Ковачница на мрак

Аратан почти чу останалите думи: „Остави това на мъже като баща ти.“

Но много скоро щеше да се освободи от всичко това. Беше видял за сетен път Великия дом, а пред него се изпъваше пътят на запад.

Поведе Бесра към второто корито и се озърна към останалите Погранични мечове. И да беше очаквал неодобрителните им погледи, спестиха му го. Ринт, Виле и Галак вече приготвяха обяда. Конете им стояха неподвижно, юздите им бяха закачени на роговете на седлата — бяха само на десет крачки от коритото с водата, но нито едно животно не тръгваше натам. Аратан погледна за букаи около глезените им, но не видя.

„Мисля, че разбирам. Преди да може да има презрение, трябва да има гордост.

Един ден ще открия нещо, с което да се гордея, и тогава ще открия вкуса на презрението и ще видя дали ме устройва. Не трябва ли да мисля за това, щом съм син на баща си?

И все пак не го мисля. Гордостта няма нужда от нокти, нито от люспеста броня. Не всяка добродетел трябва да е оръжие.

Тези мисли са мои собствени. Няма да ги смачкам.“

Сагандер изсъска зад него:

— Следващия път, когато се обърнеш към мен, ученико, ще видя лицето на собственото си унижение. Съжалявам, че не те оставих. Ти си негоден. Махни си ръцете от устата!

Ринт се беше изгърбил над жарта, загледан в първите пламъци, зализали сухото дърво. Хвърли още няколко съчки и кимна на Галак, който бе започнал да чупи буца суха тор, после изпъшка и се изправи.

— Какво мислиш? — подхвърли Виле.

Ринт сви рамене. Стараеше се да не поглежда към говорещия със сестра му лорд Драконъс в края на поляната.

— Тя не е вчерашна, сякаш не го знаеш.

— Лордът иска меко тяло за студените нощи според мен.

— Ще видим — измърмори в отговор Ринт, но едва се сдържа да не скръцне със зъби. — Той е Висш лорд все пак.

— Но не е нашият Висш лорд, Ринт.

Ринт го погледна ядосано.

— Не е твоя работа, нито моя. Ферен решава каквото решава, ние стоим зад нея.

Галак, присвит до малкия огън, изсумтя:

— Не ще и дума, Ринт.

Виле се намръщи.

— Все пак не ми харесва. Консорти… какво са те впрочем? Нерези. По-лошо и от проклетите жрици в Карканас. Мислиш ли, че изобщо разбира нещо от почтеност?

Ринт пристъпи към него и изръмжа:

— По-кротко, Виле. Още една дума и ще минем без теб, ясно?

В последвалото напрегнато мълчание Галак се изправи и каза тихо:

— Там, на двора… Когато го видях, застанал с онези везни… тръпки полазиха по гърба ми. Тръпки, като дъха на Бездната.

Виле се ухили.

— И ти, с проклетите ти поличби…

— Махни котлето — каза Ринт на Виле. — Само си губим времето с това дрънкане.

Остави приятелите си и закрачи към сержант Раскан и стареца, Сагандер. Зад тях момчето седеше на земята, с гръб към всички. Двамата мъже като че ли си говореха тихо и спряха, щом той се приближи.

— Сержант — каза Ринт, след като застана до тях. — Това е първото ни ядене по пътя. В следващите дни обедната ни храна ще е суха, разбира се.

Раскан кимна.

— Лордът е добре запознат с традициите ви, Пограничен меч.

— Струва ми се глупава традиция — изсумтя кисело Сагандер. — Само половин ден навън и спираме да се натъпчем, след като трябва да бързаме.

Ринт го изгледа.

— Първият ден от всяко пътуване на открито, учителю, винаги е труден, дори за калени пътници. Ритъм трябва да се намери, кокалите да се разкършат, и не само за нас, а и за конете ни. Конете получават най-много наранявания първия ден, повече от всеки друг. Ранното ставане сутринта, изстиналите мускули… тези неща носят рискове.

В отговор Сагандер само сви рамене и извърна очи.

Ринт отново насочи вниманието си към Раскан.

— Сержант. Още два дни до Ейбара Делак. На няколко левги от селото ще пратя Галак напред…

— Извинявай — прекъсна го Раскан. — Милорд ми разясни, че ще заобиколим Ейбара Делак. Няма да отсядаме в селото, нито ще гостуваме на която и да е от знатните фамилии там.

Ринт помисли за миг и отвърна:

— Никой не трябва да знае за това пътуване.

— Точно така.

— Такива тайни трудно се пазят, сержант.

— Това е ясно, Ринт. Но все пак ще се опитаме.

— Добре, ще уведомя другите.

— Още нещо — каза Раскан, след като Ринт се обърна да си тръгне.

— Да, сержант?

— Би било най-добре вие, Пограничните мечове, да не се държите толкова настрана. Тази група е малка все пак, а ни чакат още много дни. Забелязахме някакво разногласие помежду ви при огъня. Ако има въпроси за обсъждане, кажи ми ги.

— Разбира се, сержант.

Ринт тръгна обратно към Виле и Галак и видя, че сестра му се е върнала при тях след разговора си с лорд Драконъс. Странно, като че ли никой от тях не говореше. Ферен само го погледна и поклати глава.

Обзе го подозрение, а от него бързо избуя гняв, мръсен и гаден. Постара се да не издаде нищо и каза:

— Сержантът иска да сме общителни.

— Подчиняваме се на заповедите на двама от тях, а другите двама са стар книжен плъх и заек в момчешка кожа — изсумтя Виле. — Що за общуване очаква?

— Откъде да знам, мамка му? — измърмори Ринт.

За негово облекчение и тримата се засмяха, макар че в очите на сестра му нямаше нищо весело.

— Заек в момчешка кожа — каза Галак на Виле. — Това ми хареса.

— Забрави, че изобщо си го чул — предупреди го Ринт.