Ковачница на мрак

— Ринт — каза Драконъс, — разбирам, че си видял какво стана.

— Да, милорд. Случайно погледнах назад, когато учителят удари сина ви.

— Искам пълни подробности. Ела с мен по-настрана.

Ферен буташе силно Аратан в гърдите — най-сетне забелязал натиска, той вдигна очи и я погледна.

— Лягай — каза му тя. — Натъртен си много.

— Какво стана?

— Хелар нападна учителя, събори коня му и го ритна в крака. Щеше да изрита Сагандер и в главата, но ти я дръпна назад навреме — показа добри инстинкти, Аратан. Може да се окаже, че си спасил живота на учителя си. — Докато говореше, опипа с пръсти закопчалката под мократа му брадичка и най-сетне смъкна шлема му, а след това шапката от сърнешка кожа.

Хладният въздух проникна през сплъстената му от пот коса и погали черепа му с благословена нежност.

Малко след това той се разтрепери и тя успя да го превърти на една страна миг преди да повърне.

— Спокойно, ще мине — прошепна му, докато бършеше с кървавия парцал повърнатото от устата и брадичката му.

Замириса му на пушек, а след това — на изгоряла плът. Ферен го остави за малко, но скоро се върна и го зави с вълнено одеяло.

— Режат крака — каза му. — За да спрат кръвта. Режат кокала колкото може по-равно. Сагандер още диша, но загуби много кръв. Съдбата му е несигурна.

— Аз съм виновен…

— Не си.

Той завъртя глава.

— Казах нещо, което не биваше да казвам.

— Чуй ме. Ти си син на лорд…

— Син копеле.

— Той ти посегна, Аратан. Дори Сагандер да преживее загубата на крака си, баща ти като нищо може да го убие. Някои неща просто не са позволени.

— Аз ще го защитя — каза Аратан и се надигна с усилие. Светът около него се завъртя и Ферен трябваше да го задържи, за да не рухне. — Аз съм причината за това. Казах нещо погрешно. Вината е моя.

— Аратан.

Той вдигна очи към нея, едва сдържаше сълзите си.

— Бях слаб.

Тя се вгледа в лицето му, с широко отворени очи, а след това се намръщи, миг преди тъмнината да връхлети отвсякъде и всичко да угасне.

Шубраците бяха изсечени, за да се отвори място за палатките, конете бяха разседлани и завързани далече от трупа на убития им събрат. Виле беше нарязал толкова месо, колкото можеха да носят, и сега клечеше до огъня, над който бяха поставили метална скара с цвърчащи яркочервени мръвки.

Ринт се върна от дългия си разговор с Драконъс и седна до Виле.

Галак още се занимаваше със Сагандер, който не се беше свестил, а Ферен се суетеше над копелето, изгубено за света като учителя си. Раскан бе при господаря си до втория огън, над който в почерняло котле вреше супа от конска кръв.

Виле заобръща парчетата месо и измърмори:

— Още през първия ден навън. Лоша поличба е това, Ринт.

Ринт потърка четината по брадичката си и въздъхна.

— Промяна в плановете. Ти и Галак трябва да откарате учителя до Ейбара Делак и да го оставите на грижите на монасите, а после да ни настигнете.

— А момчето? Безсъзнанието е лоша работа, Ринт. Може изобщо да не се събуди.

— Ще се събуди. С болки в черепа. Заради оня проклет шлем, буцата тежко желязо, когато главата му се отплесна назад. Леко сътресение, Виле. Истинският риск беше да не си счупи врата, но това му се размина, за щастие.

Виле го изгледа с присвити очи.

— Удара си го биваше. Не знаех, че старецът е толкова як.

— Момчето изобщо не го очакваше — Бездната знае, нямаше причина. Все едно, утре заран ще караме бавно. Ферен ще го държи под око.

— А присъдата на лорда?

Ринт помълча малко, после сви рамене.

— Това не ми го сподели, Виле. Но знаеш как гледат на такива неща.

— Лош късмет за Сагандер. Чудя се, защо да го караме с Галак до Ейбара Делак. Защо просто не му срежем гърлото на тоя глупак и не набучим главата му на кол?

— Ти се потруди добре над него — лордът го видя.

— Не иска да ни обиди значи? — изсумтя Виле.

— Може и така да се каже. Работата е там, че има форми на приличие, така мисля. Няма полза да показваш нещо, ако няма кой да го види.

— Ами Ейбара Делак? Какво ще кажем на монасите, щом цялото това пътуване трябваше уж да е тайно?

— Придружавате учителя до манастира — там все пак правят най-хубавата хартия.

— Правеха, искаш да кажеш.

— Опитал си се да обясниш това на учителя, но той си е държал на неговото.

— Значи, ако дойде на себе си, най-добре да сме при него — да му кажем как е.

— Не. Ако преживее нощта, ще го събудим утре рано и Драконъс лично ще му каже какво трябва да говори.

— И после ви настигаме.

Ринт кимна, извади ножа си и бодна една мръвка.

— Защо ли си правя труда да ги пека? — изсумтя Виле. — Можеше да ядеш направо от трупа.

— Но губиш вкуса на пушено, Виле.

Ферен дойде при тях, седна и каза:

— Вече спи нормално. Върти се и се мята, но не много. И няма треска. Дишането е дълбоко и стабилно.

Виле я гледаше с присвити очи, а след това се ухили.

— Не те бях виждал като майка, Ферен.

— Няма и да ме видиш, ако цениш живота си, Виле. — Сложи ръка на рамото на Ринт. — Брат ми, каквото ти казах по-рано.

Той я изгледа, а тя само кимна.

Ринт заби поглед в полусуровото месо в ръцете си и продължи да дъвче.

— Много ме дразните понякога вие двамата — измърмори Виле и се пресегна да обърне отново мръвките.