Ковачница на мрак

— Тя трябва да се вслуша в урока. Да оковеш означава да отслабиш. Да задържиш означава да уязвиш, тъй че храмовете са както средоточия за преклонение и святи жестове, така и слаби точки по божия броня. Те са там, където кожата е най-тънка, където пръсти може да се докосват, един смъртен, другият безсмъртен. Срещането на устни, споделянето на дъх. Вярвай с цялото си сърце, но знай, че целувката ти може да убива.

— Майка Тъма все още не е осветила храма в свое име, азатанаи — каза Реш. — Това все още е предмет на спор. Може да не се нуждае от вашите предупреждения.

Булевардът ги изведе на широк правоъгълен площад. От прозорците на по-високите етажи на сградите от двете страни ги гледаха хора. В другия край на площада се извисяваше Градската порта на Цитаделата.

Т’рисс спря и се обърна към Капло.

— Чух да се споменава за благородни и низши, но тайстите не почитат никаква кралска власт. Защо е така?

— Имаше кралица някога — отвърна Капло. — Последната от династията. Умря на бойното поле. Съпругът ѝ не беше от знатните, но беше много уважаван заради воинската си доблест. Когато той падна смъртно ранен, тя поведе щурм на Кралските си стражи в опит да прибере тялото му от бойното поле. Не успя. След това тялото ѝ не бе намерено, но на мъжа ѝ беше.

Т’рисс го изгледа.

— Тази кралица беше ли кръвна родственица на Майка Тъма?

— Бяха сестри — каза Реш. — Но тя не…

— Нямала е право да вземе трона, така ли?

— Да — отвърна Капло. — Можеше да се направи изключение обаче. Имаше прецедент. Но беше сметната за… неподходяща.

— Езотерични интереси — обади се Реш. — Никакъв талант за политика. Идеалистична, романтична — напълно подходяща за издигането ѝ в божественост може би.

— Значи тронът ви остава незает — каза Т’рисс. — Допускам, че това всъщност би устроило знатните.

— Тронът е преобразен — обясни Реш. — Почетното му място сега е в храма. На него седи Майка Тъма и вече се титулува не Кралският трон, а Тронът на Нощта.

— Значи тя ще седи на него? — попита Т’рисс. — Кога имаме аудиенция с нея?

Капло сви рамене.

— Кой може да каже? Тя обитава в мрак.

Азатанаи въртеше очи от Капло към Реш и обратно.

— Мъртвата кралица е била последната от династията. Под това имате предвид пряката родословна линия.

— Да — отвърна намръщено Реш.

— Остават далечни роднинства.

Капло кимна.

— Лейтенант, виждам лека неискреност в поведението ви с мен. Ще дадете честен отговор на следващия ми въпрос.

— Ако имам отговор — отвърна Капло.

— Кралицата е имала други родственици. Сега те държат титлите Майка и Отец, а имената им са Шеканто и Скеленал.

— Да.

— Но са жизнено обвързани.

— Без консумация, азатанаи — отвърна Капло. — Да бъдеш жизнено обвързан не е брак. Това е… нещо друго.

— По право биха могли да претендират за трона.

Капло вдигна рамене.

— Би могло да се твърди, да.

Тя се обърна и продължи през площада.

Водата се беше оттекла и бяха останали само няколко локви и мокри петна, които бързо изсъхваха на слънчевата светлина. Капло понечи да смуши коня си, но Реш се пресегна и го спря.

Погледаха я още десетина мига, докато вървеше напред.

— Магьоснико — промълви Капло, — не казвай нищо с увереността, че няма да бъдеш чут.

— Няма — отвърна Реш. — Но тези въпроси — за родословни връзки и кръв — не виждам какво предимство може да има, ако го знае.

— За да стъпи на по-здрава основа, предполагам.

— Нищо друго?

Капло сви рамене.

— Векът на крале и кралици е отминал, маг. Урока го научихме всички. От наскърбена любов тя хвърли кралството в хаос. Това няма да се случи повече.

— Трябваше да оставим азатанаи на проклетите стражи — каза Реш.

Този път Капло можеше само да се съгласи.

— Тя наближава портата.

Препуснаха да я догонят, като отбягваха локвите.

От върха на Старата кула Седорпул, Ендест Силан и Райз Херат наблюдаваха жената, която се приближаваше към Градската порта на Цитаделата. Когато ескортът шейки, спрял за миг, подкара отново напред, за да я настигне, Седорпул изсумтя и каза:

— Това са магьосник Реш и Капло Дриим. Любопитно съчетание за такава официалност.

— Разбира се, че магьосникът трябва да е тук — каза Райз Херат на младия жрец. — Реката прехвърли бреговете си и заля града…

— Сякаш за да разчисти пътя ѝ — измърмори Ендест Силан.

— Вярата може да изтърпи малко вода — рече Седорпул.

Историкът долови неувереност в твърдението му.

— Усещате ли това древно пробуждане, жрецо?

Кръглоликият мъж сви рамене.

— При гледането на нещо едновременно неочаквано и… огромно го има усещането за страхопочитание, но това е обяснимо. Такива реакции не си струва да се обсъждат, бих казал. Дали е синонимно на почтително благоговение? Не мисля.

— Макар и да не разполагаме с никакви документи — вметна Райз Херат, — справедливо е да се приеме, че повишаването и спадането на реката е било съществено за култа към речния бог. Не е ли ясно, че днес наблюдавахме чудо?

— Но водата се отдръпва — възрази Седорпул. — Силата е на Майка Тъма.

— „На бойното поле видях пуяци.“

— В смисъл, историко?

— Само че теренът вече е оспорен, жрецо. Напълно е възможно магьосник Реш да претендира за самия храм.

— Да не е посмял!