Ковачница на мрак

Тежката брадва тупна на земята и миг по-късно магьосник Реш я последва, изпъшка и разкърши бавно врат.

— Убиването ми носи главоболие — изръмжа тихо.

— Но умирането боли повече — отвърна Капло и се извъртя, за да хвърли поглед към двете жени при далечния огън. — Склонен съм към дребнавост.

— Ти си политичен.

Капло го погледна.

— Току-що го казах.

— Калат настоява за незабавното ѝ връщане? Пълна глупост.

— Не съвсем. Сигурен съм, че настоява. Все едно, виждам известна полза в това, че ние ще доставим тази азатанаи в Карканас. Освен това майка Шеканто усети пристигането ѝ.

— Усети изкривяване на магията си имаш предвид. Както и аз. Земята се гърчи под нея. Това доставяне може да ни спечели ругатни.

— Това също може да се окаже полезно.

— И точно в това е талантът на ума ти, Капло: да отстояваш твърдо всички страни на един проблем.

— Приемам възможността, драги магьоснико, да каним пепелянка в гнездото си. Но пък едва ли сме пиленца, махащи с недорасли крилца.

— Говори за себе си. Аз винаги гледам да не седна на собствените си лайна.

— Правиш го от години, Реш. Тази азатанаи — Т’рисс — е дете от пяната на Витр, крайно мизерно раждане, въпреки всичките ѝ физически чарове. Каква заплаха представлява тя? Каква е възможната полза от огласяването на тази заплаха? Каква поличба е заявеното ѝ желание да пътува до Карканас?

— На тези три крака ще куцаш, Капло Дриим.

— На тези три крака ще куцаме всички.

— Шеканто ще те наплеска с мас и ще те прати в Цитаделата, макар и само за да види през коя цепнатина ще изцъркаш обратно навън. И това придава смисъл на живота ти?

— Шейките служат на Куралд Галайн. Забележи как Хун Раал се сви пред погледа ни. Опита се да привлече Калат Хустаин към каузата на Урусандер, но не и нас. А на другия фланг, кога за последен път благородник направи официална — или дори неофициална, Бездната да ни пази — визита на Майката или Бащата?

— Всички очакват от нас неутралност. Защо трябва да се обиждаме от очакването им, Капло, след като то явно ще се окаже точно?

— Обидата е в допускането. Гнездото е сигурно, но колко здраво е закрепено на клона? Колко стабилни са корените на дървото?

— Раздвоен съм — въздъхна Реш и се отпусна на земята, с ръце на тила. — Нетърпелив да клъвна непознат плод. Но предпазлив за вкуса му. Дали това не е определението за изкушение?

— Никакъв отговор не изкушава езика ми. Тъй че оставям те неудовлетворен.

— Магия се пробужда. Усещам зноя ѝ. Тръпна пред туптящото ѝ сърце. Застивам като смъртник, щом чуя хлъзгането на змии. Клонките вдигат рехава преграда. Високото ни гнездо не предлага защита. Някой някъде кърви.

— Майка Тъма?

Реш изсумтя.

— Силата и е твърде студена за огън, твърде черна за топлина. Сърцето ѝ все още не бие събудено. В нейната компания дори пепелянките са слепи.

— Тогава ще ослепи ли гостенката ни, или гостенката ни ще дойде с огън и опровержение?

— Истината ли?

— Истината.

— Мисля, че двете имат малко да си кажат една на друга.

Звездният въртоп над тях бе ярък, скромен в буйната си светлина, дързък в неогряното си отсъствие. Капло го погледа, докато братята му се настаняваха да спят, а после отрони:

— Нека стиснем здраво оръжието и не пощадим нищо в щурма си по новия склон, колкото и настръхнало да е лицето му. Забеляза ли интригата на Стража?

Реш се прозя.

— Братовчед ѝ наистина е прочут с чара си, макар и твърде печеливш за моя вкус.

— Няма да се поддаде на настойчивостта ти значи? Сигурен съм, че Спинок Дурав ще жали за загубата.

— Годеникът ѝ сече гора от черна трева, докато я търси.

— Избива безчет вълци и не толкова чаровни обитатели.

— Търси подходяща дупка, в която да изцеди злото море Витр.

Капло въздъхна.

— И обсажда примамливото ѝ безразличие.

— И всичко напразно. Може би някоя крадлива птица хвърля око на каменната полица, по която се точат непознати думи.

— Думи още ненаписани.

— Някои неща няма нужда от длето, нито от ръка на ваятел.

— Самата истина, о, магьоснико. Но мисля, че тази азатанаи има друга цел, която не е свързана с Фарор Хенд. Освен това скъпата Т’рисс няма талант на каменоделец, нито е флегматична като тях.

Реш го погледна учудено.

— Тъй ли? Я погледни онзи плетен кон. И не мисли много за това, за да не пребледнееш още повече. Ако изобщо е възможно.

— Понеже никога не се вслушвам в думите ти, Реш, всъщност ще помисля повече над това. Но не сега. От цялото това убиване ми се доспа.

— Ба! А на мен главоболието ми дрънчи в главата като копия.

Конете бяха оклюмали глави. Потта се събираше на пяна около юздечките им и се стичаше на бели резки по хлъзгавите им вратове. Преминали бяха гората от трева и бяха стигнали до безжизнените изгърбени хълмове и разядените скали пред тях.

Шаренас Анкаду не беше мислила, че такава езда е възможна… а тези коне бяха свършили. Това я подразни. Кагамандра Тюлас се беше поддал на някакво упорито пренебрежение в безразсъдното търсене на годеницата си. Тя хвърли поглед през рамо към другите в отряда и видя изпитите им лица и уморените очи. Тръгнали бяха да търсят една от своите, но ничий живот не струваше колкото живота на тези коне.