Ковачница на мрак

Долу жената азатанаи, средна на ръст, слаба, облечена в странно безцветно облекло, стигна до портата. Не спря и след миг се скри от погледите им. Пътят ѝ щеше да я поведе по нисък мост до вътрешна порта, а оттам — до самата Цитадела. Двамата ездачи зад нея слязоха и я последваха, като оставиха конете си на другите монаси, които явно нямаше да влязат в двора на Цитаделата. Конните воини обърнаха, повели двата коня без ездачи, и подкараха обратно през площада в бърз тръс.

— Тези неща са извън нас — отрони Ендест Силан. — Объркан съм и се чувствам зле.

— Поддавате се на излишна нервност — каза Седорпул. — Майка Тъма не може да бъде застрашена в самото ядро на силата ѝ.

— Не Майка Тъма е под заплаха тук — отвърна Райз; мислеше за Капло Дриим.

— Какво имаш предвид? — попита Ендест Силан.

Историкът сви рамене.

— Случайна мисъл. Не ѝ обръщай внимание. Но разсъди над следното: някои неща намират определение само в противопоставянето. Малцина биха възразили според мен, че Мракът е нещо трудно за почитане. Какво търсим с издигането на Майка Тъма? Що за единство можем да намерим, кръжейки около място на отрицание?

— Заядливи въпроси — подхвърли с небрежен тон Седорпул.

Доловил напрежението на жреца, Райз Херат заговори отново:

— Религиозните практики възникват от прецедент в края на краищата.

— Искаш да обсъдим проблема за религиозната практика?

— Ако помага в този момент, Седорпул, то отговорът ми е да. Мисълта ми е, че всички вие жадувате за наставление. Въпреки всичката сила на Майка Тъма няма никакво предписание. Каква форма трябва да приеме ритуалът, който ще се съблюдава? Как да се постигне полагащото се умилостивяване и как дори е желано то от онази, която искате да почитате? По какъв начин изразявате покорството си? Тук са проблемите, занимаващи жречеството ни, и това е предметът на дебата.

— Възкресяването на речния бог не ни предлага никакви ценни отговори, историко. Тази вяра умря, нали?

— Имаше отхвърляне, да. Това поне е ясно. Човек трябва само да погледне настървеното обезобразяване на стените в храма, за да добие донякъде представа за яростта, обкръжавала онази криза. Но би могло да се твърди, че тъкмо осъзнаването за смъртта на техния бог е предизвикало такова яростно унищожение.

— А ако е било гузна съвест? — попита Ендест.

— Това предположение — сопна се зачервен Седорпул — не ми харесва на безброй много нива, псалт.

— Не всички мисли се изричат, за да се харесат — каза Райз. — Това не намалява цената им. Гузната съвест е могъщо чувство… да, мога да си представя как човърка лица и думи по стените. Щом богът е умрял, има причина да се попита защо. Но вярата сама по себе си явно се е оказала недостатъчна хранителна среда, тъй че не е необходимо да обсъждаме истинността ѝ, предвид настойчивото присъствие на манастирите Ян и Йедан. Както и възкресението на същия този бог.

Седорпул се обърна към Ендест Силан.

— Псалт, твърде дълго се задържахме тук. Другите вече се събират и се оглеждат за мен. Пред нас се изправя предизвикателство и трябва да го посрещнем. Историко, всичко добро. А, ще нагледаш ли детето?

Райз Херат се усмихна.

— Ще потропам на вратата и ще настоя да ме пусне вътре, а тя ще кресне да се махам.

Седорпул кимна отривисто.

— Това стига.

Висша жрица Емрал Ланеар стоеше до лорд Аномандър и чакаше появата на азатанаи и нейния ескорт. Синтара беше влязла във вътрешната зала и сега вероятно беседваше с Майка Тъма, макар Емрал да знаеше всъщност, че тази беседа ще е забележително разочароваща. Може би наистина една идеалистична, романтична жена беше съвсем на място в сърцевината на нещо толкова ефимерно като вяра и култ. Може би наистина никакъв прагматизъм не бе възможен в душевните неща и можеше дори да се окаже проклятие за самата идея за святост.

Нима пророците не говореха с гатанки? Нима ясновидците не се хлъзгаха като змиорки през низа от вероятности за бъдещето? Писания, пълни със сурови предупреждения, можеше и да са желани, но тя подозираше, че тъкмо те с най-голяма готовност биват пренебрегвани… макар всъщност да не знаеше много за религиите на други народи. Не беше нужно човек да е учен обаче, за да разбере, че верите се раждат от камък, вода, земя, слънце и вятър и че ако тези сили се окажат сурови и враждебни, вярата — също. Суровият живот ражда сурови закони, не просто в нужните за живота неща, но и в тези на вярата. Тя добре разбираше този практичен диалог.

Река в сезонно разливане, гора, която да задържа най-суровите ветрове, изобилието от риба, зърно и дивеч — тези неща не описваха суров живот и борба за оцеляване. Тайст традиционно се отвращаваха от твърдите правила, сякаш такива правила оскърбяваха самата им същност. Само войната бе променила това и сега, когато Емрал се откъсна за миг от огледалото си — когато огледа множеството с властни позиции в Цитаделата, — видя остри ръбове на мястото на меките линии и в много очи имаше камък вместо вода.