Читаем Ковачница на мрак полностью

— И вярвам, че ще разбереш, ако дойде моментът саможертвата ти да се окаже необходима. В края на краищата ние ще сме тези, които ще заведат азатанаи на среща с Майка Тъма.

Капло повдигна вежди.

— Оправдание за последствията? А ако никой не оцелее от битката освен Т’рисс?

— Тогава малцина ще възразят, че всички сме изгубени, лейтенант. Впрочем, в Карканас ще имаш и други отговорности. Слушай и помни.

Скоро след това Капло излезе на двора и тръгна към шадравана. Магьосникът Реш стоеше на почтително разстояние от Т’рисс, която газеше гола в дълбоката до колене вода и капките блестяха по смуглата ѝ кожа. По раменете ѝ се виждаха следи от слънчево изгаряне и това напомни на Капло за сменящи кожата си змии. Освен магьосника и азатанаи никой друг не се виждаше из двора.

„Децата или бягат от голата плът, или зяпват. Но е неприлично да зяпнеш. Колкото до мен, просто съм възхитен.“

Спря до Реш.

— Казват, че винаги си оставаме ученици, каквато и да е възрастта ни.

— Някои уроци често се повтарят, но никога не се научават докрай — изсумтя Реш. — Виждам пред себе си трактат за живота.

— Критиците ще те захапят жестоко.

— Ще са като комари по кожата ми. Настървени съразмерно, но размерът е малък.

— Значи ще гледам с радост нахапаната ти и наранена същност.

— Ето, че думите ти издават тайно възхищение към жестоките, Капло.

— Всяка измяна започва или свършва с думи.

— Жестоки?

— Така предполагам, Реш.

Т’рисс беше отишла в другия край на шадравана и сега седеше на широкия ръб, извърнала лице към слънцето и затворила очи.

— Ако Майка Тъма бе отхвърлила силата на Нощта и беше взела вместо нея силата на Мълчанието, щеше да има вечен мир — каза Реш.

— Значи намекваш, че всички случаи на насилие включват някакъв вид измяна?

— О, да. И това ще е първият ми и основен урок в списъка от уроци, които така и не научих.

— Ястребът изменя на заека? Гущерчето на мухата?

— В известен смисъл определено да, мой гаден приятелю.

— В такъв случай всички сме обречени да изменяме, след като измяната, изглежда, е присъща на самото оцеляване.

Реш се извърна към него.

— Не си ли виждал терзанието на философите? Ликуването на гузната им съвест, страстното мъмрене на самите тях и на всичките им ближни? Всички сме изменили на обещанието за вечен мир, а не е ли имало един век, много отдавна, когато смъртта е била непозната? Когато самото препитание е било без цена или жертва?

Тази идея бе стара шега между тях.

— Магьоснико — отвърна Капло, — всички философи, които съм виждал, са или пияни, или безчувствени.

— Това е скръб от загубата, приятелю, и затъване в разбирането.

— Това е слабост на волята по-вероятно.

— Воля, пречупена и безпомощна под атаката на прозрението. Когато сме притиснати на колене, светът се свива.

Капло въздъхна.

— Ах, Реш, но не всяко прозрение идва като атака.

— Даваш ми повод да пия.

— Значи доводът ти е слаб.

— И ето, аз съм единственият философ, достатъчно смел да го признае.

— Само защото си трезвен, а винаги съм оспорвал куража на трезвостта.

Млъкнаха, понеже Т’рисс стана и тръгна към тях. Щом дойде, присви очи към Капло и каза:

— Е, значи майката ви посъветва да не ме убивате? Това е добре. Нямаше да ви хареса моята кръв на ръцете ви, лейтенант.

Капло помълча, а после каза:

— Подозирате ни в крайности. Това е непристойно.

Тя кимна.

— Да.

— Радвам се, че сте съгласна…

— Убийството винаги е непристойно — продължи тя. — Усетих недоверието у приятелката ми Фарор Хенд при вашата намеса. В недоволството ѝ имаше много нива.

— Не ви мислим лошото — заяви Капло. — Но ако се наложи, ще защитим своето.

— Виждам много място за дебат, лейтенант, за това какво включва вашето „свое“. Разбира се, вие разчитате на тази неопределеност.

— Този коментар лично за мен ли се отнася, или за хората изобщо?

— Не познавам достатъчно „хора“, за да съдя — отвърна Т’рисс, седна пред тях и погали с ръка топлата вода. — Знам, че сте убиец и че на двама ви са дадени основания за необходимостта на убийството, и че се събирате с други „свои“, за да изтъкнете нужните оправдания.

Реш сякаш онемя. Покашля се и каза:

— Гост, моля ви, сдържайте силата си.

— Мислите ли, че тази сила е моя, магьоснико? — Тя се усмихна и стана. — Уморена съм. Виждам монах на входа — ще може ли да ме заведе до стаята ми?

— Момент — спря я Капло, погледна Реш, видя, че се е превил на две като от болка, и попита: — Щом силата не е ваша, чия е тогава?

— Вашият речен бог беше мъртъв. Вече не е.

Той я зяпна невярващо.

А Т’рисс добави:

— Сега трябва да се преборите с това, което претендирате, че почитате, и да дадете отговор на много неща, които сте направили в негово име. Чудно ли е, че приятелят ви е уплашен?

И тръгна през двора.

Капло се обърна към приятеля си.

— Реш? Какво ти стана? Истината ли говори тя?

Магьосникът го погледна с подивели очи.

— Гняв.

След този случай гостенката азатанаи остана в стаята си и се хранеше сама. На третата сутрин се появи в двора, яхна коня си от трева и зачака останалите.

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика