— Армия? Не говори нелепости — Консортът търси консолидиране, за да не се възползва някой знатен от предполагаемата слабост. Знае колко разклатена е позицията му и колко силно е негодуванието срещу него. Мислиш ли, че не мога да прозра през непрекъснатите донесения на Хун Раал? Не, Серап. Усещам лукавото извъртане на Хун Раал във всичко, което ми казваш.
Студенината в нея се усили и трябваше да се пребори, за да не сведе очи пред неумолимия му поглед.
— Сър, няма изкривяване на истината в това, че Отреклите се са възкресили старата си вяра. Че древният речен бог е призовал поклонниците си и е накарал Ян и Йедан да коленичат под неговата власт. Култът към Майка Тъма е под заплаха. Карканас, на бреговете на Дорсан Рил, е застрашен от заливане. Старият храм в самото сърце на Цитаделата е заграбен. И ако всичко това не е достатъчно тревожно, имаме сведения — непълни, вярно — за демони на брега на Витр. Капитаните Шаренас и Кагамандра Тюлас в момента се връщат оттам и не яздят към укрепленията на Стражите — идват тук, сър, при вас.
Докато Серап изреждаше всичко това, Урусандер стоеше, стиснал облегалката на стола, на който бе седял допреди малко. А когато тя свърши, столът изведнъж изхвърча през малкото помещение, блъсна се в тежката маса и се пръсна на парчета. Звукът от удара, пукотът от натрошено дърво, увисна във въздуха.
Серап залитна назад, пометена от силата на гнева на Урусандер. Смълча се стъписана и не посмя да мръдне повече, за да не привлече вниманието му.
Той беше впил поглед в парчетата от стола. След малко попита тихо, без да я поглежда:
— Какво още?
Тя се постара да запази спокойствие.
— Има слухове, сър. Отрекли се в легиона Хуст. Отрекли се сред Стражите на Външния предел. Отрекли се сред Пограничните мечове. Дори сред знатните. Всички, които отхвърлят култа към Майка Тъма. Изправяме се пред гражданска война, сър, и сме застрашени отвсякъде. Не можем дори да сме сигурни дали това не е замисляно от дълго време, от вдигането на азатанаите до прераждането на речния бог. Неоспоримо е едно: Майка Тъма е отслабнала и нито Драконъс, нито Аномандър и братята му, или дори всички останали верни благородници и техните Домашни мечове няма да са достатъчно. Не и срещу едно селско въстание в провинцията, въстание, подкрепено от Хуст, Стражите и Пограничните мечове.
— Не искам това — прошепна Урусандер.
— Има начин да се справим с това, сър.
— Приключих с всичко това. — Погледна я с гняв. — Не го искам!
Серап се изправи.
— Сър, и двамата знаем добре какви са амбициите на капитан Хун Раал, тъй че винаги трябва да гледаме с предпазливост на усърдието му. Но той не е глупак и верността му към вас е безрезервна. Не сме толкова неподготвени, колкото може би се опасявате.
— Знам защо е изпратил теб — каза Урусандер и извърна поглед. — Не Рисп, с нейната кръвожадност. Нито Севег, която мисли само за онова между краката си.
— Куралд Галайн има нужда от вас, сър. Куралд Галайн се нуждае от легиона. Само че аз не съм нито сляпа, нито глуха. Назначете наследник в командването и…
Урусандер изсумтя и отвърна с горчивина:
— Няма наследник.
— Сър, нещата са точно така, както сам сте казвали много пъти: вие сте изпълнили дълга си. Намерили сте нов живот, с нови интереси, и те са ваши по право…
— Бездната знае, че са!
— Сър…
— Знам какво мисли Хун Раал за мен. Че съм загубил мъжеството си. Страхува се, че съм загубил нужната острота, че съм затъпял от бездействие.
— Той не обсъжда страховете си с мен, сър. Ако го беше направил, щях да му кажа недвусмислено, че греши.
— Спести си ласкателството, Серап. Напълно е възможно да е прав. Аз съм се скрил тук. Исках да създам нова… нова… среда. За мен… за мен и за сина ми. Легионът е зад мен, където го оставих и където исках да остане.
— Сър, за сина ви…
— Той замина. Спорихме… — Урусандер поклати глава. — Замина си.
— Възможно е да сте го подценили, сър.
— Направих грешки.
— Трябва да ви кажа нещо, за Оссерк. За сина ви.
Той махна пренебрежително.
— Не сега. Казваш ми, че има изход от това. — Обърна се към нея. — Знатните не са ми враг. Няма да съм разпалвачът на гражданска война в Куралд Галайн.
— Можем да спечелим лоялните благородници, сър.
Урусандер се изсмя презрително.
— Като се опълчим на Драконъс.
— Той не ви е приятел.
— Той е мъжът, когото Майка Тъма обича.
— Съмнявам се. Иначе щеше да се омъжи за него.
— Ако го направи, благородниците със сигурност ще се вдигнат и докъде ни води това? Легионът ще защити Майка Тъма. Ако това означава да защити и Драконъс, така да бъде. Тъй че: гражданска война.
— Значи това е причината тя да не се омъжва за него — каза Серап.
— Вероятно — изръмжа Урусандер. Наведе се и вдигна облегалката на счупения стол. — Сватбен дар — промърмори сърдито.
— Те ще приемат съпруг за Майка Тъма, сър, но не измежду своите. Някой отвън, който не угодничи, който не е длъжник на никого от тях и би останал неподатлив за домогванията им.
— Нелепо.