— И вярвам, че ще разбереш, ако дойде моментът саможертвата ти да се окаже необходима. В края на краищата ние ще сме тези, които ще заведат азатанаи на среща с Майка Тъма.
Капло повдигна вежди.
— Оправдание за последствията? А ако никой не оцелее от битката освен Т’рисс?
— Тогава малцина ще възразят, че всички сме изгубени, лейтенант. Впрочем, в Карканас ще имаш и други отговорности. Слушай и помни.
Скоро след това Капло излезе на двора и тръгна към шадравана. Магьосникът Реш стоеше на почтително разстояние от Т’рисс, която газеше гола в дълбоката до колене вода и капките блестяха по смуглата ѝ кожа. По раменете ѝ се виждаха следи от слънчево изгаряне и това напомни на Капло за сменящи кожата си змии. Освен магьосника и азатанаи никой друг не се виждаше из двора.
„Децата или бягат от голата плът, или зяпват. Но е неприлично да зяпнеш. Колкото до мен, просто съм възхитен.“
Спря до Реш.
— Казват, че винаги си оставаме ученици, каквато и да е възрастта ни.
— Някои уроци често се повтарят, но никога не се научават докрай — изсумтя Реш. — Виждам пред себе си трактат за живота.
— Критиците ще те захапят жестоко.
— Ще са като комари по кожата ми. Настървени съразмерно, но размерът е малък.
— Значи ще гледам с радост нахапаната ти и наранена същност.
— Ето, че думите ти издават тайно възхищение към жестоките, Капло.
— Всяка измяна започва или свършва с думи.
— Жестоки?
— Така предполагам, Реш.
Т’рисс беше отишла в другия край на шадравана и сега седеше на широкия ръб, извърнала лице към слънцето и затворила очи.
— Ако Майка Тъма бе отхвърлила силата на Нощта и беше взела вместо нея силата на Мълчанието, щеше да има вечен мир — каза Реш.
— Значи намекваш, че всички случаи на насилие включват някакъв вид измяна?
— О, да. И това ще е първият ми и основен урок в списъка от уроци, които така и не научих.
— Ястребът изменя на заека? Гущерчето на мухата?
— В известен смисъл определено да, мой гаден приятелю.
— В такъв случай всички сме обречени да изменяме, след като измяната, изглежда, е присъща на самото оцеляване.
Реш се извърна към него.
— Не си ли виждал терзанието на философите? Ликуването на гузната им съвест, страстното мъмрене на самите тях и на всичките им ближни? Всички сме изменили на обещанието за вечен мир, а не е ли имало един век, много отдавна, когато смъртта е била непозната? Когато самото препитание е било без цена или жертва?
Тази идея бе стара шега между тях.
— Магьоснико — отвърна Капло, — всички философи, които съм виждал, са или пияни, или безчувствени.
— Това е скръб от загубата, приятелю, и затъване в разбирането.
— Това е слабост на волята по-вероятно.
— Воля, пречупена и безпомощна под атаката на прозрението. Когато сме притиснати на колене, светът се свива.
Капло въздъхна.
— Ах, Реш, но не всяко прозрение идва като атака.
— Даваш ми повод да пия.
— Значи доводът ти е слаб.
— И ето, аз съм единственият философ, достатъчно смел да го признае.
— Само защото си трезвен, а винаги съм оспорвал куража на трезвостта.
Млъкнаха, понеже Т’рисс стана и тръгна към тях. Щом дойде, присви очи към Капло и каза:
— Е, значи майката ви посъветва да не ме убивате? Това е добре. Нямаше да ви хареса моята кръв на ръцете ви, лейтенант.
Капло помълча, а после каза:
— Подозирате ни в крайности. Това е непристойно.
Тя кимна.
— Да.
— Радвам се, че сте съгласна…
— Убийството винаги е непристойно — продължи тя. — Усетих недоверието у приятелката ми Фарор Хенд при вашата намеса. В недоволството ѝ имаше много нива.
— Не ви мислим лошото — заяви Капло. — Но ако се наложи, ще защитим своето.
— Виждам много място за дебат, лейтенант, за това какво включва вашето „свое“. Разбира се, вие разчитате на тази неопределеност.
— Този коментар лично за мен ли се отнася, или за хората изобщо?
— Не познавам достатъчно „хора“, за да съдя — отвърна Т’рисс, седна пред тях и погали с ръка топлата вода. — Знам, че сте убиец и че на двама ви са
Реш сякаш онемя. Покашля се и каза:
— Гост, моля ви, сдържайте силата си.
— Мислите ли, че тази сила е моя, магьоснико? — Тя се усмихна и стана. — Уморена съм. Виждам монах на входа — ще може ли да ме заведе до стаята ми?
— Момент — спря я Капло, погледна Реш, видя, че се е превил на две като от болка, и попита: — Щом силата не е ваша, чия е тогава?
— Вашият речен бог беше мъртъв. Вече не е.
Той я зяпна невярващо.
А Т’рисс добави:
— Сега трябва да се преборите с това, което претендирате, че почитате, и да дадете отговор на много неща, които сте направили в негово име. Чудно ли е, че приятелят ви е уплашен?
И тръгна през двора.
Капло се обърна към приятеля си.
— Реш? Какво ти стана? Истината ли говори тя?
Магьосникът го погледна с подивели очи.
— Гняв.
След този случай гостенката азатанаи остана в стаята си и се хранеше сама. На третата сутрин се появи в двора, яхна коня си от трева и зачака останалите.