Ковачница на мрак

— Приемам предложението ви — заяви изведнъж Т’рисс. — Ще ви гостувам, за тази нощ и следващата. След това ще потеглим за Карканас. Вече съм убедена, че Майка Тъма е направила голяма грешка. — Обърна се към изхода. — Сега ще се изкъпя в шадравана.

— Магьосник Реш — каза Шеканто, — придружете гостенката ни до шадравана. Лейтенант, останете за малко.

Т’рисс остави странните си мокасини където ги бе изритала и излезе след Реш от залата. Щом тежките завеси отново се отпуснаха, Шеканто се надигна от стола си.

— Убиха собствените си деца? Следващия път действайте по-внимателно. Нападнете през нощта. Убийте първо майките. Провалът ви е тежка рана.

— Загубихме поколение от войните — отвърна Капло — и това не може да се замени за един ден, не и от един лагер скитници. Майко, те се биха с яростта на вълци. Ще навлезем по-навътре следващия път и ще приложим тактиката, която описахте.

Шеканто стоеше на подиума, висока и мършава, с набръчкана кожа и изпъкнали кости под халата. Под провисналата ѝ гуша се виждаха очертанията на ребрата ѝ, а вдлъбнатините под щръкналите ѝ ключици изглеждаха невъзможно дълбоки. „Разбира се, че умирам!“ Това признание го бе поразило. В крехкостта на Майката имаше нещо повече от двете ѝ хиляди години живот. Казваха, че сред азатанаите имало велики лечители. Капло се зачуди дали някоя отчаяна надежда не е умряла при тази среща с Т’рисс.

— Все още не съм мъртва — каза Шеканто и очите ѝ се впиха в него, остри като ножове.

— Майко, според мен тази Т’рисс е увредена азатанаи. Витр е отнел много от ума ѝ.

— Толкова по-голям е поводът за загриженост, лейтенант. Може да е луда, но силата ѝ си остава и не е смекчена от задръжките на разума. Иска аудиенция с Майка Тъма? Ти ще си придружителят ѝ. Дръж уменията си в готовност.

— Майко, при всичките ми умения, не мисля, че е възможно да убия азатанаи.

— Може би. И може да загинеш при опита. Така да бъде.

— Толкова ли е скъпа Майка Тъма за нас? — попита Капло. — Освен това бих се изумил, ако разбера, че тази, която е готова да си присвои титлата Майка на Нощта, е неспособна да се защити сама.

— Само с мрака се защитава тя — отвърна Шеканто. — Само с мрака се съхранява. А в този мрак се доверява само на един мъж и този мъж не е наш. Всъщност казват ми, че е напуснал Куралд Галайн. Заминал на запад, в земите на азатанаите. Стари подозрения са се събудили в мен.

Капло я изгледа мълчаливо: лицето ѝ, вече в профил, бе клюнесто и изпито.

— Подозрения, които не сте споделили със своя избран убиец, майко.

— Няма и да го направя, след като е невъзможно да се докаже. Излагам те на риск, лейтенант. Може дори да те загубя заради защитата на Майка Тъма. Не че тя ни е нужна. Не. Но ни е нужна нейната благодарност — и увереността ѝ в нашата вярност.

— Платена с моята кръв.

— Платена с твоята кръв.

— Дори азатанаи не може да разкъса мрака, загърнал Майка Тъма.

Древните очи се впиха в него.

— Не можеш да си сигурен в това. Нима не се прокрадва дарбата ѝ сред най-близките ѝ деца? Казват, че Аномандър нямал нужда от светлина в личните си покои — слуги донасят за прашасали свещи, фитилът им дори не е почернял. Но имало оставени книги и карти, разтворени на масата, и ръкописи с неговия почерк. Нямаме никакъв достъп до тази нейна магия, но това не значи, че има пречка за други.

— Това назначение ме притеснява, майко. Има твърде много неизвестни. Няма ли да е по-разумно да я убия тук, в манастира? Преди да се е оказала по-сериозна заплаха за владението ни?

— Присъствието ѝ тук е известно, лейтенант. Стражите са я поверили на грижите ни.

Капло кимна.

— За да ги убедим, дадохме гаранция за безопасността ѝ. Но всички тези неща са условни. Има достатъчно прецеденти за непредсказуемостта на гостенката ни, за да звучи достоверно една версия, че тя е прибегнала до насилие. Може би срещу вас или сред монасите. Да, може да понесем възмущение и обвинение, но при липсата на подробности думата ни ще устои и ще надделее. Както ме учихте преди много години, един убиец се стреми да контролира колкото е възможно момента на убийството. Боя се точно от тази загуба на контрол, когато ще сме в Залата на Нощта, на аудиенция с Майка Тъма и кой знае колко много присъстващи други нейни съветници.

— Тези другите, лейтенант — каза Шеканто, — ще мислят преди всичко за защитата на Майка Тъма, не на азатанаи.

— Много години са минали, откакто за последен път сте напускали манастира, майко. Виждал съм как се бие Аномандър и дори в зала, голяма колкото на Майка Тъма, смятам, че ще стигне до мен преди да мога да убия азатанаи. Ако не той, тогава Силхас Руин. — Погледът ѝ не трепна и той продължи: — Може да са придобили уменията си от магията на Майка Тъма. Или пък дарбата им е напълно естествена. Тъй или иначе, оценявам шанса си за успех като много нищожен. При това положение, ако ви разбирам, животът ми трябва да бъде принесен в жертва като символ за верността на шейките.

— Говорим за заплахата, която тази Т’рисс може да представлява за Майка Тъма. Искам да си в готовност за такава възможност.

— Разбира се.