Много са първичните сили, връхлитащи един народ, за да му придадат облик. И тя вече трябваше да добави към тях самата война, не по-различна от слънцето и вятъра.
— Идват — каза Аномандър. — Ще поднесете ли първа поздравленията си?
— Виждам се по-скоро като последен ескорт в присъствието на Майка Тъма, милорд.
— Добре — отвърна той.
В другия край на коридора се чуха стъпки, а след това изведнъж лумна светлина.
Загърналият каменните стени лед се пропука и се хлъзна надолу на късове. Сиянието обкръжи азатанаи, златисто по краищата и напомнящо на Емрал за горящи листа. От силата, разбудена от нея, докато се приближаваше, стените простенаха и се разтърсиха. Посипа се прах.
Емрал усети, че се е разтреперила. „Чудо е, че азатанаи не са почитани като богове.“
Зад приближаващата се жена се появиха магьосник Реш и лейтенант Капло Дриим. Никой от двамата не излъчваше увереност — изглеждаха потиснати, уморени и разколебани.
Със светлината дойде топлина, която се вряза през ледения въздух. Жената азатанаи, крехка и деликатно прелестна, с руса коса, разлюляна от вихрените течения, спря на три крачки от тях. Впи погледа си в Аномандър и каза:
— Нощта ще подири кожата ти. Пред твоите очи мракът ще бъде разбулен. Но ще направя видимо непочитанието в теб, като дар.
Аномандър се намръщи.
— Азатанаи, не моля за дарове. Не предлагам непочитание.
Погледът на жената се измести от него и се спря на Емрал.
— Вашата скръб, висша жрице, е самотна и това ви тласка да споделите истините си. Не ви съветвам. Огласите ли тайните си, ще бъдете отхвърлена от тези, на които държите най-много.
Топлината я обля и Емрал едва успя да овладее тона си.
— Азатанаи, думите ви за поздрав са арогантни.
Тънките вежди се извиха.
— Мога да бъда само това, което съм, висша жрице. Идвам да раздвижа водите и за малко всички ще бъдем слепи. Нима ще ме върнете тепърва?
Емрал поклати глава.
— Тя желае да ви види, азатанаи.
— Споделям желанието. Наречена бях Т’рисс и вече приемам това име като свое. Не зная коя съм била преди да стана Т’рисс. Живях във Витр. Аз съм от азатанаи, но не зная какво означава това.
— Ако сте тук, за да търсите отговори на въпроси, може да се разочаровате — каза Аномандър.
— Тайстите гледате на Витр като на враг — отвърна Т’рисс. — Не е така. Витр съществува сам за себе си. Той е море от възможности, от потенциал. Поддържа живот така, както кръвта поддържа живот.
— Той ли ви създаде? — попита Аномандър.
— Не.
— Но нараства. Поглъща земя — това наистина представлява заплаха за Куралд Галайн.
Жената сви рамене.
— Морето не сънува за вас.
Вниманието на Емрал се отклони от невъзмутимото самообладание на азатанаи към магьосник Реш. Лицето му беше пребледняло и изпито.
— Магьосник Реш, вие ни доведохте тази гостенка. Тя събуди вашия древен бог. Какво би искала майка Шеканто да кажете на следовниците на Майка Тъма?
— Нищо — отвърна той задавено. — Засега.
— Ще я видя сега — заяви Т’рисс.
Емрал се отдръпна настрани. Т’рисс я подмина.
Щом магьосник Реш и Капло пристъпиха след нея, ръцете на Аномандър се стрелнаха мълниеносно, сграбчиха Капло за туниката и го запокитиха към стената. Краката на монаха заритаха във въздуха.
Реш отскочи назад притеснен, а след това бързо поклати глава и Емрал видя блесналото острие на нож, наполовина скрито в лявата ръка на Капло… изчезна толкова бързо, колкото се бе появило.
Т’рисс дори не се обърна, а бутна тежката врата и прекрачи в залата. Вратата, останала отворена, за миг отрази жълта светлина и Емрал усети как силата на азатанаи се вряза през тъмнината.
Аномандър говореше на Капло:
— Кръв няма да бъде пролята вътре, разбра ли ме?
— Н… ненужно беше, милорд — изпъшка Капло.
Аномандър го пусна да се свлече до стената и се обърна рязко към магьосник Реш.
— Уведоми Шеканто, че не споделяме паниката ѝ. И ако още веднъж си позволи да прати ценния си убиец на аудиенция с Майка Тъма, ще се погрижа главата му да бъде набучена на стената на Цитаделата, а след това и нейната.
— Ще предам посланието ви, милорд — промълви Реш, но вниманието му бе другаде.
Светлината от входа изведнъж изчезна. Миг след това Висша жрица Синтара залитна и се появи на прага. Кожата ѝ беше с цвета на алабастър, очите ѝ — мастиленочерни езера. Емрал понечи да ѝ помогне, но Синтара изпъна ръка да я спре, лицето ѝ бе изкривено в маска на злост и омраза.
— Не ме докосвай, окаяна вещице! Аз избрах своя дар! Аз го избрах!
Провря се през другите и затича по коридора.
Магьосник Реш отпусна гръб на стената със стон, като замаян от силно вино. Стисна очи и отрони:
— Тя си отиде.
Не беше нужно за Емрал да ѝ казва повече. Мразовит въздух нахлу от светая светих в коридора. Аудиенцията беше свършила и Т’рисс бе изчезнала. Въздухът режеше жестоко, почти разяждащ от остатъците на развихрената сила.
Аномандър се обърна към мага.
— Прогонена ли беше?
Реш го зяпна стъписан.
— Нищо ли не ви дава тя? Тази скъпа ваша нова богиня?
— Може и да дава — отвърна Аномандър. — Но аз не искам.