Ковачница на мрак

— Висша жрице, значи ли това вече война на три вери? Нищо не знаем за намеренията на Синтара. Тя, изглежда, се поставя единствено в опозиция, но това само по себе си е скромна кауза.

— И вероятно краткотрайна — добави Ендест Силан.

Очите на Емрал пробягаха равнодушно към псалта и се извърнаха отново.

Седорпул погледна питащо Райз Херат.

— Историко, имате ли мнение по въпроса?

„Мнение? Какво значение има моето мнение?“

— Синтара потърси убежище в легиона на Урусандер. Но се чудя каква е ползата за тях. Не обърква ли това каузата им?

Седорпул изсумтя.

— Не е ли достатъчно объркана? Избиването на нещастни бедняци, за да се предизвика враждебността на благородниците, не би могло да бъде по-необосновано. — Отново се обърна към Емрал. — Висша жрице, казват, че нападат Отрекли се в името на Майка Тъма. Тя трябва да отхвърли това, нали?

При тези думи Емрал сякаш потръпна. Придърпа с разтреперана ръка стол от голямата маса в средата на стаята и седна, уморена сякаш от собственото си мълчание. Най-сетне проговори:

— Вярата в упованието във вярата… Чудя се… — вдигна очи към историка — дали това не е всичко, което имаме. Всичко, което винаги сме имали.

— Ние ли измисляме боговете си? — попита я Райз. — С тази — несъмнено. Но както всички можем да видим, у всеки друг и в огледалата, вярата ни е белязана и така тя доказва своята сила.

— Но нейна ли е? — запита Емрал.

Седорпул пристъпи напред и коленичи пред нея. Хвана лявата ѝ ръка и я стисна.

— Висша жрице, съмнението е нашата слабост, както и тяхното оръжие. Трябва да намерим решимост.

— Нямам никаква — отвърна тя.

— Тогава трябва да я създадем със собствените си ръце! Ние вече сме Децата на Нощта. Неведома река разделя тайстите и падаме от едната или от другата страна. Разсечени сме на две, висша жрице, и трябва да извлечем смисъл от това.

Тя го изгледа със зачервени очи.

— Да извлечем смисъл? Не виждам никакъв смисъл извън самото разделение, това разкъсване между мастило и неопетнен пергамент. Погледнете историка тук и ще видите истината за това, и опустошението, което тя обещава. Как бихте искали да отвърна за нашите загуби? С огън и жесток фанатизъм? Погледнете добре Майка Тъма и вижте пътя, който тя е избрала.

— Той е неведом за нас — отсече Седорпул.

— Речният бог отстъпи светите места — отвърна тя. — Родилните води са се отдръпнали. Няма война на воли между тях. Синтара не беше прогонена. Тя просто избяга. Майка Тъма търси мир и в негово име не би се опълчила на никого.

Седорпул пусна ръката ѝ и се изправи. Отстъпи крачка назад, после втора, докато не го спря гобленът, покриващ стената. Затрудни се, преди да проговори:

— Без опълчване може да има само поражение. Толкова лесно ли ще бъдем победени, висша жрице?

След като Емрал не отговори, Райз каза:

— Внимавайте с лесната победа.

Емрал го изгледа рязко.

— Галан. Къде е той, историко?

Райз сви рамене.

— Превърнал се е в призрак и върви невидим. Във времена като тези никой поет не е нужен и всъщност сигурно ще е сред първите, които ще бъдат набучени на кола за радост на грачещите врани.

— Думите не ни печелят нищо — каза Седорпул. — А сега Аномандър напуска града, с него и братята му. Легионът Хуст е на левги на юг. Стражите са се свили в Блещукаща съдба. Благородниците не се раздвижват, сякаш всички те са над бедствието и раздора. На кой праг всъщност стоят те и коя стъпка, направена от врага, ще е недопустимата? — Вече не гледаше умолително към Емрал Ланеар, докато говореше, и Райз разбра, че жрецът я е изоставил, че е видял във Висшата жрица слабост, която все още не е готов да приеме. Вместо нея гледаше с гняв историка, докато редеше тирадата си: — Това ли е проклятието ни? Че живеем във време на безразличие? Мислите ли, че вълците ще се сдържат, след като виждат пред себе си само слабост?

— Вълците са верни на природата си — рече в отговор Райз. — А безразличието поразява всеки век и всяко време, жрецо. Съдбата ни е да бъдем тласнати към действие, когато вече е много късно, и едва тогава с усърдие да се поправим. И се бием по челото, и осъждаме това безразличие, което никога не е нашето собствено, или гръмко заявяваме невежеството си, което винаги е лъжа. И стариците влачат метли по улиците, и гробовете се копаят в равни редове, а ние важничим пред лицето на собствената си уязвимост.

Погледът на Седорпул се втвърди.

— Вече ни съветваш да се предадем ли? Историко, подиграваш се с цената на уроците от миналото и това те прави негоден в очите на всички.

— Уроците от миналото заслужават подигравка, жрецо, точно защото никога не се научават. Ако смятате този възглед за негоден, значи не го разбирате.

Кръглото лице на Седорпул потъмня от гняв.