Ковачница на мрак

Емрал не разбра смисъла на последните думи. Хуст Хенаралд се държеше настрани от всякакви политически машинации. Замисли се какво ли би могъл да иска от него Аномандър. „Глупава жена! Какво друго може да е? О… ако железен вик прокънти в Цитаделата, ехото ще стигне далече.“

Но не беше имало никакво колебание от страна на Андарист или Силхас. Вярата им, че брат им знае какво прави, бе изумителна, предвид обстоятелствата.

„Синове на баща си.

Но недостатъци от майката… моля се да няма.“

— Е, просто ще стоим тук ли? — настоя Синтара.

— Вие не сте нужна — отвърна ѝ Аномандър. — Скрийте се при Майка Тъма.

— Каните ме на лична аудиенция с нашата богиня? — усмихна се самодоволно Синтара. — Ще приема, разбира се. — Махна пренебрежително на всички с бледата си ръка. — Да оставим всякакво благоприличие тук навън, в коридора, естествено. Ще остана над това неудобство, след като, изглежда, само аз разбирам положението на Висша жрица.

— На колене ли ще да е то, Синтара?

Въпреки баграта на лицето ѝ и въпреки сумрака в коридора Синтара видимо пребледня. Гняв лумна в очите ѝ и тя се обърна рязко и закрачи към вратите. Миг след това вече бе вътре. Щом екът на затварящата се врата заглъхна по коридора, Емрал поклати глава.

— Няма да забрави тази обида, лорд Аномандър. А въпреки цялата ѝ суетност не мислете, че е безвредна.

— Беше неразумно — призна Аномандър. — Само че тук не аз рискувам да си навлека гнева ѝ, а вие. За което приемете извиненията ми.

— Не е нужно, милорд. Рязала съм и по-надълбоко много пъти.

— Все пак насаме, несъмнено.

Тя сви рамене.

— При всичките шпиони в този двор се съмнявам, че „насаме“ изобщо съществува.

— В това е опасността от тъмнината — каза Аномандър. — Стане ли невидим, светът е изкусен към интрига.

— Не е лесно да изваеш вяра от светска амбиция, милорд. Раждането на всяка религия неизбежно е буен процес.

— Щеше да е по-кротък — каза Аномандър, щом звукът от влизащи хора в другия край на коридора стигна до тях, — ако Драконъс беше тук.

И толкова лесно, само с една своя фраза успя да изтръгне света изпод нозете ѝ. Тя не му отвърна — не можеше повече да се довери на собствения си глас.

„Не вдигай огледало, за да не би да не харесаш това, което ще видиш.“

Докато реката излизаше от бреговете си и заливаше с мътна вода улиците и уличките на Карканас, докато стъписването и суматохата напираха на вълни пред наводнението, Капло Дриим и магьосник Реш поведоха Т’рисс по главния път от леса към града. Тълпите напираха нагоре по улиците, подгонени от надигащата се зад тях вода, и се трупаха като плавей по билото, очертало наводнената низина.

Наводненията бяха сезонно явление в Карканас, но само напролет. Сега, в разгара на сухото лято, случващото се пораждаше суеверен страх.

Понеслата нечистотии вода заливаше каменната настилка. Капло дръпна юздите и миг след това Реш го последва. Т’рисс спря точно зад тях. Шейките най-отзад също спряха конете си, смълчани и пребледнели.

— Азатанаи — каза Капло. — Ще пострада ли вашият кон, ако яздим през водата?

— Ще продължа пеш — отвърна тя. — Реката се съпротивлява на плена си и с това изрича природна истина.

Магьосникът попита — гласът му леко трепереше:

— Какво ще поиска речният бог от този град? От самата Майка Тъма? Бреговете са укрепени с каменни стени. Мостовете са здрави. Кейовете и стълбовете също. Трябва ли всичко да бъде унищожено в името на свободата на водата?

Т’рисс се смъкна от тревното подобие на кон и отвърна:

— Майка Тъма е осъзнала присъствието му. Тя отстоява владението си.

— Ще има ли битка? — попита я Капло.

Тя го изгледа за миг, а после извърна очи към небето, сякаш невидими думи бяха изваяни по свода му и ги четеше на глас:

— Събуден от съня си, речният бог отваря очи към един много променен свят. Дори възглавницата, на която е бил отпуснал глава, е взета от друг — в Цитаделата има храм, нали? Някога той беше на речния бог, но собствеността е отнета. — Извърна намръщено очи надолу към града пред тях — към стотиците тайсти, пъплещи нагоре по склоновете от двете страни на булеварда. — Разливът вече спада. Мощта на Майка Тъма е впечатляваща.

Закрачи между двамата мъже и навлезе във водата.

Реш въздъхна тежко.

— Ще запазя краката си сухи, ако нямаш нищо против.

Капло кимна и смуши коня си напред.

Продължиха, този път водени от азатанаи, която врязваше просека през кипналия порой, сякаш вдигналата се вода бе дар за нея. Над Цитаделата Капло видя издигащи се бели облаци, отнасяни от въздушните течения. „Па̀ра. Майка Тъма прогонва. Виждаме истината за нарастващата ѝ мощ.“

Продължаваха напред по-бързо от оттеглянето на водата. Отвсякъде шуртеше вода, като след кратък обилен дъжд.

Т’рисс заговори, без да се обръща: