Ковачница на мрак

Майка Шеканто беше прикована на легло. Беше загубила всякаква власт над тялото си и не можеше да се движи, дори да вдигне ръка. Дробовете ѝ се пълнеха с течност, дъхът ѝ излизаше на къси хрипове, а очите ѝ пърхаха като пленени птици.

„Ястребът предава заека. Гущерът предава мухата. Бог беше огънат под волята ни. И богът сега се гневи.“

Ездачи вече бяха пратени до манастира Йедан по заповед на Реш и вест беше пристигнала в нощта преди тръгването им за Карканас. Отец Скеленал беше тръгнал. Тринайсет от най-старите сестри бяха умрели. А във Великия кладенец на Древния бог водата вреше. Парата се вдигаше на стълб, който можеше да се види от края на гората южно от обителта.

Когато Реш заяви, че ще остане, за да изчака идването на Скеленал, Т’рисс се обърна към него и каза:

— Няма да сте нужен тук. Вашата майка ще се съвземе. Ще говори насаме с мъжа, с когото е жизнено обвързана. Вие ще ме придружите, магьосник Реш.

— Защо? — попита той и Капло стъписано осъзна, че приятелят му дори не оспори правото на азатанаи да му заповядва.

— Кой обитава леса северно от Карканас? — попита тя.

Реш сви рамене.

— Прокудени. Полудив народ. Бракониери, престъпници…

— Отрекли се — каза Капло.

— Вашата майка и вашият отец трябва да се подготвят.

— За какво? — попита Капло.

— За това, което трябва да покажа на магьосник Реш. Ще започне в гората, но също и по самата река и по улиците на Карканас… докато Майка Тъма осъзнае предизвикателството.

— Какво ще ѝ кажете? — попита Реш, гласът му трепереше.

— На Майка Тъма? — Т’рисс подръпна сплетените от трева юзди. — Мисля, че няма да са нужни думи, магьоснико. Щом ме види, тя ще разбере.

— Заплашвате ли я? — попита Капло.

— И да я заплашвам, лейтенант, нищо не можете да направите. Нито вие, нито стражите ѝ. Но не, самата аз не представлявам заплаха за Майка Тъма и за това имате думата ми, за да я оцените или пренебрегнете, според характера ви. Това, което нося, е промяна. Ще го приеме ли, или ще се възпротиви? Само тя може да отговори на това.

Яздиха мълчаливо от манастира, по южния път, който ги отведе много на изток от манастира Йедан, преди да навлязат в Младия лес.

Последните думи, които Т’рисс каза на тръгване, бяха:

— Вече разбирам загадката на водата. В мир тя тече бистра. Когато застана пред Майка Тъма, водата между нас ще се размъти. Но обещанието остава — един ден тя отново ще потече бистра. Към тази вяра се придържайте всички дори когато хаосът връхлети над света. — Погледна Реш и Капло. — Речният бог ми казва, че водата на Дорсан Рил е тъмна, но не винаги е било така.

„Не винаги е било така. Най-старите ни писания казват същото.

Тази азатанаи е възкресила нашия бог. Тази азатанаи е говорила с нашия бог. Но какво обещава на тайстите?

Хаос.“

Когато навлязоха в леса обаче, Капло не видя нищо необичайно, нищо, което да придаде достоверност на прокобните думи на азатанаи. Обърна се към яздещия до него магьосник с въпрос на устните, но Реш го спря, вдигайки ръка, и каза:

— Още не. Нараства. Размърдват се неща. Сънища терзаят хиляди помръкнали умове. Нещо наистина се пробужда. Ще видим лицето му на връщане.

Капло не притежаваше чувствителността на магьосник Реш и мнозина други във вярата. Шеканто веднъж му бе казала, че още като дете е коленичил пред прагматизма и с това е изгубил дарбата на въображението. Съществуваше противоречие между двете и като сили на личностното те често се вкопчваха в двубой. За някои обаче съществуваше съгласие. Бляновете определяха целта, прагматизмът — пътя към нея. За онези, които притежаваха този баланс, казваха, че са одарени, но това не правеше живота им по-лесен. Тези с ограничен ум, живеещи живота си с препятствия, които се вдигаха пред тях на всяка стъпка, бързо вдигаха подобни препятствия пред „одарените“ си ближни и често биваха непреклонни в убеждението си, че е за добро, и оправдаваха възгледите си с думи като „реалистично“, „практично“ и, разбира се, „прагматично“.

Капло хранеше голяма симпатия към склонните, със съвет или насмешка, да сдържат необузданите мечтатели на света. За него въображението беше опасно и понякога гибелно с непредсказуемостта си. Сред многото жертви, които беше убил, изобретателните му бяха причинявали най-големите главоболия. Не можеше да проследи пътеките на мисленето им.

Ето защо със загубата на въображението си се бе отказал от толкова много други неща. Трудно му беше да почувства каквото и да е за живота на другите. Нямаше интерес, освен професионален, да търси съчувствие и не виждаше причина да измества перспективата си към проблема за мнението, след като мненията му бяха здраво вкоренени в прагматизма и следователно се оказваха в крайна сметка ненакърними.

При все това, докато навлизаха в древната гора, Капло изпита студ, който нямаше нищо общо с внезапното помръкване на слънчевата светлина. Погледна Реш и видя, че лицето му е плувнало в пот.

— Отново ли е съживила силата си? — попита го тихо.

Реш само поклати глава, кратък жест на отрицание, толкова нетипичен за магьосника, че Капло се стъписа и дори малко се уплаши.