Ковачница на мрак

— И с това дарение — продължи Висшият зидар — се обвързвате с кръв и се заклевате в това, което ще бъде направено тук, и в тайните слова, изваяни на този камък на домашното огнище. Ако верността ви е колеблива, кажете го сега, Първи сине. Щом този камък легне на своето място, обвързването на клетвата не може да бъде нарушено и ако се провалите в своята обич, в своята вярност, тогава дори аз не мога да отговарям за последствията.

Това изявление сякаш стресна двамата братя, а Спаро усети как гърдите му се стегнаха, все едно сърцето му изведнъж бе спряло да бие. Пое си с усилие дъх.

Аномандър кривна глава, за да надвие сякаш собственото си напрежение или дори обида.

— Висши зидарю — каза той, — говорите за обичта ми към Андарист и за желанието ми животът, който го очаква, да е честит, сякаш са под въпрос. Говорите също тъй за този дар, сякаш въплъщава заплаха или дори проклятие.

— Такава възможност съществува във всеки дар, Първи сине.

— Сделката между мен и вас — каза Аномандър — включваше плащане в монети за услугите ви…

— Не съвсем — отвърна азатанаят. — Платихте за охрана и превоз на този камък на домашното огнище, и за извличането му от кариерата Джеларкан. Монетите ви купиха каруца, товарни животни и нужния ескорт през Пустошта Барет. За дарбите си не взимам пари.

Аномандър се беше намръщил.

— Простете, Висши зидарю, но със сигурност платих много повече от това, което описахте.

— Кариерите на Джеларкан са оспорвани, милорд. Хора загубиха живота си за набавянето на този камък. Опечалени семейства трябваше да бъдат обезщетени.

— Това… ме наскърбява — отвърна Аномандър и Спаро ясно видя едва сдържания му гняв.

— Избраният камък няма равен на себе си в способността си да съхрани и укрепи магията, която влагам в него. Ако желаехте по-малък дар, не трябваше да се обръщате към мен. Сред азатанаите има много надарени каменоделци, всеки от които би могъл да ви послужи добре в правенето на този дар. Но вие потърсихте най-изкусния майстор каменоделец, за да изразите големината на своята вярна любов към брат ви и предстоящия му брачен съюз. — Висшият зидар сви рамене. — Направих това, което помолихте. Камъкът на домашното огнище за този нов дом няма равен на себе си в пределите на Тайст.

— А сега заставате пред нас и настоявате за кръвна клетва — каза Аномандър.

— Не — отвърна Висшият зидар и скръсти пред гърди здравите си мускулести ръце. — Камъкът го иска. Словата, всечени на повърхността му, го искат. Честта, която пожелахте да окажете на своя брат, го иска.

Андарист понечи да заговори, но едно поклащане на главата от страна на брат му го накара да замълчи. Аномандър каза:

— Имам само твърдението ви, че глифовете, които сте изваяли на него — за да ги разбират само Андарист и Енесдия, — заявяват любов, вярност и плодородие. И все пак искате от мен, тук и сега, да се обвържа с кръв и клетва към тези святи думи. Думи, които завинаги ще останат непознати за мен.

— Искам — отвърна Висшият зидар. — За това нямате нищо освен вярата си. В моята почтеност и, разбира се, в своята.

Последва нов миг, в който сякаш нищо на света не можеше да се движи, не можеше да наруши пълното безмълвие, а след това Аномандър извади от колана си кама и хлъзна острието по дланта на лявата си ръка. Потече кръв и закапа по земята.

— На камъка ли? — попита той.

Но Висшият зидар поклати глава.

— Не е нужно, Първи сине на Тъмата.

Камъкът на домашното огнище бавно се намести в ложето си от пръст.

Спаро си пое рязко дъх. Краката му почти се подкосиха, докато светът се връщаше на мястото си. Погледна господаря си и видя, че Андарист е пребледнял и стъписан, може би уплашен дори. Никой от двамата братя не бе очаквал този толкова напрегнат, замайващ с предзнаменованието си миг. Нещо беше напуснало двамата братя, като побягнало дете. Очите на Аномандър — мрачни и по-стари отпреди миг — се втренчиха, твърди като камък, във Висшия зидар азатанай.

— Значи свърши?

— Свърши — отвърна азатанаят.

Гласът на Аномандър стана по-рязък.

— Тогава трябва да изкажа загрижеността си, че се доверих на азатанай, когото знаех само по репутация — таланта му да оформя камък и силата, която казват, че притежава. В проблема с доверието малко попрекалихте, зидарю.

Очите на азатаная се присвиха и той бавно изправи рамене.

— И какво искате от мен, Първи сине?

— Обвързване с кръв и клетва — отвърна Аномандър. — Бъдете достоен за моето доверие. Това и само това.

— Моята кръв вече я имате — отвърна азатанаят и посочи камъка на огнището. — Колкото до клетвата ми… това, което искате, е безпрецедентно. Делата на Тайст не са моя грижа, нито бих се обвързал с васална клетва към благородник от Мъдрия Карканас, след като такава клетва би могла да ме въвлече в кръвопролитие.

— В кралството на Тайст има мир — отвърна Аномандър, — и така ще бъде. — И след миг, щом стана ясно, че азатанаят няма да отстъпи, добави: — Доверието ми към вас няма да ви наложи васална вярност, Висши зидарю. Клетвата ви няма да изисква кръвопролитие в мое име.

— Аномандър, моля те — почна Андарист. — Това не е необходимо…