Ковачница на мрак

— Възлюбена Емрал… веднъж зададох на Кадаспала един въпрос. Видях в очите му, че той знае този въпрос, сякаш много отдавна е разкъсвал собствената му душа. Но при все това не можа да ми даде никакъв отговор.

— Майко Тъма, какъв беше въпросът?

— Какъвто трябва да се зададе на художник, творец на портрети, чийто талант се намира не в ръцете, а в очите му. Попитах го: как рисува човек любовта?

„Той е знаел въпроса. Задавал го е на себе си.

Но е нямал отговора.“

— Знаеш ли — продължи Майка Тъма. — Когато можеш да виждаш в мрак, нищо не е скрито.

Ако сега заплачеше, сълзите щяха да замръзнат на бузите ѝ и да прогорят белези. За да ги видят всички.

— Нищо — добави след това Майка Тъма. — Освен самия мрак.

Полупиян, Хун Раал зяпна белокожата жена, нахлула със залитане в стаята му. Видя страха и гнева, борещи се в очите и, ала това, което го завладя, беше алабастровата белота на лицето ѝ. Дори Силхас Руин не притежаваше такава чистота. Заговори с усилие.

— В-висша жрице, какво е станало с вас? Станали сте неустоима… какъв нов дар на магия е открила Майка Тъма?

— Прокудена съм, глупако! Прогонена съм от Нощта! Не беше нейно дело — азатанаи каза, че може да погледне в душата ми. Видя ужасни неща… — Синтара извърна лице и чак сега той видя, че трепери. — Пресегна се към мен. Имаше светлина. Ослепителна светлина!

Той се надигна с усилие от стола. Стаята леко се люшна и отново се изправи. Хун Раал си пое дълбоко дъх и пристъпи към Синтара.

— Висша жрице, ще ви кажа какво виждам, щом ви погледна…

— Недей.

— Виждам преродена жена. Синтара, точно за вас, от всички жени, мястото не е в мрака.

Тя вдигна очи към него.

— Светлината е вътре в мен. Усещам я!

Той кимна.

— А аз виждам блясъка ѝ, висша жрице. Няма от какво да се боите — истината за това сияе пред очите ми.

— Преродена — прошепна тя. А после очите ѝ блеснаха. — Искам убежище.

— И сте дошла при мен. Разбирам, висша жрице.

— Къде другаде можех да отида? Не мога да остана тук. Трябва ми закрилата на легиона…

Той се намръщи. Трябваше да го обмисли.

— Хун Раал…

— Момент, моля. Има едно усложнение…

— Това ли съм аз? Усложнение? А раболепната ви поза вчера, когато дърдорехте как всичко си е на място!

— Вчера ти беше Висшата жрица на Майка Тъма — сряза я той. — Но сега тя не те иска, Синтара. Трябва да помисля за своя господар и за бъдещето, което му търся. Трябва да мисля за легиона.

Тя се изправи и го погледна в очите.

— Спести си тази нелепост за глупаците, които ще ти повярват. Разбирам амбицията ти, Хун Раал. Знам родословието ти. Копнееш отново да вървиш по тези коридори, на полагащото ти се място. Твоят господар просто е средството, а не целта.

— Не всички сме толкова жалки като теб, Синтара. Хайде, престани да се гневиш. Дай ми време да премисля това, в изгода на всички ни. Сега ми кажи искрено, защо смяташ, че ти трябва убежище?

Очите ѝ се разшириха.

— Погледни ме! Виж какво направи тя!

— Азатанаи го е направила, не Майка Тъма. Избягала си от залата… защо?

— Ти не беше там — изсъска му тя. — Не чу ужасните неща, които каза онази жена за мен.

— Значи си избягала от срам — заключи той. — Майка Тъма не те е прогонила.

— Но и не ме защити! Собствената ѝ Висша жрица!

— Толкова по-добре за нея, че имаше две Висши жрици — изсумтя той.

Шамарът го отпрати стъпка назад, не толкова със силата на удара, колкото с внезапното отрезвяване, което донесе. Бузата му пламна. Той изгледа жената пред себе си и въздъхна.

— „Гневът е смърт за красотата.“ Кой беше казал това? Все едно. Този ден беше тежък — градските улици наводнени в предвестие за идването на азатанаи, а ми казват, че имало лед в прохода, водещ към Залата на Нощта. А сега и ти… какво предвещават тези неща, висша жрице?

Но погледът ѝ се плъзна покрай него към каната вино на масата. Тя пристъпи към нея, наля си бокал и го изпи на три бързи глътки.

— Прекалено ли си пиян, за да ме чукаш, Хун Раал?

„Каза жената, която току-що ме зашлеви.“

— Вероятно.

— Мъжете сте толкова жалки.

— За други неща мисля.

Тя си наля пак и се обърна към него.

— Ще ме вземе ли Урусандер?

— Като какво?

Вместо гнева, който очакваше за непредпазливия си отговор, тя се изсмя.

— Виж, това би развалило плановете ти, нали, Хун Раал? Не мислиш ли, че до гуша ми е дошло от стари войници? Нищо няма в тях, освен затъпяла нужда, а нямаш представа колко досадно е това. Не, Майка Тъма е добре дошла за него.

Той кимна рязко.

— Значи сме наясно за това. Добре.

— Бог размътва сега калта на Дорсан Рил — каза тя и зачака реакцията му, присвила очи над ръба на бокала, докато отпиваше. — Беше мъртъв, но вече не е. Кои древни закони бяха нарушени този ден?

— И това ли беше дар на жената азатанаи? Тогава нека бъдем наясно. Това не са дарове. Наводнен град? Лед в Цитаделата? Тези неща означават нападение над Куралд Галайн.

Тя сви рамене.

— Празни дрънканици.

— Едва ли. Спомена за стари войници, нали? Може да сме затъпели, но ние войниците знаем отговора на такива неща.