и няма заподозрени. Останалото е само гола спекулация. Загубата на един чирак зидар ще е тежка за семейството, а несъмнено и за майстора зидар, а и двамата знаем, че командирът ще направи всичко необходимо, за да облекчи загубата им.

Сержантът кимна.

— Права сте, лейтенант. А, и добре сте дошла.

Тя го изгледа сърдито, но той изглеждаше искрен. Серап заобиколи талигата и подкара през тълпата. Настроението наоколо все още не беше станало гадно, а това все пак беше нещо. Не завиждаше на Йелд и отделението му.

Продължи напред и спря пред каменната къща на Гурен. Изгледа затворените с кепенци прозорци и струйките дим, вдигащи се от комина. Слезе, остави коня си на пътя и отиде до предната врата. Почука на черното дърво.

Никой не се отзова.

Тя изчака малко, след което заобиколи къщата, мина през задния двор и видя Гурен да разбърква жаравата, наведен до ковашката пещ.

Приближи се към него, но отстрани, за да му даде възможност да я види. Той ѝ хвърли поглед през рамо и си продължи работата.

— Ковачо — заговори тя. — Не сме се срещали, но знам за теб и, разбира се, за жена ти. Имаш най-дълбокото ми съчувствие.

Той не отвърна.

— Гурен, къде е дъщеря ти?

— В къщата.

— Не дойде да отвори вратата.

— Не се учудвам.

— Защо?

Той се обърна. Не беше стар, но се беше изгърбил. Мускулите от цял живот работа с чука и клещите още изпъкваха, но кожата беше отпусната, сякаш беше боледувал дълго. Воднистите му сиви очи бяха като натрошено стъкло. Изплю жълта слуз на земята и рече:

— По-предната нощ едва докрета до вратата, пребита почти до смърт. Вещица Хейл наминава и се грижи за нея. Счупена челюст, счупена кост на бузата. Никога вече няма да вижда добре с лявото око.

— Някой е убил мъжа, който е направил това, Гурен.

— Знам. Хейл накара момичето да проговори.

— Какво каза тя?

Лицето на Гурен беше невероятно спокойно и безизразно.

— Според това, което успя да измъкне Хейл, синът на Урусандер ѝ е откъснал цветето, но нежно. Но Милик е видял достатъчно, за да се досети, и ѝ е взел останалото. А сега Милик е мъртъв, удушен на Северния път снощи, а Оссерк го няма.

— Така е — отвърна Серап. Не виждаше нужда да се преструва. — Носят се слухове, че може ти да си извършил убийството.

Гурен кимна и каза:

— Аз ги пуснах, лейтенант.

— Да разкаляш дирята.

Той я изгледа и каза:

— Отдавна тая омраза към вашия лорд и легиона ви, заради които убиха жена ми. Отнеха я от мен и Ренар.

Серап кимна.

— Поети са писали за скръбта на Урусандер по смъртта на жена ти.

— Поетите да се шибат.

— Е…

— Аз умирам — каза Гурен. — Вещица Хейл казва, че е много късно. Имах си съмнения за Милик през цялото време, но тя си го беше избрала, видите ли, и след като си отивам…

— Съжалявам, че се е получило така…

— Аз много повече — сопна се той. — Оставям я недъгава за цял живот, а може би и по-лошо. Тъй че ето какво. Длъжник съм на Оссерк и да можех, щях да коленича пред него, да хвана тая негова ръка, дето е убила, и да я целуна.

Серап го зяпна стъписана.

Гурен отново се обърна към огнището.

— Кажи на господаря си следното, лейтенант. Водата между нас вече е чиста.

— Ще му кажа — прошепна тя.

— Но искам да се погрижи за дъщеря ми.

Тя кимна.

— Заклевам се за това.

Той я изгледа мрачно.

— Легионерска клетва?

— Легионерска клетва, Гурен.

Той изведнъж се усмихна и годините се смъкнаха от него въпреки тъгата в очите.