Читаем Ковачница на мрак полностью

Старите художници, рисували пейзажи, бяха обсебени от светлината и разправяха, че много от тях били полудели от тази обсебеност. Но със сигурност беше много по-лошо, ако всичката светлина е отнета. Мислите му се върнаха към Кадаспала, най-добрия художник портретист… чудно ли беше, че той живееше под облак от страх и изригваше гнева си към света? Жреците обещаваха благодат с идването на мрака и уверяваха, че никой няма да е сляп в него. Подобни дарове идваха от магията, тъй че никога не бяха безплатни. Райз се зачуди каква ли цена ги очаква всички.

Чу стъпки по стълбището, обърна се и видя Седорпул. Младият жрец беше останал без дъх, закръгленото му лице и тяло се полюшваха над стъпалата все едно беше пълен с въздух. Зад него, щом стъпи на платформата, изникна друга фигура.

Седорпул се огледа и възкликна:

— Няма я! Къде е?

— В стаята си. Играе.

— Бягане от отговорност!

Райз Херат кривна глава.

— Същото помислих, когато я остави на мен, Седорпул.

Жрецът махна с ръка и заоправя оцапаната си туника.

— Излишно е да се спори. Местонахождението ѝ е ясно. Това е важното.

Другият жрец се промъкна покрай Седорпул и се загледа над града.

— Ендест Силан — обърна се към него Райз. — Кажи ми какво виждаш?

— Не е важно какво виждам, а какво чувствам, историко.

— А какво чувстваш?

— Тук горе сякаш бремето на света се смъква от раменете ми. Докато в коридорите под нас… — Сви рамене.

— Ти си млад — каза Райз. — Имаш много да носиш, но благодатта на младостта означава, че почти не усещаш тежестта му. Смущава ме мисълта, че остаряваш преждевременно.

— Още не си чул — заговори Седорпул. — От един от манастирите е дошъл ездач. Магьосник Реш води група шейки. Придружават гост, който ще се срещне със самата Майка Тъма.

— Нима? И вече се знае, че тя ще му даде аудиенция? Този гост трябва да е от изключителна важност.

— От Витр е.

Райз изгледа Седорпул — зачервеното му лице и светлосините очи, и за пореден път се зачуди на липсата на вежди и други косми по лицето… дали просто бръснеше всичко, както темето си? Странна склонност.

— Нищо не идва от Витр — заяви той.

— Рискуваме с дръзките си твърдения — обади се Ендест, беше се подпрял на стената.

Райз помисли малко и каза:

— Знае се, че азатанаите са направили каменни съдове, които могат да задържат Витр. Вероятно би могло от същия материал да се направят и кораби.

— Не са кораби — отвърна Седорпул. — Като оставим това, знаем малко. Жена, но не е тайст.

— Азатанаи?

— Така изглежда — потвърди Ендест.

— Скоро трябва да се появят от гората според мен — заяви Седорпул и застана до парапета до другия жрец. — Мислехме да видим идването им оттук.

Толкова с мирното съзерцание.

— Вярвам, че всичко долу е приготвено.

— Нищо особено — каза Седорпул. — Това не е официална визита все пак.

— Никакво лъскане на токи? — попита Райз. — Никакво търкане на сребро?

Ендест изсумтя — а може би прихна.

Седорпул изду месестите си бузи и бавно поклати глава.

— Лоша компания си избрах днес. Пълно незачитане. Историк, който се надсмива на исторически поводи. Псалт, който се подиграва с благоприличието.

— Благоприличие? — Ендест изгледа Седорпул. — Много бързо забрави, че тази сутрин преди разсъмване те измъкнах изпод три кандидат-жрици. Вмирисан на вкиснало вино, а колкото до петната по халата ти, пазя изключително благоприличие, като не се вглеждам много. — Обърна се към Райз и добави: — Седорпул намира кандидатките, докато още чакат в преддверието на старшата монахиня, и ги уведомява, че силата им в леглото трябва да бъде изпитана…

— Възползвам се от естественото им желание — обясни Седорпул.

— Намерил е неизползвана стая и сега държи ключа за нея. Заклева кандидатките да пазят тайна…

— Олеле — каза Райз. — Седорпул, рискуваш да си навлечеш бъдеще на позор и праведно възмездие. Дано да доживея да го видя в целия му блясък.

— Ендест, провали всичките ми надежди за възможно приятелство. Да го кажеш пред историк при това! Тъкмо вие двамата ме проклинате за съдбата, която историкът тъй злокобно описва!

— Едва ли — възрази Ендест. — Предвиждам нощ на изповеди… не, кого заблуждавам? Десетки нощи на стотици изповеди. Чака те незавидна съдба…

— Изглеждаше напълно благодарен за отхвърлените от мен снощи, почитаеми псалт. И всяка друга нощ, впрочем. Кой беше казал, че за лицемерието нямало място в религиозен храм?

— Никой — отвърна Райз Херат. — Доколкото знам.

— Нима? — попита Седорпул. — Наистина ли?

Райз кимна.

— Виж ти. — Седорпул въздъхна. — Все едно, не си струва да спорим за това. Да пренебрегнем засега нещастните обстоятелства, които ни събраха тримата, и да се насладим на гледката.

— А младата Легил Бехуст? — попита Райз.

— Несъмнено съществува стабилен аргумент в полза на образователната стойност на играта. Освен това стаята под нас е традиционното убежище за поредицата заложници на Цитаделата. Дано да е залостила вратата за пълно усамотение. До обедната камбана поне.

На Райз Херат му хрумна неприятната донякъде мисъл, че би предпочел компанията на Легил Бехуст.

Седорпул посочи и каза:

— Ето ги!

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика