Ковачница на мрак

Бяха отвели Т’рисс в манастира Ян и влязоха в двора, пълен с монаси, повикани от нивите и събрани, за да поздравят официално жената азатанаи. Мнозина в тълпата се присвиха уплашено, като видяха коня от трева, или може би от нарастващата сила на ездачката му, която според Реш се излъчваше от нея на невидими, но осезаеми вълни, или от безизразното ѝ лице и равнодушните ѝ очи.

Почти нищо не беше казано по пътя до манастира. Никой не знаеше какво водят в обителта. Никой не знаеше що за заплаха представлява тази азатанаи за майка Шеканто. Мисълта, че е родена от Витр, бе ужасяваща. Капло съжаляваше за враждебността на Стража, Фарор Хенд — щеше да е добре, ако я бе разпитал повече за Т’рисс: за първите мигове на срещата им, за подробностите около пътуването им през Блещукаща съдба.

Политиката беше нещо, което се носеше като втора кожа — гладка като коприна, щом я погалиш, но настръхваща, потъркаш ли я срещу косъма. Капло еднакво бързо си създаваше и врагове, и приятели, а с Фарор Хенд бе направил погрешен избор. След като тя вече бе на другата страна, трябваше да помисли как да подрони репутацията ѝ. Но за това трябваше да приложи цялото си лукавство, след като тя бе сгодена за герой на кралството. Жалко, но професията на шпионин бе свързана с много неприятни необходимости. Не беше само безстрашие и романтика, а понякога дори и маската на изкусителност можеше да се окаже грозна.

Мислите му се върнаха към онази съдбовна среща между майка Шеканто и Т’рисс. Без никакво бавене беше влязъл с Реш и жената азатанаи в залата на Майката, наричана Рекилид — думата за „утроба“ на старата реч. Всички свещи от златист восък покрай стените бяха запалени и къпеха кръглото помещение в мека жълта светлина, която сякаш се извисяваше към сводестия позлатен таван. Огромният килим с наситени землисти багри бе достатъчно дебел, за да приглуши звука на стъпките им, когато закрачиха към чакащата ги майка Шеканто, седнала в богато украсения си си служебен стол.

Спряха на пет крачки от подиума — магьосник Реш отдясно на азатанаи, Капло Дриим отляво.

Капло отдаде чест.

— Майко, разбойниците са унищожени. Със скръб трябва да докладвам, че деца не бяха спасени.

Шеканто махна пренебрежително със сбръчканата си ръка и сълзливите ѝ очи се впиха в Т’рисс, която сякаш оглеждаше килима под краката си.

— Магьосник Реш. — Майката изрече името като заповед.

Реш се поклони и каза:

— Майко, докладът на Стража е, че тази жена е излязла от Витр. Придружителката ѝ я нарече Т’рисс.

— Страж, владеещ древната реч значи.

— Фарор Хенд от Дурав, майко.

— Имаше мъдри и образовани родители — каза Шеканто. Беше събрала ръце в скута си и те мърдаха неспокойно, сякаш за да смири невидим вътрешен трепет, но очите ѝ не се откъсваха от Т’рисс. Повдигна брадичка и каза високо: — Ще бъдете ли наша гостенка, Т’рисс?

Жената азатанаи вдигна очи към нея, после отново извърна поглед, този път да огледа стените.

— Тази светлина е хубава — рече тя. — Видях шадраван в двора, но ми се стори плитък. Сухота има тук, която не подхожда за дом на майка.

Реш изсумтя, но жестът на Шеканто го накара да замълчи, а след това тя каза:

— Щом няма да сте наша гостенка, Родена от Витр, няма да ви бавим повече. Желанието ви е да говорите с Майка Тъма? Ще ви осигурим подходящ ескорт.

— Вярата ви е празна — каза Т’рисс. — Но предполагам, че вече знаете това. Някога имаше един дух, бог един вид. От реката наблизо. Протягаше се през земята, пулсираше в кладенеца, който сте изкопали в двора. Но сега дори шадраванът е безжизнен. С оковаването и обуздаването на силата на водата вие сте оковали духа и сте отнели живота му. Свободните ще живеят, но затворниците ще умрат.

— Изглежда, че ви липсва — отвърна Шеканто и този път трепетът ѝ беше видим — обичайният азатанайски такт.

— Такт? — Очите на Т’рисс продължаваха да шарят из стаята, по-скоро разсеяно, отколкото неспокойно. — Майко, сигурна съм, че имате предвид весело снизхождение. Много неща развеселяват азатанаите и превъзходството ни е под съмнение. Кажете ми, често ли ви посещаваме? Мисля, че не, откакто силата, която сега избуява в това владение, наречено Куралд Галайн, е повод за страх. — Беше изула странните си мокасини от трева и ровеше с пръстите на единия си крак в дебелия вълнен килим. — Някой ще дойде скоро, мисля.

— Значи този някой не сте вие? — попита Шеканто.

— Вие умирате.

— Разбира се, че умирам!

— Никой бог не ви подкрепя.

— Никой бог не подкрепя никого от нас!

— Това е вълна. От космите на животни. Гледате тези животни за космите им, макар че някои убивате — новородените и много старите. В месото има миризма, когато е старо, но месото на младото животно е изключително вкусно. Майко, жените на разбойниците разпраха гърлата на децата си — не искат да ви дадат нищо. Много от монасите ви са стари. Вашият култ умира.

Шеканто се отпусна в стола си и каза:

— Махнете я оттук.